Димитър ДИМИТРОВ
Византийският генерал притежава титлата заедно с императора, на който е служил.
Осемнайсет са личностите, отбелязани от историята с почетната титла „Последният Римлянин”. Един от тях е героят на този разказ, Флавий Велизарий (505–565 сл. Хр.).Тази титла му е дадена от историците. Той притежава титлата заедно с императора, на който е служил, близък негов приятел и съратник, Юстиниян I Велики (482–565), с който завършват живота си в една и съща година в разстояние на два месеца. Юстиниян Велики не е първият император на Византия, който е тракиец, но е последният римски император със свой първи език, латински, на който е говорил и Велизарий. Велизарий е родом от Германея, селище до днешната Сапарева баня, а Юстиниян е от селището Таресиум, до днешно Градище в Република Северна Македония. Заедно двамата постигат изключително много, Юстиниян дава правната кодификация, съгласно която е изградена Европейската цивилизация, Велизарий за последен път възстановява границите на тази цивилизация – старата Римска Империя.
Военните историци Антони Брогна и Ян Хюджис определят Велизарий като „един от най големите военни гении в историята след Александър Велики и Цезар, „след тях, но с малко”.
Началото на неговата военна кариера го сблъсква с най- големия съперник на империята, срещу който тя почти 100 години има само поражания – Сасанидски Иран, Персия. Като млад пълководец Велизарий израства по бойните полета на Мала Азия, именно в борба с нея. Две поколения преди битката при Дара персите не са губили сражение срещу Източната Римска империя в Месопотамия. Самият Велизарий е участвал в три поражения, макар че само в последното, при Миндоуос, той е самостоятелен командващ. Това е своеобразно „училище” за него и приближените му офицери, обучение, благодарение на което той печели всички останали 21 сражения в кариерата си.
Крепостта Дара
е построена от император Анастасий по време на т. нар. „Анастасиеви войни” с Персия (502–506) като римски „аутпост” или точка на съсредоточаване на отбранителна и нападателна енергия на империята в конфлика със Сасанидска Персия. В тази точка двете страни съсредоточават, съответно Велизарий – 25 000 и Перос – бойци.
Персийският пълководец Perozes/Перос е произхождал от клана Михран, един от седемте владетелски „маркграфски” рода на сасанидите, чиито земи били в провинция Шахр – е Рай, включваща Иран и главния център на Зороастризма. Традиционно членовете на този род са заемали позицията главнокомандващ на персийските войски, затова и самото им родово наименование „михраим”, както отбелязва и Прокопий Кесарийски, е било
синоним на „главнокомандващ”
Той е главнокомандващ на сасанидските армии през целия римско-персийски конфликт от „Анастасиевите войни”до битката при Дара в 530 г.
Стълкновението при Дара става в рамките на три дена. Велизарий не се вслушва в съветите на Симас и други командири да остане в града и да го защитава или да го изостави, за да има по-голяма маневреност предвид два пъти превъзхождащия го противник. Той предпочел да излезе пред крепоста и да подготви както иска бойното поле – решение, както ще видим, от решаващо значение за изхода на битката. Велизарий наредил изкопаване на окоп по цялата дължина на позицията си, като оставил отвори в него за контраатака. На двата фланга той разположил по 300 хуни, на левия – водени от Суник и Айган, а на десния – от Симас и Аскан. На левия фланг в засада разположил и
херулския коннен отряд
на Фарас. Необичайното в това негово построение е било, че центърът му е бил обърнат навътре. Това, от една страна, подвежда Перос, че там вероятно е заложена някаква засада, а от друга – дава възможност за уникални за военната история маневри на конницата от вътрешната страна на противниковите флангове! Изкопите имали на няколко места мостове, които се превръщали в своего рода „шокови точки”. Линиите на пехотата, извити навътре, били максимално близко до крепостните стени в случай на предизвикано отстъпление.
Преди сражението Велизарий изпратил писмо до Пероз със следното съдържание:
„Благословен е мирът, както са съгласни всички мъже, които имат и малко разсъдък… Затова най-добрият генерал е този, който успява да постигне мир от войната”.
