– Полк. Маринов, ще прекъснем ли с ваксинирането заразата с коронавируса?
– Да и толкова по-бързо, колкото по-успешно бъде ваксинирана по-голяма част от българското население. И натискът върху болниците би трябвало да се намали, и икономиката също ще поеме въздух. Днес не разполагаме с друга защита на обществото срещу заразата освен масовата ваксинация.
– А ограничава ли ваксината и мутациите на вируса?
– Вирусът се адаптира към човешките клетки и става по-малко вирулентен и патогенен, но по-заразен. Като съвременно интелигентно общество не е нормално да чакаме нещата да станат от само себе си и можем да изкореним проблема. Защото могат да се отключат още по-големи проблеми, вирусът може да стане по-смъртоносен. Логиката на биологичния свят е такава – паразитът пази гостоприемника, за да го използва продължително време, но се развиват и много тежки инфекции с летален изход. Смисълът е да унищожим вируса с оръжието, с което разполагаме – масовата имунизация. С каквото не е разполагало човечеството преди 100 години и загубата на хора е била по-голяма, отколкото при загиналите в Първата световна война.
– Хвърляте „камък в двора” на още колебаещите се дали да се ваксинират и с коя ваксина…
– По немного ясни причини – заради природата на човека като интелигентно същество винаги да се съмнява или благодарение на социални мрежи и медии, но ваксините от най-доброто нещо, което медицината е създала, се превърнаха в нещо застрашаващо. Това като феномен е знак за глупост, защото благодарение на ваксините и масовите имунизации човечеството се е отървало от маса инфекции, накои смъртоносни. Колебанията са излишен лукс, докато съвременната наука има високотехнологични постижения. От най-добрите ваксини срещу коронавируса получаваме и ще продължаваме да получаваме и у нас. Мит е, че те са „претупани” в одобрението от страна на ЕК и институциите й. Одобрените ваксини са минали през гъстото сито на специализираната европейска агенция за лекарствата. А заради големия световен пандемичен проблем нещата станаха по-бързо и фармацевтичните компании и медицинската наука бяха мощно подкрепени финансово. Това са мастодонти във фармацията с милиардни бюджети и стратегическите им интереси не им позволяват да допуснат продукт, в който има съмнения. Елементарно казано, днес една упойка за операция нямаше да има без фармацевтиката. И всяка пневмония щеше да е животозастрашаваща. Недоверието към фармацевтичните компании е в голяма степен необосновано. А и така „бързо” създадените ваксини стъпват върху досегашните успехи на медицинската и фармацевтичната наука. Освен това доскоро нетърпеливо очаквахме ваксините, а когато те вече са тук, някои „се замислят”… Но опашките за ваксиниране през последната седмица показаха и разумно мислещите хора.
– Какви са усещанията при ваксиниране?
– Първо, човек не усеща убождането. При малка част от имунизираните има малко втрисане същата вечер, а при по-голямата част на следващия ден всичко е забравено. Рядко се появява разкървяване на мястото, което изчезва за 24 ч. Така че притесненията са силно преувеличени.
– А има ли „лоши” и „добри” ваксини?
– Всичко, което е в медицинската мрежа, е от 2–3 месеца. Затова все още нямаме достатъчно данни за сравнение. И всички твърдения, че някоя ваксина била „лоша”, са несъстоятелни. Смисълът е ваксинираният човек да има защита: да избегне животозастращаваща пневмония, интензивното отделение или заразяването му да премине като лек грип. Ваксините нямат алтернатива. А и все още при много преболедували вирусът оставя усложнения. Дори при краткосрочен дискомфорт при ваксинирането това е преодолимо и несравнимо с последиците от боледуването. Освен това, поне от наблюденията ни, алергиите, които се очакваха като негативен ефект от ваксинирането, се оказаха далеч по-малко от очакваното. В практиката ни всекидневно ваксинираме стотици хора с различни заболявания, но не е имало алергичен шок. Предварителните притеснения на хората бяха много повече. Важно е дори когато си с автоимунни и хронични заболявания да се премери балансът полза–риск от ваксинирането. Лекарят помага за избор на ваксина, която е по-малко провокативна към съответната алергия. А и противопоказанията при ваксините са много малко, почти никакви.
