Автор: Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Mannlicher-Carcano М 1891/38 е оръжието, с което Лий Харви Осуалд произвежда смъртоносния изстрел срещу президента на САЩ Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас, щата Тексас. То има сериен номер C2766 и представлява многозарядна карабина модел 1938
То е изпратено на Осуалд като „италианска карабина”, която е била излишна на италианската армия и която е била продадена на търг на нюйоркската компания Adam Consolidated Industries. Преди да бъде превозена за пристанището в Ню Йорк през септември 1960 г., карабината била ремонтирана в завод, работещ за Beretta Group в малкото градче Storo (Сторо) в Северна Италия, в автономната провинция Трентино. Карабината била с монтиран оптичен мерник.
Оръжейните специалисти и любителите на оръжията свързват модела на оръжието с новопоявилия се по това време патрон с обозначение 7,35х51 Carcano. Патронът обаче, който бил използван в карабината, е 6,5х52 Carcano. Това се обяснява с факта, че 7,35-мм патрони били произвеждани само две години – от 1938 г. до 1940 г., като произведените количества не задоволявали потребностите на италианската армия. Затова след 1940 г. Mannlicher-Carcano М 1981/38 била пригодена отново за патроните 6,5х52 Carcano, от които армията имала определени запаси. Именно такъв вариант на карабината с калибър 6,5 мм бил използван от Осуалд в терористичния акт.
Патронът 6,5х52 Carcano бил създаден в периода 1889–1891 г. от Луиджи Скотти, който работел в патронния завод в Болоня. Той имал дължина на гилзата 53,5 мм, маса на куршума 10,15 г и маса на барутния заряд 2,45 г. Куршумът му се изстрелвал с начална скорост около 730 м/с и получавал дулна енергия около 2700 джаула, която била значително по-ниска от тази на куршумите, изстреляни от останалите пушечни патрони от това време, но имал полегата траектория. По-голямата му начална скорост осигурявала по-бързо достигане на куршума до целта, което е особено важно при стрелба по движещи се цели. Освен това куршумът имал заоблена челна част, която не осигурявала достатъчна пробивност, но за сметка на спиращата способност била достатъчно висока, за да осигури необходимата поразяваща способност. Може би това е било водещата причина за избора на оръжието и неговия патрон от убиеца.
Базовото оръжие за карабината М 1891/38 е пехотната пушка Mannlicher Carcano М 1891 г., създадена от италианския конструктор Салваторе Каркано, който е роден на 11.10.1827 г. в с. Варезе в Северна Италия, в близост до швейцарската граница. Служил в италианската армия като артилерийски мерач и оръжейник. След уволнението си от армията през 1852 г. постъпил в кралската оръжейна фабрика в Торино.
Там се занимавал с конструиране на машини и с подготовка на оръжия за сардинските войски, участващи в Кримската война. За отличната си работа получил медал и почетен диплом на националната изложба в Торино. През 1879 г. е назначен за главен инженер.
През 1891 г. с помощта на генерал Паравичини, който по това време е началник на държавния арсенал, конструирали пушката, използваща патрона 6,5х52. Двамата оръжейници развили конструкцията на австро-унгарската пушка Mannlicher, като разработили нов оригинален затвор и предпазител. Салваторе Каркано умира през 1903 г. в Торино. Пушката Mannlicher Carcano била приета на въоръжение на 29.03.1892 г. от комисия, ръководена от генерал Паравичини, който се явявал съавтор на разработката. Тогава не е имало изискване за деклариране на конфликт на интереси. Пушката получила обозначение Fucile Modello 1891.
Характерна особеност на пушката е интегрираният кутиеобразен магазин с вместимост 6 патрона, като по това време всички магазини на пехотните пушки имали вместимост 5 патрона. Зареждането се осъществявало с помощта на пачка, която оставала в магазина до изразходването на последния патрон. След като останела празна, под действието на собственото си тегло изпадала от магазина през долния му отвор.
Четирите нареза на цевта били с прогресивно нарастваща стъпка от основата към дулната част. Стъпката на нарезите в основата била 520 мм, а в дулната част намалявала до 200 мм. По този начин куршумът получавал непрекъснато нарастваща скорост на въртене, докато се придвижвал през цевта. Такова нарязване на цевта било доста скъпо при тогавашните технологии.
Затворът на пушката бил цилиндрово пълзящ, който няма отделна бойна глава. Заключването му към цевта ставало с два бойни упора. Ръкохватката на затвора се използвала като трети, допълнителен упор. В затворено (изходно) положение нейната задна част контактувала плътно към затворната кутия. Ударният механизъм бил разположен в стеблото на затвора. Карабината, използвана при покушението на президента Кенеди, била с официалното обозначение Fucile M 1891/38. Нейната цев имала нарези с постоянна стъпка от 254 мм. Общата дължина не превишавала 1020 мм при дължина на цевта 538 мм. Масата била 3,4 кг в незаредено състояние. Вместимостта на магазина била от шест патрона. Редица оръжейни специалисти считат, че новият постоянен мерник, предназначен за стрелба до 300 м, с който била снабдена карабината, не позволявал реализиране на пълните поразяващи способности на оръжието, които били около 600 м. Затова в процеса на производство на пушката отново бил върнат секторният мерник за стрелба.
Отбелязва се, че съществен недостатък на конструкцията на Mannlicher-Carcano е, че изстрел може да се произведе само ако в магазина се намира пачката с патрони. Тя обаче стои в магазина, докато се изстреля и последният патрон, след което изпада под собствената си тежест.
Паралелно с карабината Mannlicher-Carcano М 1891/38 била изработвана и карабина с обозначение Moschetto M 1891/38 TS. Тя била предназначена за артилерийските, инженерните и свързочните подразделения. Карабината също използвала патроните 6,5х52 Carcano. Четирите нареза в цевта запазили прогресивно изменящата се стъпка. Магазинът бил с вместимост 6 патрона. Масата била 3,4 кг. Към карабината била осигурена възможност за прикрепване на щик.
