Русия и Китай не се дават на Запад в имунизационната борба с COVID-19
Кажи ми с каква ваксина се пазиш от COVID-19, за да ти кажа каква ти е геополитическата ориентация. В тази актуална шега има голяма доза истина, след като през първите два месеца на тази година компании от няколко държави влязоха с битка за огромния глобален пазар на ваксини срещу коронавируса. На пръв поглед тази схватка е преди всичко финансова – кой фармацевтичен гигант ще успее да реализира повече приходи от ваксинацията. Но трябва да се има предвид, че ваксините не са чак толкова скъпи и някои от фирмите дори са готови да ги продават без печалба, за да си направят имиджова реклама и да дадат импулс на своя цялостен бизнес. От друга страна, битката на ваксините не е толкова икономическа, колкото геополитическа. В нея участват трите основни центрове на силата в съвременния свят – Западът (САЩ и Европа), Русия и Китай. Ваксините са най-новият инструмент за установяване на геополитическо влияние и за налагане на т.нар. мека сила в международната политика.
Съвсем очаквано лидери в разработването на ваксина срещу COVID-19 са няколко западни компании. Първи получиха одобрение за продукта си в САЩ и в Европа две американски компании – „Модерна“ и „Пфайзер“. Втората обаче работи съвместно с германската „БиоНТек“, в която пък основни собственици и фактически откриватели на ваксината срещу коронавируса са семейството учени от турски произход Угур Шахин и Озлем Туречи. Малко по-късно в битката срещу COVID-19 се включи и базираната във Великобритания британско-шведска компания „Астра Зенека“.
В играта с ваксините обаче са и други две велики сили – Русия и Китай. Макар че първата е известна преди всичко със своята респектираща военна мощ, а втората – с огромното производство на всякакви стоки с не чак толкова висока добавена стойност, тези две незападни сили се оказаха на високо технологично ниво, което им позволи да разработят собствени ваксини срещу страшния вирус. И да започнат да ги предлагат по света, за
да печелят пари, приятели и влияние
Амбиция да разработи собствена ваксина (дори повече от една) до края на годината има и Турция, а известната като „аптеката на света“ Индия се очертава като една от държавите с най-големи производствени мощности за вече одобрените ваксинационни продукти на западни компании.
Поне на първо време ваксините срещу COVID-19 не достигат и затова всяка държава се бори да си осигури доставка на повече дози, като по-богатите страни не обръщат голямо внимание на цената, защото най-важна е бързината. Засега лидери в тази надпревара са Израел, Обединените арабски емирства, САЩ и Великобритания. Европейският съюз изостава, макар че доставката на ваксините бе договорена на общностно ниво от Европейската комисия за всички страни членки. В битката за повече дози процъфтя ваксинационният национализъм. Като най-тежко ударената от COVID-19 държава САЩ не позволяват износ на ваксини, произведени на тяхна територия, за да ускорят имунизацията на собственото си население. ЕС не е наложил пълна забрана за износ на COVID ваксините, но въведе разрешителен режим и механизъм за контрол.
Изненадващо за мнозина сред лидерите по темпове на ваксинация срещу COVID-19 е съседна Сърбия. Засега тя е на седмо място в света с поставени 8 дози на 100 души население – над 10 пъти повече, отколкото в България. Обяснението за този успех е в енергичните действия на държавното ръководство, но и в особената геополитическа позиция на Сърбия. Тя води преговори за присъединяване към Европейския съюз, но същевременно е съюзник на Русия и врата за икономическото проникване на Китай в Югоизточна Европа. Така през този месец западната ни съседка вече разполагаше с три вида ваксини – на „Пфайзер-БиоНТек“, руската „Спутник V“ и китайската „Синовакс“. Президентът Александър Вучич се похвали: „Аз писах на Си Дзинпин още през октомври и ние свалихме драстично цената [на китайската ваксина]. Когато видите цената, един ден ще ми издигнете паметник“. Освен че вече получи първите пратки от руската ваксина, Сърбия води преговори и за производството й на територията на страната.
Седейки на
три геополитически и ваксинационни стола
Сърбия се стреми да покаже уважение към всичките си партньори. Така се стигна до почти анекдотичната ситуация, при която три публични личности от правителството демонстративно бяха инжектирани с три различни ваксини. Премиерката Ана Бърнабич, която е учила в САЩ, получи доза от „Пфайзер-БиоНТек“. Проруският вътрешен министър Александър Вулин избра „Спутник V“, а колегата му с ресор здравеопазване се довери на китайската ваксина.
Интересна е ситуацията с ваксинацията срещу коронавируса и в „черната овца на ЕС“ Унгария. Премиерът Орбан заяви, че е недоволен от бавните темпове на доставка на договорените от Еврокомисята дози, и също обърна поглед към Китай и Русия. Така Унгария стана първата страна в ЕС, която одобри за използване на своя територия руската и китайската ваксина и поръча 3 млн. дози от първата и 5 млн. от втората (при население от 10 млн. души). Нещо повече – самият Орбан заяви, че когато му дойде времето за ваксиниране, той ще избере китайския продукт.
По стъпките на Орбан и Вучич почти бе тръгнал и чешкият премиер Андрей Бабиш. Наскоро той посети Унгария и Сърбия и се запозна с техния опит в придобиването на различни ваксини срещу коронавируса. Трябва да се отбележи, че ако не броим миниатюрната Черна гора, Чехия е държавата с най-много установени случаи на COVID-19 на 1 млн. души население в света. Под строгия поглед на Брюксел обаче в крайна сметка Бабиш обеща, че дори и да договори доставки на руска и китайска ваксина, използването им в Чехия ще започне едва след като те получат официално одобрение от Европейската агенция по лекарствата.
Един от най-очевидните проблеми с глобалните доставки на ваксини срещу коронавируса е, че те просто възпроизвеждат съществуващите
икономически неравенства между страните по света
По данни от средата на миналия месец малка група от богати държави, в които живеят едва 16% от световното население, е изкупила 60% от ваксините. Призван да промени тази печална ситуация, е т.нар. механизъм Covax, лансиран от Световната здравна организация през април 2020 г. Той предвижда набирането на средства от богатите държави, с които да бъдат закупени ваксини предимно за бедните страни по света. Целта е до края на 2021 г. по тази линия да бъдат осигурени 2 млрд. дози като 1,8 млрд. от тях да бъдат доставени безплатно на бедни държави, така че те да успеят да ваксинират поне 20% от населението си. Засега бюджетът на Covax е $6 млрд. като САЩ са обещали $4 млрд., ЕС – 850 млн. евро, а Великобритания – $734 млн. При всички случаи обаче бедните държави ще трябва да почакат, докато ваксинацията в ЕС и САЩ стигне до поне 40–50% от населението.
Следващият рунд от ваксинационната дипломация ще започне, когато ЕС, САЩ и другите богати държави се окажат с голям излишък от ваксини – известно е, че те са договорили дози, които надхвърлят 3–4 пъти числеността на населението им. Излишъците вероятно ще бъдат подарявани, като е логично ЕС първо да се погрижи за Западните Балкани, а САЩ – за Латинска Америка. Макар и не толкова богати, Русия и Китай също ще търсят начини да берат плодове от ваксинационната дипломация. Така битката срещу коронавируса се превръща в ново премерване на силите между основните центрове на геополитическа мощ в съвременния свят.