Поради това, че Пероз е имал увереност в превъзходството на войските си и като брой, и като качество, той не приел мира. Въпреки това странното от негова гледна точка разположение на римляните го карало да изчаква. Според него обърнатият навътре център на римските линии предполагало някаква подготвена засада в
центъра при фронтално настъпление
на неговите войски. Едва на третия ден, когато вторият корпус на сасанидите от 10 000 бойци пристигнал, той се почуствал достатъчно подсигурен за нейния изход – както ще видим от самото начало поредица от грешни преценки на опитния персийски военачалник.
В първия ден нямало общи действия, а няколко двубоя. Макар че това било нещо обичайно за сасандите, не е ясно дали описаните от Прокопий двубои не са станали в хода на самото сражение. Според неговите сведения един от слугите на Велизарий, Андреас, който тренирал с телохранителите му, убил двама елитни воини на противника в този първи ден.
В първата фаза
стрелците и от двете страни започнали да обстрелват противника, като Прокопий описва ситуацията така: Първо, и двете страни започнали да стрелят с лъкове, като стрелите образували огромен облак и много мъже загинали и от двете страни, но стрелите на варварите падали по-гъсто”
Следобед температурата достигнала 45 градуса и ставало все по-трудно и за двете страни да останат на позиция, но особено за сасанидската тежка конница. Пероз наредил атака. Първата атака на персийците била насочена срещу левия фланг на Велизарий, като персийската кавалерия преодоляла окопа, изтласквайки римската кавалерия. Но тук атаката на хунския контингент, воден от Суник от втора позиция и на херулите от засада, спряла атаката на персите. В този момент Велизарий атакувал със своите bucellari в центъра и вляво, при което десният фланг на персите се огъва. Тогава Пероз заповядва атака срещу десния фланг на римляните, като нарежда
настъпление и на „безсмъртните”
елитните персийски копиеносци. По цялата дължина на траншеята и на десния фланг римската кавелерия и пехота отстъпили. Но тогава Велизарий отново със своите bucellari се обръща и атакува центъра на персите, като го разсича надве. Едната част от персите е увлечена след част от римската конница, но другата част на левия им фланг е обградена от хуните. Там падат 5000 бойци заедно с генерала си Баресменес и знаменосеца му, убити от Сунук в двубой. Другата част от персийската конница се прегрупира и атакува преследвачите си, но отново е разгомена. Персите губят повече от 8000 бойци и почти всички „безсмъртни”.
След това поражение на персийците между двете империи е сключен т. нар. „вечен мир”, който трае 57 години, но дава възможност на Велизарий последователно да завоюва Северна Африка и Италия, с което на практика да възстанови, за последен път, целостта на Източната римска империя!
Стълбовете на успеха
През цялата си кариера Велизарий има възможност да разчита на качествата и верността на своя „наемнически”, хунски или маса-гетски конен корпус. Този корпус, броящ 1000 конни бойци, се е ползвал с огромна репутация, вероятно поради спомена за Атила. При Ад Десимум в Африка 600 хуни разбиват 2000 вандали, като техен елитен воин, в двубой убива вандалския военачалник Гидамунд, с което е белязано началото на разгрома на вандалите. При Дара, както посочихме, Суник, също в двубой, убива един от персийските пълководци и знаменосеца му!
Но в основата на всичките му успехи стои корпусът на „приближените”, или „хранените хора” на Велизарий, които той лично формира и oкомплектова по несрещан дотогава начин. Т. нар. bucellarii буквално се превеждат като
„хранени хора”
Той започва организирането и подгтовката на този уникален конен корпус още като млад офицер по заповед на император Юстин, друг римски император от тракийски произход, чичо на Юстиниян Велики. Освен специалното индивидуално обучение бойците от този контингент са имали две ключови допълнения към своя арсенал. Освен тежкото защитно въоръжение на конник и кон те са разполагали като нападателно въоръжение с характерните дълго копие и дългия меч (spata), но за разлика от всички останали тежки конници те са имали и хунски композитен лък и няколко къси (утежнени с олово) копия (darts), които и индивидуално, и като контингент ги прави непобедими на бойните полета на времето си.
Велизарий потушава и най-голямото въстание срещу император Юстиниян, при което унищожава 30 000 бунтовници. По време на кариерата си Велизарий е разполагал с между 5000 и 7000 „хранени хора”, поради което в 21 сражения той няма поражение.
Изцяло, „хранените хора” са били от тракийски, готски и хунски (маса-гетски) произход! Едно знаково бойно другарство, траело цяло поколение.
