Борис Вангелов, член на Комисията по отбрана:
Програма 2032 е фундаментален основополагащ документ за развитието на отбраната и Въоръжените ни сили за следващите 12 години. Благодарение на стабилността ни, на членството ни в НАТО и ЕС България може да прогнозира и да прави програми за такива средносрочни периоди. Програмата е желание на военното ръководство и експертиза и на политическото ръководство на МО да не се отвори вакуум след изтичане на срока на действие на досегашните документи, уреждащи развитието на отбраната и ВС на България. Защото отбраната е въпрос на съществуване на държавата. Тя е един от стожерите на държавността и това не е клише. Затова не можем да си позволим политиката по отбраната да бъде за някой следващ период и за друго време.
Именно затова очаквах Програма 2032 да е консенсусна в пленарна зала и да бъде подкрепена от всички парламентарно представени партии. Уви, това не се случи с аргумента, че едни ще приемат програмата, а други щели да я изпълняват… А в тази Програма е залегнало минимално необходимото за възходящото развитие на нашите ВС. Тя дава възможност за развитието им с продължаване на модернизацията и на плана за достигане на бюджет за отбрана от 2% от БВП и задържане на поне 2% до 2032 г. с преодоляване на некомплекта. А повечето от тези въпроси по принцип са консенсусни.
Това е общ документ, въз основа на който ще се създадат плановете и общият инвестиционен план. Което ще даде възможност сравнително ограничените ни ресурси правилно да се разпределят, като се знае, че няма да има отстъпление от политиката на възходящо развитие на ВС, на модернизация и на увеличаване на доходите, на увеличаване на състава на армията до 43 000 души, на продължаващо увеличаване на авторитета на воинската служба и на армията като институция.
С развитието на потенциала в киберотбраната и кибервъздействието, общо направление в армиите на НАТО, армията ни ще привлече модерни професии. Става дума за колективен щит на Алианса, в който всяка армия ще има своя принос. Ние отново ще се стараем да не бъдем само консуматори на сигурност, а активни участници в генерирането й.
А в отношението към Българската армия цялото ни общество е в дълг през изтеклите десетилетия. Добре е, че спряха експериментите, наречени модернизация. И не само че спряха, но вече има ръст на желаещите да се запишат в армията. Това са сред положителните тенденции, които се развиха в последните 4 години. Целта е те да бъдат консенсусно подкрепени в НС и за да са спокойни нашите офицери и войници за бъдещето си да планират кариерата си във ВС.
Не приемам, че процесът на модернизирането и превъоръжаването се развива на различна скорост в трите вида ВС. Изразът не е точен, защото например процесът на превъоръжаването на ВВС беше напреднал още преди мандата на 44-тото НС. А самите процедури по модернизация в различните ВС по обективни причини предизвикват и различното й темпо и случването на проектите в различно време. И модернизирането на СВ ще се случи, но засега кандидатстващите предлагат сума над гласуваната от НС. И правилно МО търси вариант дали нашата индустрия може да се включи и да изпълни отчасти проекта. Обнадежден съм от възможността за изпълнение на поръчката на машини за Специалните сили от българска фирма. Защото колкото и да е унищожаван капацитетът на военната ни индустрия, тя явно го е запазила на високо ниво. И това се дължи на специалистите в нея.
А една от линиите, от които в следващите години не бива да се отстъпва, е продължаването на модернизацията. Не можем да отделим изведнъж голям ресурс за нея, затова трябва да го правим на по-малки траншове в продължение на годините. На бегом модернизация не се прави, освен ако обществото е готово да отдели 40% от БВП за нея… Затова – продължаваща модернизация на малки стъпки е абсолютно постижимо като консенсус в него. Следва повишаване на възнагражденията до нива, които трайно да надхвърлят средното заплащане в страната. Това са и двата стълба: модернизация и личен състав, в които може само да се надгражда.
