Автор: Димитър Димитров
Малко са коментарите относно състава и структурата на войските на Александър Велики, наследени от баща му Филип II, но и сериозно подобрени от него. Промените са извършени от младия владетел в Централна Азия след завоюването на персийските сатрапии Бактриана и Согдиана, предвид предстоящия му поход в Индия и най-тежкия сблъсък във военната му кариера – битката при р. Хидаспес.
Поради ясни политически причини гръцките историци никога не са правили подобаващ разбор на етническия състав на войската на Александър, тъй като гърците са съставлявали по-малко от 20% от нея, като в бойните действия те не вземат почти никакво участие. Нещо повече, при завоюването на Персийската империя във всички битки на Александър му се е налагало да се сражава главно с гърци, които са представлявали най-боеспособната част от персийските армии. Вероятно гърците в състава на неговата войска (7500 души) са били държани там като заложници за лоялно поведение на техните сънародници в Гърция.
В посочените две таблици се вижда разпределението на армейските подразделения на войските на Александър по етнос (1) и като процент от общия брой (2). (Данните са по „Anabasis Alexandri”, на Ариан, „Ancient History Encyclopedia”, „Всадники Войньi”, на Д. П. Алексинцкий и др., Диодор Сицилийски и Генерал-майор Дж.Фулър, списание „Ави-Тохол”, книжка 37/2016 (стр.9–10).
В Бактрия Александър Велики получава големи подкрепления от македонци и тракийци от Балканите, но задържа своите ветерани и връща в родината им само Тесалийската кавалерия (2000 души). На нейно място той включва кавалерийска част със същия брой, рекрутирана от средите на согдийското племе даки, азиатски родственици на тракийските даки. Не случайно те са поставени под командата на Каен, командир на тракийската конница и действат заедно с нея във всички сражения на Индийския субконтинент.
След укрепването на Бактрия, където оставя гарнизон от 10 000 души от новопристигналите, с 40 000 пехота и 7000 кавалерия (включително 2000 даки), Александър преминава през прохода Кубер и нахлува в западна Индия. В 326 г. пр. Хр. от двете страни на р. Хидаспес (инд. Дж(Х)илум) войските му се изправят срещу армията на Пор, индийски цар от древната династия на Пауравите. Земите на изток от реката, преди да ги завладее Пор, са били владени от персите и Александър като техен наследник предявява своите претенции за тях, които Пор отхвърля. Той построява войските си на левия бряг на реката. Под негово командване са 50 000 пехотинци, 4000 конници, 1000 бойни колесници и 200 бойни слона.
Сражението се провежда в две фази, като индийците остават неподвижни на позиция, разчитайки на пълноводието на реката и на видимостта към лагера на враговете. Александър обаче предприема забележителни заблуждаващи маневри. Той пали големи огньове в лагера си през нощта, а през деня симулира няколко фалшиви подготовки за форсиране, а на север по реката на удобни места разполага скрити части в готовност за пресичане. Самият той продължава на север до място, където голям остров се явява удобно прикритие за дебаркиране.
Форсирането на пълноводната от пролетното топене на хималайските снегове река се смятат за една от най-блестящите тактически маневри на Александър. Корпусът, с който той прехвърля реката, е бил съставен от 5000 конници и 10 000 пехотинци, включително 2000 тракийски и 1000 дакийски конници, 1000 агриани и 3000 стрелци и хвърлячи на копия (пеонци и тракийци)! Гръцките наемници (600 на брой), както винаги, са оставени в тила и не вземат участие в битката.
В началото на първата фаза Александър бърза да пресрещне изпратения на разузнаване отряд, воден от Комба, един от синовете на Пор, за да не се разбере истинският размер на неговия корпус (твърде малък) и Пор да го атакува с цялата си войска. Както винаги, той лично води атаката, като с 300 бойци от „приближените си” и 2000 тракийци (водени от Каен) атакува отряда на Комба, състоящ се от 2000 конници и 120 бойни колесници. Индийците са напълно разбити, синът на Пор се сражава храбро и загива в битката заедно с 400 конници, а всички колесници са пленени. Александър бързо се отправя към основната индийска войска, но оставя в тила си Каен и Деметрий с трако-дакийската конница, които съзнателно изостават и спират в подножието на гористо възвишение, вляво на бойното поле. Наредено е на всички останали, кой където се намира, да пресичат реката.
Втора фаза на сражението
Александър започва битката с тракийските си конни стрелци, които атакуват левия фланг на Пор. Когато той изпраща в подкрепа на фланга си друга конна част, Александър с „приближените” си и останалата конница атакува масирано този фланг. Пор, който на десния си фланг не вижда пряка заплаха, изтегля другата си конница оттам и я изпраща в полукръг зад строя към притиснатия си ляв фланг. В този момент Каен и Деметрий със скритата трако-дакийска конница изскачат зад възвишението и атакуват в гръб индийската конница. Индийците се разделят на две и се опитват да се бият на два фронта, но са разбити и отстъпват с тежки загуби. В тази битка индийските бойци от всички видове войски проявяват изключителна доблест, което и прави това сражение най-тежкото в кариерата на Александър. Макар и победена, индийската конница успява да се прегрупира отново и да се върне в битката, но отново е разгромена. Там загива и втори син на Пор. Според военните специалисти това е едно от най-забележетелните кавалерийски сражения във военната история.
Битката при Хидаспес обаче е една от малкото, които Александър не може да разреши само с успешни маневри и атаки на своята конница. Пор заповядва обща атака на всичките си войски, като я повежда лично.