– Откога участвате във ваксинирането?
– С колегите ми от Центъра като част от екипа на ВМА сме от първия ден на ваксинирането, когато то започна в страните от ЕС – на 27 декември. Сега вече ваксинираме над 1000 човека на ден. Ще посещаваме и военни формирования, а когато е удачно военнослужещите ще идват при нас. Търсим оптималния вариант. В болниците от структурата на ВМА също тече процесът на ваксиниране, първо на самия персонал, сега на поделенията. Всяка от тях си има своята зона на отговорност. А във ВМА има свободен прием на желаещи да се ваксинират. Всеки може да получи ваксинация при нас с наличните в момента тип ваксини. Има някакво „пристрастяване” към РНК ваксините, особено от хората в третата възраст. В което няма медицинска логика. Но заради предварителна информация, че британската „Астра Зенека” не е изпитвана върху възрастни хора, се предпочитат останалите. Но нови изследвания вече опровергават, че тя е противопоказна за хора над 65 г., просто в началото е тестван по-млад контингент, който има и по-малко съпътстващи заболявания. А като векторна аденовирусна ваксина тя е позната в медицинската практика отдавна.
– Но се поставя въпросът за големите разлики между ваксините…
– Каквито всъщност няма. Всяка ваксина има разлики от другата, но те са съпоставими и трите се използват равностойно в момента независимо от различните технологии на производство. Разликите са в съхранението и транспортирането, но то засяга логистиката.
– А кое е важно: да се ваксинираме бързо или да чакаме „своята” ваксина?
– Ще отговоря за себе си. Ваксинирах се в първия възможен момент с ваксината, която беше налична. И каквито и нормални притеснения да имах, като всеки човек, те се оказаха безпочвени. Майка ми е вече ваксинирана, съпругата ми изчаква, защото прекара заболяването, а дъщеря ми смята, че наистина първо трябва да се ваксинират възрастните.
– Докога имаме защита от антитела от ваксината или след боледуване?
– Сериозните изследвания с по-категорични отговори за защитата ни от инфекцията в момента текат, вкл. във ВМА, и повече яснота предстои. А имунитетът срещу вируса е предимно на клетъчно ниво. Възможно е човек да не създаде изразен тип антитела и след заболяване, и след ваксина, но в същото време и в двата случая да има добра защита. Коронавирусът в биологично отношение е близък до грипния. Очакванията са, че ваксините ще имат по-дълготраен ефект. Но е възможно и да се ваксинираме, както срещу грипа, годишно. Вероятно коронавирусът ще последва и схемата на разпространение на грипния вирус – да загуби значението си, но да остане в човешката популация. През есента се сложиха около милион грипни ваксини и както се казва, „никой не разбра”. А при вирусите Т-клетъчният имунитет е по-важният имунитет. Той е основният механизъм, по който имунната ни система се справя с болестта. Без да са второстепенни, антителата са втората част от този отговор.
– Военнослужещите задават ли повече въпроси за ваксинирането?
– Не, при тях авторитетите в армията все още имат по-голяма тежест и когато информацията за ваксините е, че не създават здравен проблем, го приемат безрезервно. Постигнатото в откриването на ваксини през тази година е важна основа за бъдещето. Защото пораженията, вкл. в икономиката, ще предизвикат много по-голям срив – от прехраната и хляба на хората до това, че при срив на една обществена система медицината няма да има възможности да оказва помощ и при други заболявания. Така че създаването на ваксините като труд и като финанси ще се изплати многократно.
*Полк. доц. д-р Кръстьо Маринов е микробиолог, изпълнява длъжността началник на Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена на ВМА
