Явор Вълканов завършва НАТФИЗ и се отдава на мерената реч, която го провокира на сцената.
Той е най-младото попълнение на Ансамбъла на Въоръжените сили. Той е актьор, завършил НАТФИЗ в последния клас на проф. Стефан Данаилов. Оттам води началото си и запознанството им с Велислава Костадинова. Играл е на сцената на Младежкия театър в „Ромео и Жулиета”, а Народният театър „Иван Вазов” го кани да стане част от тяхната трупа, където в момента участва в няколко постановки.
„Ние сме много горди, че имаме за колега в Ансамбъла един прекрасен млад талант, който вече е с голям опит на сцената. А в живота е сериозен и скромен”, представя го сестрата на Велислава – Ива Костадинова. Ролята на Явор в Ансамбъла е да запленява зрителите с изразителна рецитация, за което, съгласете се, се изискват не само отработен глас, сценично обаяние, но и актьорско майсторство. От него се изисква и да бъде диктор на мероприятията, в които участва Националната гвардейска част по линия на държавния протокол и важните дати от историята на България. „По-различно е, но има допирни точки, защото най-важна в нашата професия е духовната страна на нещата – споделя Явор Вълканов. Чак след това идват техническите моменти като глас, тембър и т.н.”
Роден е в Деня на космонавтиката – 12 април през превратната за най-новата ни история 1997 г. Потапянето му (буквално) в актьорските среди идва след изтощителни тренировки и състезания в басейни с олимпийски размери, защото той има нелоша и дори печеливша откъм постижения, но, за съжаление, кратка кариера на национален спортист. Явор Вълканов е републикански шампион по съчетано плуване в категория младежи и юноши старша възраст. И на всичкото отгоре е скромен: „Нямах чак такива резултати на световно ниво и се замислих какво друго ми се иска да правя. Аз много обичах да гледам филми и реших, че актьорската професия е най-правилната за мен.
Исках да ставам киноактьор,
но влязох в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър и той всъщност ме ориентира към сценичното изкуство. Така ми се стече животът, че още в първи курс започнах да репетирам в Народния, после ме взеха в Сатирата в едно представление, а след това и в Младежкия. Завърших, взеха ме в Народния театър, а един ден Велислава ми се обади и ми каза, че в Ансамбъла на армията търсят актьор. „Винаги съм харесвал мерената реч, поезията, Шекспир… За мен това е висшето изкуство на актьора – да може да работи с мерена реч. Моят преподавател в НАТФИЗ е специализирал в Кралския Шекспиров театър. Това е Сава Драгунчев, който дълги години беше асистент на Стефан Данаилов. Именно той ни даде много добра основа”, споделя Явор.
Младият актьор не е безразличен към армията, корените му са офицерски. Неговият дядо по майчина линия, Петко Карачорбаджиев е с чин полковник, служил в гранични войски, родом от Малко Търново. Иначе Явор е от род на няколко поколения художници. Баща му и повечето му роднини се занимават с това изкуство.
Развитието на Явор е повлияно най-вече от незабравимия Стефан Данаилов или както го наричат студентите в НАТФИЗ – Мастъра. „Прекрасен актьор, страхотен и като режисьор и постановчик, знае какво е редно да се направи в точния момент, никога не те оставя да не знаеш какво да правиш на сцената. Той ни показваше душевната страна на нещата, повтаряше ни, че трябва винаги да се мисли на сцената. Д-р Сава Драгунчев ни обясняваше техническата страна на нещата, как да застанеш на сцената, как да изнесеш гласа си. Емил Митрополитски също допълваше акцентите на текста.”
Питам го как му се вижда работата в Ансамбъла: „Много интересно, различно е… Галя Димитрова много ми помага,
изобщо – всички са много търпеливи към мен
Екипът много приятно ме прие, не се чувствам като, как да го кажем, привнесен. Нямам търпение да изляза на първия концерт, да усетя публиката, защото аз съм играл пред максимум 800 човека, а тук става дума за много по-мащабни изяви”.
А в момента? В момента репетират за Трети март, той лично –дикторския текст и учи наизуст стихотворения. Продължава ли да плува? За удоволствие? – „Не, вече не. Няма как да бъде „за удоволствие”. При мен то беше основно в състезаването. Мисля, че като човек съм състезателен тип”.
Не е ходил в казарма. „За мен казармата бяха плуването и тренировките. Всеки спортист, който е минал през някакво професионално ниво, според мен е минал през казарма. Вярно, когато бях малък, моят дядо ми разказваше как в Странджа е обикалял с УАЗ-ката и ми се виждаше много интересно. Да – тогава исках да стана войник, но човек никога не знае как ще се развие животът му”.
