С убедителна победа в предсрочния парламентарен вот лидерът на „Самоопределение” отново е готов за премиер.
Прогнозата, която дадохме за резултатите от предсрочните парламентарни избори в Косово на 14 февруари, се сбъдна. Е, не напълно, защото разликата, с която „Самоопределение” на Албин Курти победи на вота следващите го партии, е толкова голяма, че май никой от наблюдателите не я очакваше – цели 48% от гласувалите. Като вторите класирани – Демократическата партия на Косово, са само със 17%.
Един внимателен преглед на историята на проведените досега 8 парламентарни изборни цикъла в Косово ще ни покаже, че толкова убедителна победа досега не е извоювала нито една политическа сила. Но това се отдаде на 45-годишния Курти, който по този начин взе категоричен реванш за номера, който му скроиха старите, т. нар. „системни” партии на политическата сцена преди година и половина. Спомняте си – коалиционният му партньор в управлението на страната – Демократическият съюз на Косово (ДСК) с лидер Иса Мустафа, изведнъж оттегли подкрепата си за Курти и предизвика вот на недоверие в 120-местния парламент. Кабинетът на Курти падна след само 51 дни на управление, а след него „неверният” партньор ДСК състави коалиционно правителство с другите партии без „Самоопределение” с премиер Абдулах Хоти. Сега, на 14 февруари, някогашното единствено национално движение ДСК на легендарния Ибрахим Ругова е на трета позиция след Демократическата партия на Косово (ДПК), създадена и дълги години ръководена от Хашим Тачи, бивш премиер и президент, сега обвиняем от Трибунала в Хага.
Албин Курти може да бъде доволен. Въпреки че Конституционният съд му забрани да се включи в листите за вота (причината за което обяснихме в предишния брой), той проведе активна кампания, като се обърна към две категории избиратели. Първо, младите хора му гласуваха доверие през октомври 2019 г. на предишния вот и за които той,
Курти, някогашният студентски бунтовнически лидер, е икона
Защото произлиза от тях, защото и той като тях олицетворява стремежите и очакванията на младото поколение в една млада държава, обременена от корупция, непотизъм, който у нас наричаме просто шуробаджанащина, от боричканията между политическите партии, изникнали от някогашната Армия за освобождение на Косово.
Втората категория, към която се обърна Курти, бяха избиратели, разочаровани от липсата на реформи в държавата, от дълбоката безработица и липса на перспектива. Общо взето, това, което зрееше в обществото в Косово дълги години – нуждата от свежа кръв в политиката и смяна на генерациите, се прояви в този предсрочен парламентарен вот.
Първия път, когато Курти спечели, очевидно критичната маса на подкрепа за него и партията му не беше достатъчна, щом като с една парламентарна интрига от класически вид ръководената от него коалиция бе разбита и той остана извън властта. Сега ситуацията изглежда друга. На негова страна застана дори изпълняващата длъжността президент и легитимен шеф на парламента Вьора Османи, която напусна ДСК и застана редом с Курти в предизборната кампания. И тя е млада като него, и тя е представител на новото поколение политици, в които е заложено бъдещето на Косово. Да го кажем искрено: парламентарният вот, който от Курти бе определен като референдум за това, нужни ли са смяна на властта и реформи в държавата, се превърна не толкова в политически, колкото в поколенчески сблъсък. И резултатът наистина сега е друг.
Да, каквото в крайна сметка да преброи Държавната избирателна комисия, „Самоопределение” ще има най-много депутати в парламента. Още при съобщаване на неофициалните предварителни резултати анализатори ги изчислиха между 56 и 58. Дори вторият, 58 да е верният, те пак няма да стигат за обикновено мнозинство от 61 депутати в Събранието. С други думи,
самостоятелен кабинет начело с Курти е невъзможен
да не говорим, че според някои медии в Косово все още не е напълно ясно дали решението на Конституционния съд, който му забрани да се кандидатира за депутат, не се отнася и до това да заеме поста на премиер. Значи, ще се търсят коалиционни партньори за парламентарна подкрепа.
