Автор: Димитър Статков
Още сме в месеца на любовта и виното, но никой не обелва и дума за алкохолиците у нас. Всъщност темата никога не е била долюбвана в никое общество, защото би била негова неудобна визитка. Може би и затова статистиката е твърде обтекаема. И все пак какво сочат наличните данни?
През 2018 г. България е на шесто място в света и на пето в Европа по употреба на алкохол (т. нар. условен спирт) – 12,3 л годишно на глава от населението. На първо място е Естония с 14,3 л, следват Чехия, Германия и Австрия (главно заради традиционно голямото потребление на бира). По консумация на твърд алкохол обаче – 5,34 л, сме втори в Европа, но едва на 22-ро място по употреба на вино – 2,55 л.
Според Евростат българските домакинства харчат годишно за алкохол към 1,2 млрд. лв. По данни пък на Националния център по общественото здраве и анализи всеки четвърти анкетиран българин пие редовно, а към 1 млн. души пият всеки ден. Редовните пиячи сред мъжете са 4 пъти повече от дамите и са на възраст предимно между 45 и 64 години. Жените пият най-много между 20 и 45-годишна възраст. Всеки втори мъж пие концентрат, а всяка втора жена – вино. Официално регистрираните казани за ракия у нас са над 1500, но действителният им брой е неизвестен.
Своя статистика води Дружество „Анонимни алкохолици”. Още през 2002 г. то обявява, че регистрираните алкохолно зависими у нас са едва 80 хил., но в действителност силно пристрастените към чашката са 450 хил., а т. н. проблемни пиячи са поне два пъти повече, като редовно сръбващите са почти 2 млн. българи.
По ирония на съдбата от началото на 80-те години февруари бе обявяван за месец на трезвеността, а празникът Трифон Зарезан бе отбелязван предимно с обредната си страна. В същото време броят на алкохолиците в страната растеше, което само по себе си бе повод за неприятни изводи за живота у нас. Когато през 1985 г. на власт в СССР идва отявленият въздържател Михаил Горбачов и подема широка (и предварително обречена) кампания срещу алкохолизма, властниците ни се сепват. Докато партийната статистика сочи обаче едва 250 хил. регистрирани пияници, в Държавната психиатрична клиника за лекуване на наркомании и алкохолизъм в Суходол отчитат близо 700 хил. тежко алкохолно зависими. А това вече е национален проблем.
Така се стига до извънредно заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 22 юли 1986 г. На него се приема проекторешение „На решителна борба против злоупотребата с алкохолизма, за ограничаване на употребата на спиртни напитки”. Разсекретената стенограма е прелюбопитен документ, но с актуални послания. Публикуваме я със съкращения.
Тодор Живков: Има компании, които се събират, пият и нищо друго не правят. Напият се като свине и се разотидат. Говорят разни глупости, изгубват човешкия си образ и достойнство, псуват, ругаят се, прегръщат се, а на другия ден – друго настроение.
Пенчо Кубадински (член на Политбюро и председател на Националния съвет на Отечествения фронт):
Нашето общество беше най-трезвото. У нас движенията за трезвеност в миналото бяха в различни съюзи – имаше ученически въздържателен съюз, младежки въздържателен съюз, граждански въздържателен съюз. И тази тема у нас се поддържаше от лекари, от специалисти. Тази тенденция, която не е само напоследък, е породена от благовидния предлог, че трябва да има широк асортимент, от една страна, и, от друга страна – за да се изпълни и преизпълни планът. Вземете последния пример с главния булевард „Витоша”. Закриха се пет сладкарници и се откриха три кръчми. Тук има две заинтересувани страни – тези, които пият, и тези, които са заинтересувани да продават и печелят.
Тодор Живков: С това ще бъдат засегнати 80 млн. лв. годишно. Аз съм наредил тази година в плана да не се включат печалбите от това. О
осемдесет млн.лв. загуба не е нищо за държавата.
