Предсрочният парламентарен вот в Косово трябва да реши в каква посока ще върви младата държава.
Не им трябваха тези избори на косоварите. Но когато си млада държава, когато непрекъснато трябва да опровергаваш обвиненията, че имаш дефицит на демокрация и институциите ти все още не функционират пълноценно, когато на вътрешната политическа и обществена сцена върви смяна на поколенията, свързана с рушене на митове, извънредният вот просто се налага. Пък и обстоятелствата, които доведоха до тях, предизвикаха сериозно любопитство за това,
ще се справи ли правосъдната система
в държавата и върви ли тя към укрепване на конституционния си ред.
Вече писахме преди седмици, че правителството на Авдула Хоти от Демократичния съюз на Косово падна заради решение на Конституционния съд. Според него, когато кабинетът е гласуван в парламента, един от подкрепилите го депутати все още е бил в режим на нелегитимност и гласът му не е бил валиден. Причината – в момента на избора на кабинета на Хоти все още не са били изтекли трите задължителти години, които според закона трябва да са минали от края на присъда, каквато и да е била тя. На всичко отгоре се оказа, че тъкмо с гласа на този „нечист” депутат е постигнато съвсем минималното парламентарно мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент. Очевидно нуждата от нов кабинет в новата му конфигурация, която изключва представители на партията с най-много депутати „Самоопределение” на Албин Курти, е била толкова настойчива, че при гласуването квесторите са си затворили очите. Но пък тъкмо от „Самоопределение” сезираха магистратите от Конституционния съд, които взеха точното решение. И Хоти бе принуден да подаде оставка, а предсрочните избори бяха насрочени за 14 февруари.
Но с това политическата драма не приключи, а придоби параметрите на истинска криза. Защото вероятно като форма на политически реванш от вече напусналата властта коалиция обявиха, че на основата на същия закон, поради който Хоти се срина, лидерът на „Самоопределение” Албин Курти и група негови партийни другари, депутати в минал състав на парламента, няма да могат да участват в предизборната кампания и да бъдат избрани. До неделя, денят на вота, няма да са изтекли 3 години от присъдата, която Курти и хората му получиха заради това, че като знак на протест хвърлиха в парламента сълзотворен газ и димни бомби.
Получава се ситуация, в която лидерът на партията, която има най-големи шансове да повтори изборната си победа отпреди 2,5 г. – Албин Курти няма да има конституционно право нито да води симпатизантите си и да прави кампания, нито пък, ако прогнозата за победа се сбъдне да получи мандат да състави кабинет. Но тъкмо този факт, като че ли изигра допълнителна роля за нова мобилизация на членовете и симпатизантите на „Самоопределение”. И никак не е случайно, че в анкетите за електоралните нагласи политическата сила запазва устойчиво предимство пред останалите – Демократическата партия на Косово, Демократичният съюз на Косово, Алиансът за бъдещето на Косово и т.н.
Допълнителен колорит на предизборната кампания даде фактът, че лидерите на някои от основните политически сили като Демократичната партия на Косово, създадена някога от бившия премиер и президент Хашим Тачи, са
„клиенти” на Специализирания съд в Хага
Той беше създаден, за да разгледа престъпленията на паравоенната бунтовническа Армия за освобождение на Косово (АОК) срещу цивилни граждани (1998–1999г.) Тогава хора като самия Тачи, заместникът му в партията Кадри Весели и още няколко лица бяха начело на АОК на различни равнища. И или са участвали пряко, или пък са издавали съответните команди, които сега магистратите в Хага оценяват дали представляват престъпления срещу човечеството. Или могат да бъдат оценени като неотменима част от въоръжената борба. Този неизяснен правен статут на бившите командири на АОК – все още обвиняеми или вече осъдени заедно с невъзможността им да напуснат килиите и да се върнат в Прищина, е факт, който също оказва влияние. Преди дни бе съобщено, че Хашим Тачи и останалите са получили разрешение да гласуват. Едно е да гласуват далеч от Прищина, друго – да са на терен и да водят кампанията.
