Трябваше да взривим проклетите врати, казва актьорът сър Майкъл Кейн сега
„Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички”.
Така представя самият носител на „Оскар”, холивудската легенда и британското национално съкровище сър Майкъл Кейн автобиографичната си книга с ексцентричното заглавие „Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци” (изд. „Колибри”).
Актьорът добре познава цената на успеха, след като достига върховете в занаята си, тръгнал от абсолютната нищета в детството. Работил всякаква работа, за да се издържа, минал на 19 г. през ужаса на Корейската война в Пехотния полк на Кралската армия, самият той определя един от уроците на живота си, не само на професията, така: „Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза”.
Сър Майкъл Кейн е жива легенда на британското кино с над 150 филма за над 60 г. зад себе си. Носител е на наградите „Сателит”, 2 БАФТА и 3 „Златен глабус” и 2 „Оскара” (за „Хана и нейните сестри” и „Правилата на дома”). Днес той иска да сподели всичко, на което го е научил животът, а книгата му го разкрива като неустоимо забавен, но и като мъдър човек, преминал през не една житейска трудност.
Неслучайно неговото любимо стихотворение е „Ако” на Р. Киплинг, което баща му четял в детството и което възпитава разбирането му за мъжество и сила на характера. Пътищата на войната и бедното детство довършват житейските уроци. Днес той казва: „Знам какво говоря, когато говоря за война. Войната разрушава всичко, а мирът подрежда нещата. Забелязал съм, че войните се обявяват от хора, които вече са твърде стари, за да участват в битките. И това винаги ме е правило подозрителен към нея…”.
