Илия Петров
Вече повече от година сме потопени в политиката на пандемията. Събитие толкова дълбоко, че страничните му ефекти често се игнорират. Една от най-големите косвени жертви е църквата. Но именно църквата заедно с либертарианците, пропазарните икономисти и противниците на етатизма, изобщо всички, които имаха трогателния пиетет към най-привлекателната добродетел – всеки сам да се грижи за себе си, пандемията вразуми така, че да разберат колко важна е дълго време хулената от тях държава. Която крадяла от хората чрез данъци, създавала прекалено много правила, които отнемат свободата, и не давала достатъчно субсидии на църквата. Защото държавата по време на пандемия е тази, която временно може и трябва да наложи Закона над Правото, а не както преди Правото над Закона. Да се уповаваме на Бог по време на пандемия е едновременно полезно и вредно. Полезно е, защото вярата винаги дава повече сили на хората. Макар и от чисто психологическо естество вярата усилва и физическата им устойчивост. Позволявам си едно провокативно сравнение, но религията в случая не е опиум за народа (по Маркс), а хероин. Съвсем резонно религиозната задруга твърди, че техните молитвени храмове са от съществено значение за здравето на обществото, въпреки че църквите не са необходими за оцеляването му. За църковните общности е трудно, както и за всички общности. Устояването и подпомагането на психичното здраве, причинено от изолацията, е нарастващ проблем, с който трябва да се съобразяваме. От друга страна обаче, силата, която ще победи вируса, е науката. И тъй като се предполага, че сме разумни същества, вярата не бива и не може да замести рациото. И обратното. Очевидно, че съдействието между църквите и държавите по време на пандемия е естествено и наложително. Освен това не е забранено, след като спазвате правилата за безопасност срещу вируса, да се ваксинирате и след това да отидете на църква сам или при вашия изповедник. Сигурен съм, че има достатъчно на брой индивиди, които не са стъпвали в какъвто и да е божи храм, а вярват и общуват със своя Бог, без да имат необходимост от посредници. Ако сме радикални нихилисти, можем да кажем, че религията в момента не може да се конкурира с науката и няма никакъв актуален смисъл да говорим за нея. Хората оздравяват в болниците и от лекарствата, а не в църквите и от проповедите. Независимо дали вярват в Христос, или Мохамед. Никой не е правил подобно сравнение, но мога да се обзаложа, че независимо дали в една страна преобладават, християни, юдеи, мюсюлмани, будисти, или атеисти, ако статистически се проследи разпространението на вируса и се установи сериозно различие, то това е заради мерките на правителствата и дисциплината на населението. Разбира се, че и двете мерки зависят в някаква степен и от религиозните традиции и култури, което не може да се пренебрегне. На подсъзнателно, пък и на съзнателно ниво религията веднъж посята, е неизкоренима и е могъщ фактор за удържането на иначе неразбираемия свят и разбягващата се вселена. Факт е, че и до днес всички планети в слънчевата система носят имената на римски богове с изключения на Земята. Но все пак науката и разработването на ваксината не зависи от тези богове. Нито от които и да е други. Преди 270 години Жан-Жак Русо, един от съавторите на прочутата Енциклопедия, за която се казва, че е по онова време е „счупила” Библията жестоко се е заблудил. Тогава той печели конкурса на Дижонската академия с есето си – „Разсъждение дали възраждането на науките и на изкуствата е допринесло за очистването на нравите”. Русо категорично отсича „Не”. Това „Не” е текст от 24 страници. Но както се казва, великите личности велико грешат. Прогресът доказа себе си като причина, която не действа само в определен момент, а тенденция, която увлича целия човешки род в неговата цялост.
Експоненциалното развитие на научните знания, които са придобити от човечеството и са единствено негова, а не божествена заслуга, прави хората по-етични. Следователно науката даже и в този си аспект може да се конкурира успешно с религията. Етиката на модерното време е етика на науката, благодарение на която бяха отречени робството, закрепостяването, публичните екзекуции, расизмът, евгениката, неравенството на жените и мъжете, доказа се необходимостта от законни и равни права на всички хора, наложиха са забрани за малтретирането на животните и правила за опазването на флората и фауната на земята. Списъкът може да продължи безкрайно, но ако повечето хора спазват десетте Божи заповеди, то не е защото очакват наказание от Бога, а от Закона. Все пак за вярващите, пък тайничко даже и за атеистите, фармацевтиката и медицината са предпоследната надежда. Последната е Съдбата. Дори Омир в „Илиада” пише, че Зевс е трябвало да се подчинява на Съдбата. Днес оцеляването на религиозните общности e под въпрос, а религията е важен елемент от съвременната цивилизация. Не смея да кажа фразата „след като всичко свърши“, защото е доста подвеждаща, но възстановяването на църквите вероятно ще бъде по-трудно от възстановяването на икономиката. Няма как да преценим, преди инфекциите да спаднат. Тъй като чак тогава ще разберем какви са истинските размери на икономическите и духовните щети.
