Автор: Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Краят на Първата световна война дава своеобразен старт в конструирането на надеждни самозарядни армейски пистолети. В надпреварата се включва и бележитият американски оръжейник Джон Моузес Браунинг, който години наред работи в изключително сътрудничество с белгийската фирма Fabrique Nationale (FN). След триумфа на забележителния Colt 1911 Браунинг получава поръчка от белгийската фирма да разработи армейски пистолет с високи надеждност и огнева мощ.
През ноември 1924 г. Браунинг представил нов образец, който имал открито ударно чукче, което лесно се поставяло в бойно положение с помощта на палеца. И този вариант не намерил реализация и работата по неговото усъвършенстване продължила. Последвали още две години упорита работа. Междувременно обаче конструкторът умира в гр. Лиеж на 26 ноември 1926 г. Независимо от неговата смърт колегите му довършват работата и през 1927 г. прототипът с обозначение № 100 бил окончателно одобрен. Производството му стартирало едва през 1928 г., като в този едногодишен период били внесени още подобрения в конструкцията, която осигурила дългия бъдещ живот на това прекрасно оръжие.
Интересен е фактът, че в периода 1922–1923 г. конструкторът Браунинг получил 3 патента за пистолета, в които оръжието било обозначено a grand rendement (високоефективен пистолет). Обаче в последния патент от 1927 г. пистолетът бил наречен Grande Puissance (GP) или в английски превод High Power (НР). С това обозначение пистолетът получава признание в целия свят.
Независимо от това в белгийската армия той получава обозначението Browning М 1935, въпреки че е приет официално на въоръжение през 1934 г. До май 1940 г., когато немските войски навлизат в Белгия, фирмата FN е произвела вече 56 500 пистолета. Разбира се, немското командване незабавно слага ръка върху производството, като първоначално произведените пистолети са внедрени във Вермахта, по-късно навлизат и във войските на СС. Малка част от произведените пистолети били предоставени на съюзниците на Германия във войната. От този модел известни количества постъпват и в Българската армия.
В хода на войната производството му е организирано и в канадската фирма „Джон Инглис” от гр. Торонто. Канадските производители обаче не разполагали с оригиналната документация и се принудили да възпроизведат оръжието на базата на 6 бр. белгийски пистолети, получени от Китай.
Пистолетът е предназначен за патроните 9 mm Parabellum, които са широко използвани и произвеждани в европейските държави и това е една от причините за безпроблемното му разпространение. Това е първият пистолет в света, който в ръкохватката си побира пълнител с вместимост 13 патрона при двуредно разположение. В края на 60-те години на миналия век белгийските производители пуснали в производство модели с 20-зарядни пълнители.
Голямата вместимост на пълнителите е довела до разширяване на ръкохватката до 35 мм, но това не се отчита като недостатък, тъй като осигурява добра много добра балансировка.
Предпазителят на пистолета е разположен от лявата страна на оръжието, на удобно място за достигане с палеца. При включено положение той блокира не само движението на ударното чукче, но на затворния блок.
Конструкторът е предвидил още една защита против случайно произвеждане на изстрел. Когато пълнителят е отделен от ръкохватката, изстрел не може да се произведе, дори и когато в патронника има патрон. Browning НР се произвежда с два вида мерни прибори – стандартен и секторен мерник. С помощта на стандартния мерник може да се води прицелен огън на разстояние до 50 м. Секторният мерник е разграфен за стрелба на разстояние до 500 м, но воденето на точен огън на такова разстояние е изключено.
П
Когато се пише и говори за Browning НР, не може да не се отбележи, че той е в основата на конструкцията на българския пистолет „Аркус”, произвеждан в гр. Лясковец. За качествата на българското оръжие е показател интересът на чуждестранните потребители и особено поръчките, които са правени за огромния оръжеен пазар в САЩ, където то е намерило добър прием.
