„За мен е добре, че ще има доброволна служба. Това е наборна служба, но тя е по желание, не е задължителна. Тя ще бъде доброволна и това донякъде, но не напълно ще намали некомплекта във Въоръжените сили, стига да има достатъчно желаещи. Некомплектът се обуславя и от това, дали има желаещи да постъпят на кадрова военна служба. Като замисъл това е добре, че ще имаме повече възможност да обучаваме граждани като военнослужещи. Може би това все пак е някакъв добър опит и начин да компенсираме некомплекта. Като опит е добре, въпросът е как ще се организира целият този процес“. Това каза в специален коментар за вестник „Българска армия“, по повод промените в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България и въвеждането на доброволна служба бригаден генерал от запаса Спас Спасов, бивш началник на Управление „Личен състав“ при Генералния щаб на Българската армия.
„Имам известни опасения, че когато се действа имено по този начин за попълване на резерва, това твърде много наподобява начините на сглобяване на професионалната армия. Друго, на което трябва да се обърне подобаващо внимание, е твърде краткото време – само 6 месеца доброволна служба“, сподели още бригаден генерал о.з. Спасов. Той изрази опасение от това, дали ще има младежи, които от сърце ще желаят да служат, а не от икономически или други принуди. Една част от тези кандидати е възможно да бъдат и хора, които просто нямат друга реализация в живота си и избират армията, а са им необходими някакви средства и заради това избират да служат само заради парите, а не заради нещо повече от това.
„В този смисъл се притеснявам до каква степен ще се запази качеството на службата, като то се определя единствено и само от хората, които постъпват на работа като кадрови доброволци.
Стана ясно, че има смисъл да се пробва и трябва да се правят опити за справяне с положението с некомплекта във Въоръжените сили. Така ще имаме повече подготвени мъже и жени за евентуални необходимости от войска. „С намаляването на военната служба намалява и обучението. За толкова малко време някои не научаваха абсолютно нищо. Като че ли се промени манталитетът на тези, които постъпват като наборни военнослужещи. Изчезна духът отпреди. Имам достатъчно опит като военен и съм имал случаи, в които войници са искали да останат на служба и след срока на казармата им“, споделя бившият началник на Управление „Личен състав“ – ГЩ на БА.
Той си спомни и сподели случаи, при които, ако някой е имал здравословни проблеми и е имало опасност да бъде лишен от това да стане войник, такива момчета тогава са се притеснявали, срамували са се от това. „Това беше много лошо като имидж, особено пък в малките населени места“, споделя генералът. Той разказа още, че до голяма степен в последните години тогава много са се уреждали по така наречения „втори начин“, за да не служат, което е другата страна на един процес, или пък са се уреждали да служат на по-хубави места. Като че ли изчезна онова мъжкарското – да отидат да служат, за да се каляват в казармата, а понякога това се превръщаше просто в едно отбиване на номера“, споделя бригаден генерал о.з. Спас Спасов.
Той изрази категоричното си съгласие, че в казармата някои младежи в онези години и са се възпитавали в дух на патриотизъм и родолюбие, разбирали са, че могат, че са смели, че са мъже. По думите му резултатът от липсата на онова възпитание се забелязва особено сега, липсата на подобно патриотично и мъжко възпитание, което сякаш ощетява младите хора.
При връщането сега на доброволната служба бригаден генерал о.з. Спас Спасов се надява да има по-висок процент от боеготови и военно готови младежи. Много е важна и програмата, по която те ще се обучават. „Това трябва да включва не само да носят автомата или пушката. Добре е да се възпитават и обучават на първа помощ, търсене и спасяване на хора, съвременни методи за оцеляване. Това са неща, които са полезни за съвременното ни общество въобще. Има полза от това и така и ще се увеличи броят на тези, които са резервисти.
Той се формира вече само от напусналите военнослужещи. Това не е достатъчно. Всяка държава трябва да има резерв от хора, които умеят да водят някакви военни, бойни действия“, смята генералът. В някои войни в миналото Българската армия е достигала до около 800 хил., при положение че тогава сме имали население 4–5 млн. „Надяваме се да няма войни, но трябва да сме подготвени и да имаме готови хора, които могат да носят оръжие и не само. Те трябва да са готови и за действия при бедствия и аварии и у нас, но и в съседни държави. Увеличаването на резерва без съмнение е положително действие“, категоричен е бригаден генерал о.з. Спас Спасов.
Нови набори на три месеца в борба с извращенията
„Промениха се условията и ние сякаш вече сме друго, по-различно общество. Но патриотичното възпитание, което го имаше преди, не биваше да се губи, онова чистото, което касае най-дълбоките чувства на младите хора към семейството, към роднините, към приятелите, но и към родината“, смята бригаден генерал о.з. генерал Спасов.
Извращенията някога бяха едно отвратително нещо. Тогава генерал Михо Михов въвежда на всеки три месеца да постъпват млади войници, за да няма издевателства или поне те да намалеят до абсолютния минимум. Така се избягва голямата разлика от цяла година между наборите. „И действително това даде някакъв резултат, но притесненията на родителите и на самите момчета останаха. Това възпитание тогава донякъде беше загубено, но така се промени времето“, спомня си бившият шеф на управление в ГЩ на БА.
Войникът не е обслужващ персонал
По отношение на наборната армия бившият началник на Управление „Личен състав“ – ГЩ на БА, каза, че е присъствал на последното изпращане на войници в Сливен. „Тогава задно с министъра на отбраната изпратихме последния набор войници в тържествена атмосфера.”
И все пак бригаден генерал о.з. Спас Спасов не се отнася с носталгия към това време и към наборната армия, защото през последните години, преди 2007 г., се е нагледал, както сам споделя, на доста недобро използване на войнишките сили, на наборните войници. „Те не се обучаваха до такава степен професионално, както това беше преди и по-късно. Те бяха сякаш само един обслужващ персонал, като, разбира се, не навсякъде беше така. Наблюдавах обаче на някои места точно такива прояви. Тези войници основно почистваха районите, което не повишаваше по никакъв начин военната подготовка на войника. Той се подготвяше първоначално да държи оръжие и строева подготовка, а след това… метеше!“, казва още генералът.
