Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Най-нестандартното решение на конструктора било да снабди картечния пистолет с щик.
През август 1940 г. Кралските ВВС на Великобритания почувствали остър недостиг на подходящо оръжие за охраната на аеродрумите. По това време
армейските запаси силно намалели
в резултат на спешната евакуация на част от армията от Дюнкерк (град в Северна Франция) при изпълнение на операцията „Динамо”. В хода на операцията на континента било оставено огромно количество оръжия от всички класове, което предизвикало остър недостиг в родовете войски.
Армейското командване предприело спешни мерки за възлагане на военната промишленост разработката и внедряването на нови образци стрелково оръжие. Командването на ВВС не предявило някакви специални изисквания освен разработката и внедряването на оръжието да стане бързо, тъй като била оценена непосредствена опасност от немски десант на британските аеродруми. За това изборът на командването бил разработване на картечен пистолет, с който се надявали да окажат сериозна съпротива при необходимост.
Задачата била поставена на фирмата Sterling Armament Company, която имала значителен опит в оръжейното производство. Конструкторите решили да внедрят в производство доказалия се по това време немски картечен пистолет МР-28, който им бил добре познат. Разбира се,
Нямало е как да направят пълно копие
но приемането на принципа на работа и възпроизвеждане на някои основни детайли не представлявали особен проблем за тях. Предимствата на немското оръжие били сравнително простата му конструкция и високата надеждност.
Задача по адаптиране на конструкцията в условията на британските производствени мощности била поставена на Джордж Херберт Ланчестер. Конструкторът и неговият екип разработили технологична документация за максимално количество детайли от немския картечен пистолет.
Новият английски прототип получил името „Ланчестер” – на своя създател и ръководител на проекта. Той съхранил цилиндричния перфориран кожух, в който била разположена цевта. Това било необходимо за предпазване на ръцете на стрелеца при воденето на интензивен огън. Цевта и кожухът били съединени с цевната кутия, в която се разполагал затворът и към която се закрепвал ударно-спусковият механизъм.
Английският картечен пистолет бил предназначен за пистолетните патрони 9х19 „Парабелум”, които се изстрелвали с начална скорост около 350 м/с.
Цевта била с дължина 203,2 мм
която съответствала на 8 инча. Тя била разположена в кожух с кръгли отвори, които осигурявали нейното въздушно охлаждане. В предната част на кожуха била монтирана мушката.
Цевната кутия и затворът имали цилиндрична форма. От лявата страна било разположено гнездото за пълнителя, а срещу него бил изработен отвор за изхвърляне на изстреляните гилзи.
Принципът на работа на „Ланчестер” се основавал на използване на автоматиката на свободния затвор при неподвижна цев. Това е най-простият и надежден принцип за работа на автоматичните оръжия поради малкото подвижни части. Недостатък на този принцип е зависимостта на темпа на стрелбата от степента на смазване и замърсяването на подвижните части.
Затворът е масивен, като в челната му част е разположена фиксирана ударната игла. Той се задвижва с помощта на спирална възвратно-бойна пружина, закрепена в задния си край върху капачка, която се навива към затворната кутия.
Ударно-спусковият механизъм позволявал произвеждане на единични изстрели или водене на непрекъснат огън. В конструкцията не бил предвиден предпазител, тъй като блокирането на затвора ставало чрез преместването му назад и поставяне на ръкохватката в специално изрязан отвор.
Конструкторът снабдил оръжието с регулируем мерник, който позволявал
водене на точен огън от 91 до 550 м
но реалната далекобойност била по-голяма.
Най-нестандартното решение на конструктора било да снабди картечния пистолет с щик. Това било необичайно решение за този тип оръжие, но възложителят на разработката считал щикът за доста полезен в боя. За това под кожуха на цевта била изработена ключалката на щика. За да не се разработва нов щик, което е свързано с време, бил използван щикът на пушката „Ли-Енфилд”. Пълнителите, които „Ланчестер” използвал, били двуредни с вместимост 32 или 50 патрона.
През ноември 1940 г. фирмата Sterling Armament успяла да представи на военната приемателна комисия два варианта на „Ланчестер”. Те преминали регламентираните изпитвания, на които получили одобрението на членовете на комисията. Естествено, били направени и някои препоръки, които конструкторът отстранил своевременно.
Първият вариант бил приет на въоръжение с наименованието Lanchester Mk 1. Ударно-спусковият му механизъм бил предназначен за водене на огън само на редове. Това наложило
премахване на превключвателя за вида на водения огън
което се отразило благоприятно на технологията на производството. Този вариант бил харесан и от командването на Кралските ВМС. Така фирмата получила значителни поръчки за производство. За разлика от авиацията и флота Сухопътните войски не проявили интерес към оръжието. Независимо от това първите партиди картечни пистолети били изработени през есента на 1941 г.
В хода на производството бил разработен нов и опростен вариант на „Ланчестер”, като те били изработвани паралелно. Серийното им производство продължило до началото на 1945 г., като от заводските конвейери слезли около 100 хиляди картечни пистолета.
След края на Втората световна война в армейските складове останали значителни количества „Ланчестер” от двете модификации. Родовете войски на английската армия постепенно започнали да внедряват по-модерни оръжия, като картечният пистолет станал излишен.
Но с това
не приключила сагата на това оръжие
То било предложено за продажба, като негови купувачи се явили Аржентина, Чили, Доминиканската република, Египет и др. Известно е например, че египетската армия използвала закупените картечни пистолети във войната с Израел. Доминиканската армия използвала оръжието в гражданската война през 1965 г. Незначителни количества картечни пистолети от двата модела били закупени и от флотовете и специалните части на Канада, Нова Зеландия и други държави с британско влияние.
