Светът стана по-опасен, казва бившият командир на ВМС и заместник-началник на отбраната, а сега депутат – председател на Комисията по външна политика и член на Комисията по отбрана
– Вицеадмирал Манушев, каква е оценката Ви за новия стратегически преглед на отбраната и Програмата за развитие на отбранителните способности 2032 (Програма 2032) в сравнение с предходните подобни документи?
– Участник съм в два стратегически прегледа. В този съм малко встрани, но в Комсията по отбрана следим как се провежда той. Преди дни приехме на комисия Програма 2032 г. Стратегическият преглед, който разработихме през 2004 г., беше наистина направен по всички правила на науката. Беше и много амбициозен – предвиждаше до 2010 г. да приключат модернизацията и реорганизацията на Българската армия и тя да стане по-малка, отколкото е била преди, но да е модерна и превъоръжена. За съжаление, през 2008 г. този план беше преразгледан, неоснователно според мен, и в частта му за развитие на Въоръжените сили остана само съкращаването и премахването. От това, което трябваше да се придобие, нищо не се случи. Макар че тогава имаше повече средства и ангажиментът на политическото ръководство беше за отбрана да се отделят 2,6 процента от брутния вътрешен продукт от 2004 до 2010 г. Тогава това бяха по милиард и половина лева годишно. Така че прегледът беше направен добре, но някой през 2008 г. го спря. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. се случи финансовата криза и съвсем бяха стопирани действията по този план. Наложи се да се прави нов преглед на плана за развитие на ВС. Тогава беше съставена Програмата 2010–2014 г., която в голямата си част предвиждаше реорганизация, трансформация на целия сектор отбрана. Разработиха се програмата и планът за развитие на ВС 2014. И на военното, и на политическото ръководство тогава този план ни се струваше единствено възможен поради състоянието на икономиката и на финансите на страната. Но средата за сигурност се промени драматично след 2014 г. с незаконното анексиране на Крим от Русия. Тогава се промениха и вижданията на НАТО за Източна Европа и за начина за отбрана на държавите членки в този регион. И се видя, че прегледът и програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 г. не отговаря точно на ситуацията. Така се наложи да се направи стратегически преглед на целия сектор „Сигурност”. В момента с приемането на Програма 2032 приключихме етапа на стратегическия преглед на сектора „Отбрана”. Прегледът на сектор „Сигурност” предстои да се завърши, тъй като той включва редица елементи не само от МО.
– Какви са основните достойнства на Програма 2032?
– Първо искам да изразя уважението си към всички, които са работили по програмата: огромен брой хора от МО – и цивилни, и военни. Похвално е, че за първи път се обхваща период от 12 години. Иначе винаги е бил максимум за 6. А 12 години – това е наистина поглед далеч в бъдещето – три парламентарни мандата. Отбраната на страната, сигурността на страната е надпартийна, национална задача и кауза и по нея не трябва да има дребни партийни интереси, а трябва да има държавническо отношение. На базата на Програма 2032 ще бъде разработен и Планът за развитие на ВС до 2026 г. Смятам, че програмата е направена изключително професионално и реалистично. Затова е казано, че от необходимите до 2032 г. средства за изпълнението на планираните нови 180 отбранителни способности са нужни много пари. Но реалистичното е около 25 на сто от тези средства да бъдат вложени в отбраната до 2032 г. и да се стигне до крайния резултат.
– Какво означава предвиденото в програмата разпределение на ВС в Сили за сдържане и Сили за отбрана? Отменят ли се трите мисии на армията?
– Не, мисиите на ВС – отбрана на страната, принос към международния мир и сигурност и помощ за населението в мирно време, остават. През годините 2008, 2010, 2012 в НАТО се готвеха експедиционни сили. Категоризацията на силите беше различна – сили с ниска готовност, сили с висока готовност и силите за отбрана бяха някъде съвсем назад. Даже за тях нямахме пари, тъй като трябваше да харчим средствата приоритетно. Но тогава ситуацията беше съвсем друга. До 2014 г. нямаше дори планове на НАТО за отбраната на източния фланг. Нямаше и опасност, нямаше конфронтация и противоборство. През 2012 г. искахме в щаба на НАТО да направим някакви предварителни планове, ако нещо се случи. Казвахме: Нещо може да се промени, дайте да видим какво ще стане на източния фланг, в България кой ще дойде. Сакън, отговаряха ни, недейте, да не се караме с руснаците. Ами Русия имаше 112 човека делегация в Главната квартира на НАТО. Но от 2014 г. се видя, е не е така. Че опасността от конфликт, опасността за малките държави по източния фланг на НАТО е реална. Тогава започна да се говори, че трябва да се планира отбраната, не да ходим да установяваме мир по света като в Афганистан или в Ирак, а ще трябва да изпълним главната мисия, за която е създаден отбранителният съюз НАТО – да се защитават държавите членки, тоест територията. Затова сега е друга класификацията на силите – Сили за сдържане и Сили за отбрана. Ръководството на НАТО видя, че трябва да се подготвим първо да изпълним главната мисия, която има съюзът – да защити своите държави членки и тяхната територия, и след това да се прави друго. Силите за отбрана станаха със сериозна тежест, те трябва да бъдат в състояние наистина да воюват. Стана много важен въпросът за мобилността на територията на НАТО, затова започнахме да правим учения, каквито не бяхме правили никога. Не знаехме могат ли да минат например танкове по мостовете, които имаме. Вижда се, че светът не е станал нито по-мирен, нито по-спокоен. Напротив – стана по-опасен, по-тревожен. На всичко отгоре ни връхлетя и пандемията от COVID-19 – и ситуацията стана съвсем сложна.