Но има и нещо друго: Все още не мога да си дам ясна сметка дали тъкмо фактът, че Тачи и останалите са обвиняеми за войната, в която АОК победи и с намесата на САЩ и НАТО и сръбските власти напуснаха Косово, а впоследствие бе създадена независима държава, няма да консолидира електоралното тяло на онези партии, които произлязоха от бунтовническата армия. Славата, която обвива онези години и онези герои, някои от тях подсъдими в Хага, все още е жива. Досега тя играеше активна печеливша роля при предишните избори, но с победата на „Самоопределение” при последния вот все повече се заговори, че е време
нова генерация политици, несвързани с АОК и партизанската борба
да поеме властта в държавата. Е, Албин Курти стана премиер, но скоро след като оглави изпълнителната власт, неговите коалиционни партньори от Демократичния съюз на Косово изтеглиха подкрепата си и той мина в опозиция. Парадоксът е в това, че Демократичният съюз на Косово е политическата сила, която някога в нелегални условия в сръбската провинция Косово бе създадена от незабравимия „балкански Махатма Ганди”, както наричаха Ибрахим Ругова. Подобно на своя идол Ругова водеше политика на ненасилие и мирен преход.
Коя партия колко депутати ще изпрати в 120-местния парламент има значение не само за съставяне на парламентарно мнозинство, което да излъчи кабинет. Известно е, че от целия състав на събранието 20 депутатски места са определени за етническите общности в държавата извън албанската. Десет от 20-те са за сръбската общност, другите десет се разпределят между останалите, записани в конституцията етнически общности. От съотношението на силите в парламента ще зависи кой ще бъде следващият държавен глава на Косово. От момента, в който Хашим Тачи подаде оставка и замина за Хага, задълженията му по Конституция се изпълняват от шефката на събранието Вьоса Османи, която единствена от своята партия Демократичен съюз на Косово гласува в подкрепа на правителството на Албин Курти. Може би генерационна солидарност: и двамата с Курти са млади политици и не са „рожба” на АОК или може би наистина това е част от по-широк план да заеме мястото на Тачи.
Жена президент на Косово
няма да е прецедент след Атифет Яхияга, която изкара един мандат. Но пък този евентуален дамски вариант ще срещне сериозната съпротива в лицето на нашия стар „приятел” Рамуш Харадинай, който вече заяви кандидатурата си. Той дори започна кампания хем да вкара повече депутати от своята партия Алианс за бъдещето на Косово, хем самият да се представи като бъдещ президент, гарант за това, че ще доведе до край борбата за признаването на Косово като независима държава от Сърбия. В типичния си рязък и самоуверен стил Харадинай на няколко пъти призова президента Александър Вучич да свърши навреме тази „работа” с признаването, като го заплаши, че ако това не стане, Косово ще продължи активно да търси обединение с Албания. Вучич от своя страна предупреди Харадинай, че
това би означавало „война на всички сърби срещу всички албанци”
което би донесло доста неприятности на Балканите.
И всичко това в условията на пандемия, но и на заявено намерение от страна на Вашингтон и новата американска администрация да работи за това, отношенията между Белград и Прищина да се нормализират. И в крайна сметка, като крайна цел на тази нормализация Косово да получи признаване от страна на Сърбия. Нещо, което в Белград, поне засега и поне вербално, не могат да приемат, ако се вярва на думите на президента Вучич.
Но това, уважаеми читатели, ще бъде тема на анализа след седмица: хем за изборните резултати, хем ще се опитаме да навлезем по-дълбоко в отношенията между страните в триъгълника САЩ–Сърбия–Косово, без да забравяме и ЕС.
Сега, в неделя, първо да видим как ще минат тези предсрочни избори по никое време.
