Така се случва често, уважаеми читатели, в журналистическия занаят. Подготвил си се старателно и съвестно за една тема, помощни материали, или т.нар. на работен език „сламки” си събрал, дори заглавие си й измислил. И тъкмо да опишеш проблема, виждаш новина, за която си даваш сметка, че е „вкусна”, както се казва. Първо, че самата тя по себе си е интересна и симптоматична, второ, че има не по-малко интересно „педигре”, тоест предистория, и трето, че задължително ще има развитие, което трябва да се следи. И се появява подзаглавието на този текст, към който ви призовавам да обърнете внимание.
За какво става дума? Сашо Миялков, дългогодишният шеф на тайните служби в Република Македония по времето на управлението на Никола Груевски и негов първи братовчед, не може да бъде открит от полицията в Скопие, за да бъде изпълнено решението на съда да е поставен под „домашен арест”. Както съобщиха медиите край Вардар, за които това е новина от първостепенна важност, Миялков от неделя вечер, 21 февруари, не може да бъде намерен нито в апартамента му в скопския квартал „Капищец”, нито в къщата му в луксозния квартал на някогашната стара партийна, но и на сегашната нова имотна номенклатура под хълма Водно, нито в президентския му апартамент в хотела „Мариот” в сърцето на Скопие на Градския площад, където е неговото работно място. Полиция има навсякъде, журналистически екипи се въртят в тревога и любопитство и на трите адреса, но нищо. Бил забелязан в неделя следобед в заведение близо до хотела му и от там нататък следите му се губят.
Днес, 26 февруари, Сашо Миялков трябваше да се яви в съда и да чуе присъдата по едно от делата, по които той е обвиняем. Става дума за скандалното подслушване на хиляди хора в Република Македония по времето, когато той бе шеф на Управлението за сигурност и контраразузнаване. На изслушването в съда, проведено на 19 февруари, мощният някога, а може би и сега, човек на задкулисието край Вардар, заяви, че ръководената от него служба няма нищо общо с незаконното и нелегалното масово подслушване в периода между 2008 и 2015 г. Прокурорът по делото Ленче Ристевска не прие съображенията на Миялков и потвърди обвинението, че заедно с още няколко лица той носи основната вина за подслушването, злоупотребявайки със служебното си положение и сдружавайки се с още хора за изпълнение на намеренията си.
Поради съмнения, че обвиненият може да се укрие, бе издадена заповед Миялков да бъде поставен под домашен арест. Стига, разбира се, да бъде намерен. На всичко отгоре братовчедът на политическия беглец – Никола Груевски, за когото се говореше, че освен чисто полицейската и контраразузнавателната дейност е бил и добър бизнесмен, въртейки далаверите на Груевски в Чехия, трябва да отговаря по още 3 дела. В едното от тях, наречено „Империя”, е обвиняем заедно с Орце Камчев. Спомняте си, с решение на българското правителството Камчев бе предложен за почетен консул на България в Република Северна Македония, което предложение не бе прието от кабинета на Зоран Заев. Скоро след това Камчев също бе обвинен по доста дела, но пък никой у нас не посмя да обяви публично кой ни „натресе” кандидатурата на младия олигарх от Скопие да защитава интересите на българите в Северна Македония.
Какво следва от тук нататък? Ако полицията го открие или пък самият Миялков реши да се предаде като още едно доказателство за невинността си, нещата ще се успокоят. Ще бъде въдворен в някое от жилищата си под домашен арест, ще бъде контролиран там, а в петък ще бъде отведен под стража в съда в Скопие, където да чуе първоинстанционната си присъда. От там насетне той очевидно ще обжалва, което означава, че съдебната процедура по това обвинение за масово и незаконно подслушване ще продължи. Ще продължи работата и по другите дела, в които е обвинен, така че шегата, че Сашо Миялков едва ли не спи в съда, толкова често е там по различни поводи, може да се окаже и една тъжна действителност.