Пенчо Кубадински: Беше записано в това решение, че всеки, който е кооператор, може да произвежда до 150 л вино и 25 л ракия. След като излезе това решение, Централният кооперативен съюз започна от единия до другия край на България да открива казанджийници за варене на ракия и навсякъде, където има по 70–80 къщи, се откриха казанджийници. Като почне да се вари ракията, до късна есен хората са пияни.
Тодор Живков: В Правец пишат, че варят два казана, а варят десет. Но това е за Правец, другаде може да не е така.
Пенчо Кубадински: Няма нито един акциз наложен, просто няма кой да го контролира. Не може един велик народ да отива към опиянчване. Това е страшна работа! След 20–30 години ще се видят резултатите от тази работа. Аз съм против окончателната забрана. Алкохоликът е страшно нещо. За алкохолика ние казваме, че е пропаднал човек. Такъв човек може ли да създава поколение и какво поколение ще създаде?
Тодор Живков: Аз не си спомням в Ботевградската гимназия да се е говорило за това. Там беше много строго. Не можем да си представим, че ще се съберем ученици да пием!
Чудомир Александров (член на Политбюро и първи зам.-председател на МС): Аз подкрепям това, да се отиде към по-строги мерки, тъй като въпросът е социален, но той става и политически, тъй като това е въпрос и за това, какво представлява социалистическият гражданин. Ето примера със Съветския съюз. Вярно е, че това не е масово явление там, но е факт, че се
употребява алкохол. Аз бях в Гърция. Условията за употреба на алкохол са близки. Там няма даже пийнали хора. Просто е поразително! Младежта употребява само безалкохолни напитки. Трябва първо да се намали или сведе до нула интересът на търговеца на алкохол. Ние отворихме денонощни магазини, за да обслужваме гражданите, а те най-много се търсят за алкохол от тези, които не са си допили в заведенията.
Огнян Дойнов (член на Политбюро и председател на Стопанския съвет на МС):
Другарю Живков, аз имам две предложения. Първото ми предложение е свързано с кадровата политика на партията и издигането на кадрите. Имаме случаи, когато на много места държим алкохолици и продължаваме да ги издигаме в служебната йерархия. Даже имаме скандални случаи на сбивания вследствие на употреба на алкохол. Второто ми предложение е свързано с това, че трябва да се каже много ясно, че отиваме към тези мероприятия не защото положението в България е трагично, а по-скоро с превантивна цел, ръководейки се от хуманност, от грижа към нацията, тъй като и данните, които са дадени – към 250 хил. алкохолици, трябва да се оспорват. Това значи, че процентно към населението в страната те са повече, отколкото са в Съветския съюз.
Тодор Живков: Цялата тази „плява”, която я има в решението, трябва да падне. Стига с тази агитация и пропаганда!
Георги Йорданов (кандидат-член на Политбюро и зам.-председател на МС): Струва ми се, че у нас положението не е толкова тежко. На среща с 20 академици от Академията на Съветския съюз нейният председател съобщи, че те имат 20 млн. души, които са застрашени.
Тодор Живков: Рейгън нали беше казал, че тази нация ще се деформира…
Георги Йорданов: Доколкото съм запознат, в Съветския съюз тези мерки дадоха силни резултати. Директор на завод, ръководител на предприятие, на организация, който допусне в колектива си такива прояви, да получи най-суровото наказание – снемане и изключване от партията. Като се поучаваме от опита на много страни при провеждане на сухи режими, трябва да си дадем ясна сметка, че при тези мерки се засили злоупотребата, спекулата.