И те, трябва да ни ясно отсега, във всяка страна ще бъдат различни. И въпреки противоположните подходи резултатите не са толкова различни, колкото може да се очаква. Например в САЩ двата щата, Калифорния и Тексас (те са държави в държавата и една пета от американците живеят в тях), са възприели поразително различни подходи за управление на пандемията. Сравними са с подходите на Швеция и Нова Зеландия. Илон Мъск водеше битка с местната власт, която затвори завода му до Сан Франциско, Калифорния, и той се премести в Тексас, където не се събира данък върху доходите на физически лица. В Тексас внезапно забраниха абортите, за да се пестят маски и ръкавици, а в Калифорния няма такава рестрикция. Градът Сан Франциско съди борда на директорите на образованието в Сан Франциско за това, че нямат план за отваряне на училищата. Искът твърди, че планът за отваряне на училищата след 10 месеца затваряне представлява само „план за съставяне на план”. И настоява за наказание за местните образователни лидери за това, че държат щатските училища затворени, докато частните са отворени. В Тексас никой не съди училищните настоятелства, а децата се учат на виртуално програмиране и 3D печат. Лос Анджелис стана най-големият град в САЩ, който подкрепи предложението, изискващо хранителни магазини временно да плащат на работниците допълнителни 5 долара на час. Това не се случи в Тексас. Съвсем бледи примери до каква степен мерките не само в разните страни, но и в провинциите, щатите и градове нямат нищо общо помежду си.
Изцяло засега ирационалният произход, мутации, разпространение и лечение на вируса, му придава мистичен характер и религиозното съзнание се развихря. Все пак трябва да се попитаме с какво се различава църковната служба от другите събирания. Всъщност мнозина намират утеха в йога студията, фитнесклубовете и спортните събития. Би трябвало да няма привилегия за един социален кръг за сметка на друг. Тук става въпрос за предаване на болест, а не за лични предпочитания. Църквата обаче не е финансов бизнес. Епидемиологът Кимбърли Пауърс твърди, че религиозните служби на закрито са голям риск за предаване на вируса. Създадената база данни с електронни таблици от математическия анализатор Гуен Найт свързва около 220 различни църковни събития, водещи до предаване на болести. Нейният подробен доклад е свързан с всеки случай, който проследява религиозните служби по целия свят. Осъзнавайки това, църковните служители са сериозно разтревожени от невъзможността да изпълняват коректно задълженията си към паството. Защото, казват те, когато вирусът удари хората и те се обърнаха към църквите си за духовно утешение, намериха затворени врати. Църковните институции са изправени пред екзистенциална криза. Свиващите се конгрегации доведоха до това, че англиканската църква започна да си задава въпроса, какво ще остане от нея след пандемията. Плановете на архиепископа на Йорк са да направи съкращения сред енорийското духовенство и да продаде активи, собственост на енориите. Духовници се чувстват депресирани, деморализирани и нежелани. Поради пандемичната рецесия англиканската църква, вместо да помага на безработните, добавя свои собствени викарии към опашките пред бюрата по труда. В Стария завет се допуска, че свещениците могат да вземат една десета от доходите на всеки вярващ като данък в подкрепа на вярата.
В много европейски държави все още съществуват „църковни данъци“, които се събират от всички регистрирани членове на религиозни организации. Правителствата на десет държави в Европа администрират членски внос от името на религиозните организации. В две от тях – Испания и Португалия, вярващите могат да изберат да платят част от данъка си върху дохода на избраната от тях религия. В шест други страни освен християнските и други религиозни групи са задължени да плащат данък. Някои провинции в Германия изискват сложни процедури за спиране на плащането. Освен да напуснете църквата, трябва да подадете и нотариално заверена декларация в местната власт, където се изисква плащане на такса. Християнството е най-популярната религия в света. Макар че, ако трябва да сме коректни, то е една успяла ерес, легитимирана от Константин Велики. Европа все още е континентът с най-голямо християнско население. Въпреки това европейските свещеници и служители проповядват в празни църкви. Но най-големият парадокс е, че седмичната посещаемост на храмовете преди пандемията е най-висока сред нехристиянските религии (40%), следвана от римокатолиците (23%) и всички останали християнски деноминации (23%).
(данните са от списание The Spectator). Това е всъщност и по-сериозният проблем. Каквито и числа да манифестираме и сравняваме, спорът за субсидиите на държавите към църквите е вече без основание. Макар повечето държави в света да са отделени от църквите си, в моменти като сегашния само държавата може да спаси църквата. Безработните миряни едва ли ще имат скоро пари за дарения.
