Най-важен в армията е старшината – той ще те нахрани, той ще те облече, той ще вдигне бойния дух на войската с боен зов на тръба. Той майка, той баща. Има едни старшини, които нямат цвят – или са в бяло, или са в черно като подводничари на мисия. Цветът при тях е различен – той идва от магическата игра на пръстите и отговора на духовите инструменти, залепени на устните им. Музиката им въздига духа, зове за отговорност, патриотизъм и себеотрицание, кара фибрите на тялото да се изпъват от чувство за дълг и преклонение към Родината, изпълва всяка артерия на мозъка ни с адреналин, който ни води към героизъм и саможертва. Започват с „Велик е нашият войник“ и завършват с „Весели и в боя“. По средата има „Един завет”, „Булаир” – с много барутен дим, много героизъм и саможертва в името на националните идеали. Това са военноморските музиканти, които във вторник празнуваха 137 години от създаването си като втория военен оркестър в България след този на Първа пехотна дружина в София.
Официалната дата е 28 февруари, когато 22-мата, назначени преди това – в началото на януари, музиканти получават своя капелмайстор – чеха Франц Минарик. През 1919 г. идва Ньойският договор и всички чуждестранни офицери, в това число и чешките капелмайстори, са отстранени от военна служба. От 1919 до 1937 г. България официално няма военен флот. Флотският духов оркестър от 23 музиканти, който е преименуван в Музикантска команда, минават към Крайбрежната жандармерийска дружина.
През 1920 г. – 36 години след създаването му, начело на оркестъра застава и първият българин – капелмайстор Димитър Хараламбиев. Диригентската палка преминава последователно през ръцете на Александър Наумов, Петър Касабов, Георги Попов – един от създателите на Варненската опера, Яким Попилиев – създател на струнен състав към оркестъра, по-късно и диригент във Варненската опера. Сега оркестърът се ръководи вече 23 години от капитан III ранг Мирослав Трифонов – възпитаник на военно-диригентския факултет на Московската държавна консерватория. За първи път оркестърът свири в чужбина в Севастопол и Одеса на борда на яхтата „Александър I” в годината на своето създаване.
През октомври 1930 г. Флотският оркестър пътува на борда на парахода „Цар Фердинанд” за сватбата на Н.В. Цар Борис III с италианската принцеса Джованна Савойска. Оркестърът свири и на траурната церемония по повод смъртта на създателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. Всяка година оркестърът на Военноморските сили свири по 150 дни, почти през ден. В репертоара са включени творби от Росини, Вебер, Верди, Сметана, Дворжак, Моцарт, Бетовен, Щраус, Чайковски, Шостакович, Добри Христов, Петко Стайнов, Александър Райчев, Панчо Владигеров. „Черешката на тортата“ е спектакълът „Вълни”, който винаги събира звездни овации.
