На 18 февруари в 22,55 ч българско време всъдеходът на НАСА „Постоянство“ кацна на повърхността на Марс. Шест месеца преди това космическият кораб „Атлас 5“ излетя от центъра „Кенеди“ в Кейп Канаверал, Флорида, за да осъществи мисията на НАСА Марс 2020. Прелитайки близо 480 млн. км до Червената планета, корабът достави успешно „Постоянство“, тежащ малко повече от един тон, на стойност $ 2,4 млрд., в района на кратера Езерото.
По този начин беше реализирана нова епохална стъпка в изследването и овладяването на Марс. Най-рисковата част от тази мисия е осъществяването на мекото кацане на всъдехода на Марс. Тази безпрецедентно сложна маневра трае седем минути. Д-р Суати Мохан, ръководителката на управлението, навигацията и контрола на операциите в лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, Калифорния, ги нарече „7 минути ужас“. Тя е създател на технологията на кацането и е посветила 8 години труд на това.
Напрежението в екипа ескалира с навлизането на кораба в атмосферата на Червената планета със скорост 19 000 км/ч. При това навлизане защитният щит на кораба се нагрява до температура 1300 градуса по Целзий. Скоростта трябва да се намали до 2 км/ч и това става с отварянето на свръзвуковия парашут. След постигането на минималната скорост парашутът се откача и всъдеходът остава в прегръдката на последната част от кораба, който включва няколко реактивни двигателя, задържащи го над повърхността. На 20 м височина всъдеходът увисва под кораба на въжета с дължина 6,4 м, след което плавно се спуска, въжетата се откачат и последната част на кораба се отдалечава, за да се разбие някъде надалече, за да не повреди всъдехода. Така приключват ужасните седем минути. Няколко милиона души от цялата планета видяха огромната радост на екипа, когато това се случи през нощта на 18 февруари.
Предизвикателствата в случая са уникални. Средните температури на Марс са около минус 80 градуса по Целзий, атмосферата е изключително разредена, като 95 процента от нея е въглероден двуокис. Освен това понякога въздухът се сгъстява от разразяващите се пясъчни бури. Сигналът от Марс до Земята пътува 11 мин и учените виждат със закъснение това, което се случва.
Заедно с ровъра на Марс за първи път беше изпратен и малък хеликоптер, наречен „Изобретателност“. Целта е да се установи доколко един летателен апарат може да допринесе за научните изследвания. Хеликоптерът е прикачен под всъдехода и той ще полети, след като минат всички тестове и се заредят шестте литиево-йонни батерии.
Задачата на „Постоянство“ е да работи на Марс една цяла марсианска година, която се равнява на две земни. На практика всъдеходът е астробиологична лаборатория, която трябва да събере различни проби и образци от Червената планета, да изследва климата и да търси древни признаци на живот такъв, какъвто ние го познаваме. Освен това на всъдехода има прибор, който ще преработва въглеродния двуокис от атмосферата в кислород. Това е изключително важно за бъдещите мисии не само за хората, но и за ракетните двигатели на корабите, в които кислородът е окислител.
„Постоянство“ има дължина 3 м и ширина 2, 7 м. Висок е малко над 2 м и разполага с камери, радари и микрофони, лазер за изследване на скали, спектрометър и рентген, а в роботизираната му ръка има вградена сонда за вземане на проби от почвата. Всички тези проби ще бъдат върнати на Земята при следваща мисия.
Хиперзвукови интелигентни боеприпаси
Компанията „Локхийд Мартин“ ще разработи интегрирани, интелигентни хиперзвукови боеприпаси за поразяване на наземни подвижни цели. Те ще могат да се изстрелват от различни оръжейни системи. Проектът се нарича OpFires и е насочен главно да обслужва наземни мобилни системи за изстрелване на хиперзвукови боеприпаси. Проектът се реализира на три етапа, като демонстрацията на новите боеприпаси е планирана да започне през 2022 г. Инженерите на „Локхийд Мартин“ ще развиват и други базови технологии и компоненти, както и симулационни системи.