Комбинациите вече започнаха. От Демократичния съюз на Косово, третата политическа сила, заявиха, че ще действат в опозиция. Те отпадат и по една чисто морална причина – след като предизвикаха падането на първото правителство на Курти, би било съвсем неетично сега отново да се натискат за коалиция, което би означавало и участие във властта. Мисля че и Демократичната партия на Косово, чиито лидери Хашим Тачи и Кадри Весели, са в Хага, като основен конкурент на „Самоопределение” в предизборната борба, едва ли ще бъде предпочетена. Остава четвъртата политическа сила, влязла в парламента – Алианс за бъдещето на Косово, на нашия стар познат Рамуш Харадинай. С неговите около 7% от гласовете и горе-долу толкова – 7–8 депутати, Рамуш би помогнал на Курти да преодолее тази разлика до обикновеното мнозинство от 61 гласа. Пък и платформите на двете партии по отношение на независимостта на Косово и признаването й от Сърбия е сходна. Значи, могат да намерят общ език, а и повечето медии в Прищина още в първия ден след изборите се хванаха да кроят тъкмо такава коалиция.
Само че тук има един деликатен и чувствителен момент – Харадинай, който вече бе премиер на страната, не вижда смисъл от участието си по-нататък в политиката, ако не стане президент на страната. Заявявал го е неведнъж, и то с такава категоричност, че не остави никакво място за съмнение в намеренията си. Значи,
правителство срещу държавен глава – това е пазарлъкът
В същото време обаче Вьора Османи, която помогна на Курти за голямата победа, в момента е служебен временен президент, така да се каже. Не вярвам да не й минава мисълта, че би могла да стане и титуляр на поста, освободен от Хашим Тачи заради обвиненията в престъпления срещу човечеството от периода 1988–1989 г. Прецедент жена президент на Косово вече има – Атифете Яхяга изкара един мандат като четвърти държавен глава на страната (април 2011–април 2016 г.) Като ще се прави подмладяване, да се прави изцяло… Освен ако някои други съображения или възможни комбинации не наложат нещо друго. Да не пропускаме важното обстоятелство, че от тук нататък целият политически, парламентарен и обществен живот в Косово ще бъде съобразяван с новата американска администрация на Джо Байдън. Ще видим.
Но както сме я подкарали, рискуваме да влезем в остро противоречие с конституционния ред в Косово. И друг път сме имали възможност да обясним особеностите на парламентаризма в новата държава. Събранието се състои от 120 депутати, но от тях 20 места са отделени за етническите общности в държавата. От тези 20 са за сърбите, а останалите 10 си поделят другите общности. Сега, на 14 февруари, дирижираната от Белград и лично от Вучич „Сръбска листа” взе всички десет места. Вече има предположения, доста аргументирани, че десетимата от „Сръбска листа” ще застават срещу всяко предложение в парламента, което не отговаря на интересите на Сърбия. От друга страна, останалите десет пратеници, които все още не са известни, биха могли да се превърнат в резерв за управляващите, стига да им бъде предложена добра компенсация за това. На всичко отгоре, и в парламентарната практика в Прищина действа т. нар. „Бадентерово правило”, според което всеки закон, който се отнася до една етническа общност, трябва да получи подкрепа от най-малко половината от депутатите от тази общност плюс, разбира се, общото мнозинство от 120-те пратеници.
Много често забравяме това правило, което при изработването на Конституцията бе примъкнато от съседна Република Македония, където
то бе заложено в Охридския мирен договор
от август 2001 г. В онзи период Република Македония бе давана за пример като мултиетническа, мултикултурна и мултиконфесионална държава, в чийто основен закон бяха заложени гаранции за спазване на правата на етническите общности в държавата, преди всичко на местните албанци.
Това е. Албин Курти се върна.
