През ръководството на МО в мандата се върнаха достойнството и социалните права на военнослужещите, казва членът на Комисията по отбрана в 44-ото НС
– И управляващи, и опозиция в парламента определиха Програма`32 като стратегически и всеобхватен документ – какво той очертава за развитието на Българската армия?
– Това наистина е стратегически документ и съществуването му получи санкцията на законодателния орган – Народното събрание. Програмата дава основа за последователна, целенасочена и перспективна във времето военна политика на държавата. Която да осигури планомерно и възходящо развитие на Въоръжените ни сили и отбранителни способности. Самото съществуване на такъв документ е вече фактор със значение за националната ни сигурност. Въпреки конюктурните настроения заради идващия парламентарен вот няма сериозни аргументи срещу приемането и съдържанието на изработения на високо експертно ниво документ, одобрен с решение на НС. Документът не е политически, не е предизборна програма на която и да било партия, а е изработен от политическата и военната експертиза, свързана с развитието на ВС. В представителите на опозицията определиха важността на документа и високия професионализъм при изработването му. Сериозни аргументи срещу приемането му не бяха представени.
– Изрази се обаче тревога , че Програмата не е обезпечена финансово до 2032 г., а само 25% – с гарантирани от бюджета на отбраната 38, но не и всичките 188 военни способности?
– Очевидно е, че разходите за отбраната ще нарастват. Новите технологии изискват и придобиване на способности на високо технологично ниво, които са и скъпо струващи съвременни системи. А те обосновават и посочените 36 млрд. лв. разходи за целия този период в отбраната. Другата причина за тези огромни разходи, които трябва да се направят за кратък срок, е дългото време от управляващи в последните почти 30 г., когато армията беше игнорирана, въоръженията се продаваха, рязаха и унищожаваха. Когато инвестициите в отбрана бяха преди всичко за спомагателни системи, а не за бойни платформи и въоръжение. В усложнената среда за сигурност и заради пропуснатото време е необходимо догонване в ритъма на диктуващите модернизационни процеси. Социалните експерименти в армията носеха несигурност и смачкаха самочувствието на българските военнослужещи. И една от заслугите на ръководството на МО начело с министър Каракачанов през последните 4 години е връщането на достойнството и социалните права на българските военнослужещи.
– Ще се гарантират ли останалите средства за Програма`32 от централния бюджет?
– Естествено, решаващо е финансирането. С ограничените средства сега Програмата се фокусира основно върху минималния пакет от проекти за модернизирането и превъоръжаването на ВС. Въпросът за цялостното й осъществяване трябва да се реши с политическо съгласие от всички политически партии, с отговорност независимо от политическите промени. Необходима е дълготрайна и последователна военна политика, защото в противен случай можем да поставим отново националната ни сигурност в риск. И след вота една от основните теми пред отговорните политически сили ще е постигането на съгласие за военната ни политика. Това е въпрос на национална сигурност, не на партийна програма. Програма`32 налага тона и може да е успешна и реализирана и оттук – да се гарантира отбраната и националната ни сигурност само въз основата на дълготраен политически консенсус.
– Как превъоръжаването и модернизацията на ВС могат да са и инструмент за иновации в икономиката ни?
– Очевидно е, че в областта на отбраната държавите от ЕС могат или да поставят ВС в технологична и индустриална зависимост от чужди производители, или да развият Военнопромишлен комплекс, който да гарантира независимост в изграждането, поддръжката и модернизацията на собствените ВС. Ключов при решаването на този въпрос е икономическият потенциал на държавата. Пред нас стоят както необходимост и възможност чрез разходите за превъоръжаване да стимулираме собствената си наука, иновации и индустрия. Казано метафорично – ако не можем да произвеждаме самолети и танкове, да произвеждаме летящи дронове и роботи. Българската инженерна и техническа мисъл и българският ВПК имат потенциал за развитие и разходите за отбрана могат да са фактор за модернизирането на икономиката, за технологичното й обновяване и развитие. И това не са утопични идеи. Факт е, че новите кораби за ВМС ще се изграждат, макар и от чужда компания, в българска корабостроителница. И това ще създаде икономически и индустриални способности, които следващите години да помогнат за развитието на корабостроенето ни. Подобен подход трябва да се приложи и при модернизирането на Сухопътните ни сили в техническо и в индустриално отношение. Тези разходи ще са финансова инжекция на българската икономика и свързаните с нея иновации и научни разработки.
– Какви са приоритетите в самата отбрана и балансът на силите за сдържане и за отбрана?
– Очевидно е, че некомплектът е от ключовите въпроси в отбраната. Програмата ясно подчертава, че важна стъпка в решаването му е въвеждане на доброволната срочна служба. Подчертано е, че ако тя не даде необходимите резултати, следващата е възстановяването на наборната военна служба. И това не е екзотика: много държави, някои по-силни във военно отношение от нас, вкл. в Европа, се връщат към смесен вариант на ВС. Това е път, който реално стои пред нас и решаването му стои пред всички политически фактори. В много кратки срокове България трябва да модернизира своите СВ и осъществи изискването за създаването на пълноценна, боеспособна тежка бронирана бригада, съвместима със съвременните технологии и отговаряща на всички стандарти на съюзниците ни от НАТО. Това е предизвикателство и заради усложнената среда за сигурност. Развиват се задачите пред различните видове ВС и краткосрочно, и до 2032 г.
– А каква ще е модернизацията, ако трите вида ВС бягат с различна скорост? Трябва ли този процес в СВ да е приоритет за известен период?
– Впечатлението, че се развиват асинхронно модернизационните процеси, има някакво основание. Но и трите вида ВС трябва да са в синхронен процес, защото не може способностите във въздуха или в морето да са от 21 в., а на сушата – от 20-и. Съвременните заплахи изискват съвместимост и високи способности и в трите вида ВС. Но СВ са главният елемент от Българската армия. И въпреки забавения процес на модернизацията в международни класации на способностите по видове ВС за разлика от ВВС и ВМС СВ са на 9-о място, а като държава по военна сила сме 49-и в света. Но дори Сърбия има способности, които ние нямаме…
– Дава ли Програма`32 различен професионален хоризонт за млад човек с военна професия? В какъв смисъл тя може да е професия от бъдещето?
–Да, защото тя очертава дългосрочна перспектива за ВС, посочва необходимост от ускорена модернизация, стабилност и развитие на ВС и трябва да е в основата на цялата политика на държавата независимо от политическите промени. В този смисъл Програмата има и послание към българските граждани, че армията ни ще бъде приоритет. И в нея ще се въвеждат съвременни високотехнологични въоръжения и системи. Което изисква висока квалификация и качества, а оттук – и необходимостта от привличане в армията на високоподготвени, амбицирани и способни млади хора в служба на армията ни. Това изисква развитие и на социалните защити и гарантиране на социалните права на военнослужещите. Документът ясно показва на гражданите ни отговорността на държавата към ВС в следващото десетилетие.
– А ще има ли в самата армия нови професии?
- Да, защото първите иновативни и най-модерни технологии се прилагат във ВС. И това е историческа реалност от столетия. Най-новите открития, за съжаление, са се прилагали в армиите за нуждите на войната. Така че в БА ще има и нови технологии, и нови професии. Което изисква висока квалификация и модерно образование. Тази Програма е едно от най-значимите постижения на МО и екипа му, както и на военната експертиза през тези 4 г.
