Основателите създават в. „Стършел” като политически проект, а после се превръща в неудобен за властта. Заражда се като рожба на леви интелектуалци, които вземат модела на „Щурец” на Райко Алексиев, много популярен до 1944 г. и с много висок тираж. Съдържанието, естествено, е ново. Сред основателите, все видни писатели, са Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Христо Ганев (днес най-старият жив „стършел”), а първи главен редактор е Челкаш. Христо Пелитев е най-дългогодишният му главен редактор.
Старите броеве очертават и мрачните периоди в съществуването му. Вълко Червенков иска изданието да е боздуган срещу враговете, но в началото на 50-те години екипът прави завой към нелицеприятните истини за властта. И си плаща за сатирата.
След промените през 1989 г., когато тиражът му е около 400 000, с подписка вестникът напуска партийния си издател. Валери Петров не приема поканата за член на новата редколегия и предлага на колегите си – щом вестникът е независим, да си издават „Щъркел”…
Самият „Стършел” е предвестник и инициатор на създаването на Сатиричния театър със създаването през 1953 г. на знаменитите „Стършелови спектакли” с режисьор Стефан Сърчаджиев с целия му театрален клас с Ицко Финци, Досьо Досев, Жени Филипова, Григор Вачков, Леда Тасева, Хиндо Касимов. Малко бият редакцията, отнася го и главният редактор – сменят го. И идва писателят Асен Босев, който като поет „набляга на литературата”.
Но след него е времето на легендата Христо Пелитев, който връща сатирата във вестника. И днес се помнят „Четивата за министри”. А „Стършел” винаги е бил и гнездо на бохеми, на големи таланти и автоироници. Помнят се „номерата” на Васил Цонев и колегите му.
Главният редактор, писателят Михаил Вешим, казва, че и днес читателите търсят езоповско в езика на вестника. Както преди, когато истината се е процеждала между редовете. Славата на „Стършел” е на крепител на обществото през всичките тези години и с хумора, и със сатирата си, които, както надеждата, умират последни…
Честито на колегите!