– Като военноморски офицер как виждате бъдещето на българските ВМС на фона на обстановката по сигурността в черноморския регион?
– Двата патрулни кораба, които трябва да бъдат построени до 2027 г. са едно добро начало, тъй като съставът на флота много остаря. Трите белгийски фрегати донякъде спасиха положението и удължиха възможността да се изпълняват задачите от ВМС, но и те са доста стари и наближава краят на жизнения им цикъл, ако не вземем сериозни мерки. Но обстановката в черноморския регион, за съжаление, не е добра. Ние сме три държави – членки на НАТО: Румъния, България и Турция. Турция не проявява голям интерес към Черно море, главните ѝ интереси са в Средиземно море. Румънците също като нас полагат усилия да модернизират своя флот. Украйна почти няма флот след 2014 г. Всичко това, наред с увеличаването на състава на черноморския флот на Русия, и то значително – с корвети, фрегати, подводници, ракети с далечен обсег, рязко промени ситуацията. И, за съжаление, за Русия ние, страните – членки на НАТО, сме враг и противник – така ни смятат и така си водят явно и подготовката, и ученията на силите. Обстановката не е добра, включително с инциденти и с медийни атаки, дори срещу България. Така беше при участието на една от нашите корвети – „Бодри”, в учението „Морски бриз” на Украйна. Корветата ни беше на 100 мили от брега, а според медийните публикации излезе, че се е засилила да наруши териториалното море или да нападне Русия. Което беше абсолютен смях! Била тръгнала да напада и да превзема, та била отблъсната – такива бяха медийните изяви в Русия. А морето е открито. Дори в изключителната икономическа зона на някоя държава всеки кораб може да плава и да прави всичко, освен да експлоатира дъното и морето. Така че не сме нарушавали нищо. Не сме планирали никого да нападаме.
– Каква е необходимостта от предвиденото в програмата обособяване на две нови командвания – за логистична поддръжка и за киберотбрана?
– Това е предвидено в програмата, а ще бъде включено и в плана. Затова МО бърза да направи и промени в ЗОВС, където да узаконим тези две командвания. Цели се точно това, за което говорихме. Тъй като ситуацията е такава – развиваме Сили за сдържане и Сили за отбрана. Когато акцентът е да подготвиш армията си да отбранява територията си заедно със съюзници или първоначално – самостоятелно, или да помагаш на съседите си да отбраняват територията – тези две командвания са изключително важни.
– А командването за киберотбрана какво ще включи – Мобилната и Стационарната КИС?
– Това ще бъде казано в плана, навярно тези структури ще включи. Киберотбраната е едно от най-важните неща на една бъдеща война. Не само за нарушаване на комуникацията и управлението на силите, а също така и за воденето на самите бойни действия. Видяхте, че Азербайджан победи във войната за Нагорни Карабах с дронове. Радвам се, че военното и политическото ръководство на МО отделят внимание на киберотбраната. Войната на бъдещето е с по-малко хора, повече машини.
– Какви са очакванията Ви за развитието на трите големи проекта за модернизация?
– Закъсняха и трите проекта. Много отдавна говорим за тях. ВМС два пъти стигаха почти до договори и те се проваляха. Но хубавото е, че се случиха. Същото е за самолетите. Това е изключително мъдро решение, което направихме – закупуването на 8 самолета и плащането, защото такива бяха условията, за да сключим по-нататък евентуално договор за още 8 самолета. ВМС стартираха проекта за два кораба. Те категорично не са достатъчни. Говорим също за подводници. Има и други важни неща – и радари, и комуникационният център във Варна – те са важни за цялата система на флота. Естествено, че в бъдеще ще трябва да се модернизират и бреговите ракетни комплекси, които имаме. Добре направи правителството, че купи двата минни ловци от Нидерландия. Започнахме да възстановяваме противоминните сили. Общо взето, все правим така, че спазваме принципа, който е много важен за флота – винаги се стреля по най-близката и най-опасната цел. Другите се оставят за после, ако има възможност… За бойните машини на пехотата – за огромно мое съжаление, не зная точно причините, но не успяха да се справят с изпълнението на целия проект и да стигнат до краен резултат.
– Напоследък се заговори за прекратяване на проекта в този вид…
– Не зная, може би това да е правилният ход – проектът да стартира наново. Но много е важно да се подбере екипът, който да работи по този проект. Свидетел съм как работиха ВМС два пъти, как начело с командващия си работиха, ама все едно, че това беше на живот и смърт, и нямаше по-важно средство. Когато се отнесат така и в СВ, се надявам да има резултат.
– Предвижда ли програмата оформянето на нов тип военнослужещ? Преди години се говореше много за войника на бъдещето. Има ли го този нов тип воин в програмата?
– Важна съставна част от програмата са хората в отбраната. те са един от най-важните фактори. Затова през последните години се обърна доста сериозно внимание на подобряването на условията за живот и служба в строя, включително на подобряването на заплащането и подготовката на личния състав. Дали ще видим войника на бъдещето? Не зная. До 2032 г. може да го видим, но мисля, че без да виждаме войника на бъдещето, ако подготвим войника на настоящето, ще си изпълним дълга. На човека в отбраната трябва да се създадат условия да се чувства защитен, да чувства грижата на държавата за него. Така че социалният пакет е важен. Залегналото в програмата строителство с отстъпено право на строеж за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите е много важно. Смятам, че трябва да отидем и по-нататък – да върнем възможността офицерите, сержантите, войниците да си закупуват жилищата след някакъв период живеене в тях. Който служи, трябва да знае, че служи на държавата и тя стои зад него. Така той ще чувства нейната грижа и ще знае, че е значим.