Андрей Луканов (кандидат-член на Политбюро и зам.-председател на МС):
Т
рябва да се види законодателството, тъй като сега ние нямаме достатъчно правни основания и инструменти за тази борба. И особено важен е проблемът за отговорността на низовия търговски работник. Това, което Съветският съюз направи – продавачът, келнерът, ръководителят на заведението носят желязна отговорност, в това число и за пияния. Даже там, където стане скандал или сбиване, те носят и правна отговорност. В Коми нашите работници са голям колектив – 17 хил. души, и където се е считало за напълно нормално от гледна точка на климатичните условия и едва ли не е било препоръчително да се консумира алкохол, са преминали, тъй като живеят по съветските закони, на съветска територия, на съветски режим на неупотреба на алкохол. В това число продажбите, сервирането на алкохол фактически е ликвидирано. По всичко личи, че консумацията и покупките на Съветския съюз от нашата страна ще спаднат и все по-трудно ще пласираме дори тези количества, които сега считаме за гарантирани. Не е изключено подобни мерки да се вземат и от други страни, да речем Полша, Унгария, където явлението е много застрашително. Ние трябва да ускорим подготовката на алтернатива в нашата икономика. Тя е силно зависима от производството тази продукция.
Т
одор Живков: Ние няма да отиваме на сух режим. Това е въпрос на време. Трябва да се сменят няколко поколения.
Петър Танчев (секретар на Български земеделски народен съюз и първи зам.-председател на Държавния съвет): Вземете въпроса за престъпността, с който толкова се занимаваме вече години наред – от 20 години насам. Ние не можем да снижим престъпността, а напротив, има тенденция на увеличение. В условията на особено острата престъпност 80% се дължат на пиянството. Въпросът е много голям. Той е и икономически, и политически, и социален. Ние произвеждаме 400–500 млн. л спиртни напитки. Следователно трябва един поврат в цялата икономика и в търговията. Тук в този документ БЗНС е забравен. Щом като сме съюзници, трябва да се намери място и за БЗНС. (Край)
Място за партийните „съюзници” несъмнено се е намерило, но не и решение на проблема с алкохолизма. А той несъмнено е продължил да се задълбочава в страната в пълен контраст с директивите на Горбачовата перестройка. И ето го поредното и също толкова безплодно съвещание на висшия държавен и партиен актив. На 22 март 1989 г. Секретариатът на ЦК на БКП обсъжда нови мерки за ограничаване на пиячката. Преди това се докладват резултатите от проверката на Централната контролно-ревизионна комисия на партията, фокусирана върху друг, не по-малко парлив проблем – злоупотребата с тютюнопушенето. (Със съкращения.)
Начо Папазов (председател на Комисията): Момиче на 14 години, ако не пуши, то е изостанало в България. Как е възможно подобно положение? В Сингапур съобщават по телевизията, че само за пушене на публично място се заплаща глоба от 1000 долара. В Америка масово въведоха да не се пуши в хотелите, във висшите учебни заведения, във фирмите. Смятам, че тези факти трябва да се съобщават по няколко пъти в седмицата по радиото и телевизията. Получава се така, че правителствата в капиталистическите страни се явяват защитници на народа, на здравето на хората. Единствено Добри Джуров, министър на отбраната, и Димитър Стоянов (министър на МВР) забраниха да се пуши в сградите на техните министерства. В българските училища учителите пушат, във висшите учебни заведения преподавателите също. Няколко пъти съм поставял този въпрос на министър Илчо Димитров (Министерството на културата, науката и просветата).
Радослав Радев (главен редактор на партийния орган „Работническо дело”):
На базата на информацията, която др. Папазов предлага, да се подготви публикация във в. „Работническо дел” и всички данни от проверката да бъдат публикувани.
Гриша Филипов (член на Политбюро и на Държавния съвет): Трябва да се разбере от всички, че този въпрос няма да остане така.
Димитър Станишев (секретар на ЦК на БКП): Трябва да взимаме всичко положително от капиталистическите страни. В това отношение те са далеч напред, те са строги и взискателни при изпълнението на подобни решения. Бях в Дубай, това е арабска страна. Чистота цари навсякъде. Ако не си паркирал на посоченото място, плащаш глоба 200 динара (валутата на Дубай и ОАЕ се казва дирхам – б.ред.). Хвърлиш хартия на земята – също 200 динара. И навсякъде има ред и чистота. А ние не изпълняваме своите решения, защото всички знаят, че няма контрол и всеки след известно време може да прави каквото си иска. (Край)
Случайно да виждате разлика между вчера и днес? А утре?…