Но това е „мекият” вариант на нещата. Другият е пълен с неизвестности и поради това вече се превръща в платформа за много предположения. И те са свързани с няколко фактора. Първо, за никого няма съмнение, че въпреки оставката си като шеф на тайните служби още по времето на режима на Никола Груевски Миялков е запазил ключови позиции в сумрачната част на обществото в страната и извън нея. Така поне правят умните и предвидливите хора на службите. А Сашо Миялков е без съмнение от тях. Синът на първия министър на вътрешните работи на суверенна и независима Македония Йордан Миялков, който загина с колата си при все още неизяснени обстоятелства напът за Белград, има достатъчно дълга кариера в тази сфера – и във военното разузнаване, и в цивилните органи на сигурност. Пък и определено има и добър бизнеснюх, след като стопанисва петзвездния хотел „Мариот” на най-атрактивното място в Скопие, който се ползва от високопоставените гости на властите край Вардар.
Вторият фактор е близостта му с политическия отшелник Никола Груевски, с когото освен роднинската връзка той има и делови интереси. Груевски избяга нелегално под носа на прокуратура и полиция, когато съдът произнесе ефективна присъда от 2 години затвор по едно от делата, които се водят и срещу него. Става дума за покупката на блиндиран модел „Мерцедес” за протоколните нужди на правителството, който автомобил тогавашният премиер Груевски често използвал като семейно возило. По общото мнение това бе „най-кокошкарското” обвинение от всички срещу него, но пък присъдата очевидно се превърна в реалния мотив Груевски да напусне страната си и изведнъж „да се обади” от Будапеща, където е и досега.
Няма да разкрия кой знае каква тайна, ако кажа, че голяма част от общественото и медийното мнение в Скопие е, че това бягство на Груевски едва ли е могло да се случи без дискретната помощ на братовчеда Миялков. Дали това е напълно вярно, или само частично, няма толкова голямо значение. Важно е убеждението, че ако Миялков има пръст в координацията с тайните служби на съседни и не толкова съседни държави, за да изведе Груевски от страната, с много по-голяма пресметливост и прецизност би подготвил и би държал отворен канал за своето бягство. Той вече изкара известно време в следствения арест в скопския ромски квартал „Шуту Оризари”. Очевидно, че там не се чувстваше никак комфортно, та да се остави отново да бъде вкаран в килия в близост до хора, които някога като шеф на тайните служби е следял и изпратил зад решетките.
И за да потвърдим с каква динамика се развиват събитията около Сашо Миялков, ще кажа, че малко преди да поставя последната точка на този текст, от Скопие бе съобщено, че вече е издадена международна заповед за издирване и арест на бившия шеф на тайните служби. Други медии пък събраха негови изказвания от момента, в който стана следствен и братовчед му Груевски избяга, че той няма намерение да прави същото. Това да бъде беглец извън страната му не отговаряло на неговите разбирания за начин на живот. А неговият начин на живот бе достатъчно широко осветляван по времето, когато уж бе „човекът в сянка” в Република Македония. Лукс, артистизъм, високо самочувствие, да не говорим за клюките, разнасяни за женските му компании.
Да не пропусна: и политиците се обадиха по повод „отсъствието” на Миялков. Премиерът Заев изрази загриженост от бягството му, същото направи и лидерът на опозицията Християн Мицковски. Но и двамата поискаха по нещо във връзка със случая. Заев – да се потърси отговорност на когото трябва, а Мицковски – оставки на когото е нужно, в това число и на премиера. Но самият факт, че Заев заяви, че „случи се още едно бягство”, вече ни отвежда на терена на очакванията откъде през следващите дни Сашо Миялков ще каже „ку-ку”?
Отникъде няма да се появи. Точно когато политическата буря се задаваше, Миялков се появи. Бил имал висока температура и затова се скрил… някъде. Глупости на търкалета, разбира се, които пораждат много и нови въпроси за политическата и обществена стабилност в държавата. А онзи „играч“ Сашо Миялков просто ги тестира. За да види, както казва народът, сеирът на властта.