В първа линия са слоновете, с които войниците на Александър се сблъскват за пръв път. Фалангистите, които са били здраво притиснати, все пак задържат строя в този решителен момент от битката, което позволява на Александър да извърши още една забележителна маневра. Срещу фронта на атака на бойните слонове той разгъва агрианите, стрелците и хвърлячите на копия, които по команда са пропуснати от фалангистите и започват да обстрелват слоновете и техните водачи. Те се целят в очите на зверовете, които се объркват и се обръщат към собствените си линии, където предизвикват голямо разбъркване. Някои водачи са убити и/или ранени и не успяват да убият слоновете (с отровните клинове, подготвени за тази цел) и побеснелите от болка животни се нахвърлят върху индийската пехота в центъра на сражението. В опита си да излезе от центъра последната част от индийската конница е атакувана, разбита и отново хвърлена между разярените слонове. Конницата е избита до крак, а пехотата претърпява тежки загуби. Пор е бил убеден да се предаде лично от Александър, който е бил силно впечатлен от личната му храброст в битката. Запазен е впечатляващ фрагмент от разговора между двамата на самото бойно поле.
На въпроса на Александър: „Как искаш да се отнеса към теб?.; Пор отговаря: „Постъпи с мен така, както цар би постъпил с цар”.
Александър проявява за пореден път вроденото си благородство, оставя на Пор царството му, като дори му помага да го увеличи. В битката и двете страни претърпяват тежки загуби – от македонска страна падат 1000 пехотинци и 280 конници, а от индийска са убити 12 000 пехотинци, а 9000 пленени, 3000 конници загиват, 115 слона са убити и 85 пленени. Тази битка е последна и за знамения кон на Александър, Буцефал, който умира от раните си. В негова памет Алекандър изгражда град Буцефалия!
Самата битка започва да се изучава в Индия, като главният военен стратег на по-късната Маурийска империя (322–185 г. пр. Хр.) Каутилия постановява индивидуална подготовка на бойците, поддържане на постоянна войска и замяна на колесниците с кавалерия. Благодарение на тези промени е създадена Първата индийска империя.
Тази знаменита победа на Александър се дължи до голяма степен на действията на агрияните, неговите елитни командоси, за които трябва да се кажат няколко думи.
Кои са агрианите?
Тракийското (пеонско) племе на агрианите (обитавало земите между днешните градове Перник и Кюстендил) е тясно асоциирано с македонците още от време на бащата наАлександър Велики, Филип II, в чиято войска те са били най-многобройната част от „съюзническия” контингент (около 6000 души). В битката с трибалите (първата самостоятелна битка на Александър през 335 г.) за проход в Стара планина (вероятно дн. проход „Беклемето”) агрианите, които са разположени от него на фланга на македонската фаланга, правят решителното обхождане на позицията на трибалите, с което сражението е спечелено. В тази кампания бляскавата кариерата на Александър (20-годишен тогава) е можело въобще да не се състои.
Изправен срещу общо въстание на трако-илирийски племена, след смъртта на баща му, неговото положението е било спасено от притеклия се на помощ Лангар, царят на агрианите. Оттогава до смъртта му те си остават най-верните му съюзници и бойни другари. Те са с него, когато той с малка ударна група превзема „Вратите на Киликия”, където за едно денонощие преодоляват 100 км тежък планински терен. Те го придружават до светилището на Амон в Египет, на 320 км от основната му войска.
Един от най-опасните моменти в бойната кариера на Александър е в Согдиана, където при обсадата на гр. Кирополис той прониква в града през водопроводните търби начело на отряд командоси – хипасписти и агриани. В акцията Александър едва не загива, ранен е с камък в главата и шията, а всички негови другари са ранени в отчаяната ръкопашна схватка. Те са до него в знаменитото форсиране с бой на р. Яхартес (дн. Сър Даря), което се изучава в учебниците по управление на кавалерийски формирования.
В битката с „асасините”, където отново е ранен, Александър е водил агриани копиехвъргачи и стрелци. Когато Александър изкачва с бой върха Бар-Сар (2150 м.н.в.), близо до Аорнос в долината на р. Инд, който неговия знаменит митологичен прародител Херакъл не е могъл да превземе, той го прави с отряд съставен от хипасписти, агриани и тракийска част, водена от Каен.
При обсадата и превземането на гр. Сангала опитът на обсъдените за нощен излаз е провален от агрианите и стрелците, водени от Птоломей – което довежда до една от най-големите победи на Александър – 17 000 индийци падат в града и извън него, а 70 000 са пленени заедно с 300 колесници и 500 бойни коня. В последната битка в Индия срещу Мали и „града на Брахмините” Александър разделя войската си на няколко корпуса, в три колони и флот. Колоната, която той води и която е трябвало да осигури дебаркирането на флота и на останалите два корпуса, е била съставена от хипаспистите, агрианите, един батальон фалангисти, всички трако-дакийски конни стрелци и половината от неговите „приближени”.
При форсирането на р. Рави той е толкова откъснат напред от основната част, че в един момент, когато излиза от реката с ескадрон „приближени” (300 души), той е атакуван от 50 000 индийци. С големи усилия успява да се задържи на брега, докато пристигне основната му войска – първи пристигат агрианите и тракийските стрелци!
В края на Индийската кампания македонските ветерани отказват да следват Александър в два случая при обсада на градове. И в двата случая той лично грабва стълба и се качва пръв на стените. При втория случай Александър е ранен много тежко (за осми път) и е спасен в отчаяна схватка на стената от двамата му телохранители и от войник агрианец, който загива, прикривайки изтеглянето им!
Днешните жители на Югозападна България трябва да знаят и да се гордеят с предците си, най-добрите командоси на древността!
