Автор: Илия Петров
На фона на почти баталното световно платно, където засега все още мирно се развива конкуренцията за ваксините, от руините на неолибералната крепост се чуват странни вопли.
Например – „Плачи, свобода!” Или – „Демокрацията умира заради сигурността и ако жертваме свободата заради сигурността, то скоро ще изгубим и двете!”.
В суматохата тези, които играят ролята на „бърза помощ” за уж изгубената свобода, забравят, че не може да рушим стълбовете на обществото, юрвайки се към завоюването ѝ отново. Защото ошеметени рискуваме да бъдем затрупани. Опорите на Европа могат да бъдат сведени до три. Гръцката философия, римското право и християнската религия.
Неприлично и недобросъвестно е (казвам го с целия си наличен и почти радикален пацифизъм) спорадично да възникват дебати, застрашавайки устоите на обществото. Дебати, заемащи съвсем незаслужено обширно място в личните ни и публичните време и пространство.
Транссексуалният дебат се възроди най-вече около практикуването в богатите страни на т. нар. „блокери на пубертета”. За тях – малко по късно. В същото време преди една седмица „избухна” новината, че семейство от трима мъже в САЩ са си осиновили момиченце. Снимката на тримата мъже с три кучета пред тях и с детето в ръце на единия обиколи социалните мрежи с такава скорост, все едно е открито лекарство за безсмъртие.
Въпросните мъже вероятно са много добри хора и професионалисти в работата си (единият е лекар). Детето ще израсне в семейство, което ще осигури максимално ефективно възпитанието и образованието му, както и последващата му реализация в живота. И почти сигурно ще бъде материално обезпечено. Далеч по-добре от другите деца.
Изобщо не се шегувам или иронизирам. Приемам въпроса лично и ще направя лична ретроспекция с надеждата, че имате чувство за хумор. Родителите ми са разведени и аз овреме разбрах, че мога да получавам по два подаръка за всички празници, по две ваканции с единия или другия, плюс наличието на две спестовни книжки на мое име (говоря за времето на социализма). Както и възможността, когато реша да отида при единия на гости за неопределено време или да остана при другия за същия период.
Това въпреки ревовете ми при раздялата беше най-глезеният период в живота ми, който в някакъв смисъл продължава. Родителите ми, макар че са пенсионери, продължават да ми правят подаръци и да ми пращат пари и досега. Като студент получавах издръжка и от двамата. В същото време имах стипендия, работех като хамалин на жп гарата и живеех на общежитие. Струва ми се, че в онзи период съм разполагал с повече пари месечно, отколкото бяха техните заплати.Съдейки по моя опит, само си представям как бих се чувствал, ако имах трима бащи. Въпреки иронията на последния въпрос не се възприемам като личност, която е упълномощена да съди дали такива семейства трябва да са законни. Но пък имам правото да обсъждам тенденциите и дебата, свързани със социалния пол и последствията от налагането му като някаква „нова нормалност”. Казвам налагането, защото още от римското право е известно, че злоупотребата с правото също е закононарушение.
Непрекъснатото нарастване на изискванията на новите полово-социални малцинства към узаконяване на правата им според мен води точно до злоупотреба с позитивното право. Да не говорим за обичайното. Впрочем членовете на джендер идеологията, както и всички ние имаме еднакви конституционни права. В англосаксонската цивилизация (вече негласно и в България относно решенията на Върховния съд) правото е основано на прецеденти. Няма сега да обяснявам точно какво означава това, но всяко окончателно решение на последната инстанция на съда, което не подлежи на обжалване, се превръща в основание за подобни решения на низшестоящите инстанции в бъдеще.
Това, което искам да кажа, е, рискувайки да бъда обвинен в политическа некоректност, че следователно нищо не пречи следващото семейство, което може да осинови дете, да е от пет или повече мъже. Или жени.
Броят май няма значение. Това не е подигравка. Това е логика. Модерните влъхви на „неошамболизмът” (това е мой неологизъм, който означава новата „обърканост и дезорганизираност”) се опитват да ни убедят, че дискусиите относно социалния пол и промяната на биологичния са епично предизвикателство пред закона относно индивидуалните права и свободи.
В някои случаи аргументите им придобиват трескавовизионерски характер. Приемам, че моите също звучат така. Тоест самообвинявам се, за да бъда справедлив. Но опасенията на разсъждаващите по тази тема са: при положение че правото за „самоидентификация” на половия статус се въведе в законодателство, би ли могло то да се използва, за да се обяви за престъпление позицията на не потвърждаване на избраната от определената личност полова идентичност. Това се случва под флага на разширяване на защитата от речта на омразата и забрана на конверсионната терапия.
Например. По закон обиск може да се извършва само от лице със същия пол. Представете си, че някой заяви самоидентификацията си като джендер. Къде ще му се търси подобен? Защото в противен случай въпросната персона може да осъди МВР за нарушаване на правата му. По случая с тройното мъжко семейство и осиновеното дете няма да се спирам на казуси от рода питал ли е някой момиченцето дали иска подобен старт в живота? Тъй като това важи и за децата на ординарните семейства. Но ако тройното семейство се разведе, детето на кого ще бъде присъдено? Това е напълно неразрешим въпрос с оглед на хипотетичното решение на съда, което също ще се превърне в прецедент. Разбирате, че става дума за лоша безкрайност. Проблемът на протуберансите относно транссексуалния дебат е в неговата несвоевременност и вследствие на това, безсмисленост. Вярно е, че революционният мемоар, който вдъхновява съвременното трансджендърско движение, датира от 1933 г. в Копенхаген и е свързан с историята на мъж, който се пресътворява в жена. От тогава насам обаче постепенно насилието срещу различните от нас е наказуемо от закона.
Потресаваща е историята на Алън Тюринг. Това е геният, който разбива шифъра на германската „Енигма” по времето на Втората световна война, вследствие на което битката за Атлантика е спечелена от САЩ и Великобритания. Тюринг е бил хомосексуалист. По това време (1952 г.) във Великобритания хомосексуализмът е престъпление. За да не влезе в затвора, той се подлага на хормонално лечение, след което се самоубива с отровна ябълка. Едно символно самоубийство. Препратка към забранения плод – ябълката на познанието на Адам и Ева, ябълката на раздора и ябълката на Нютон. През 2013 г. кралица Елизабет II помилва Алън Тюринг посмъртно. Настоящият кмет на Лондон Садик Кан, от пакистански произход, редовно подкрепя гей общността в английската столица, присъединявайки се към „Лондон прайд”. Кметът на Берлин от 2001 до 2014 г. Клаус Воверайт, още преди да бъде избран, заяви на трибуната на извънредния конгрес на берлинските социалдемократи – „Аз съм гей и това е добре, уважаеми другарки и другари”
Моля за извинение, ако греша, но не мога да прозра какви още права искат да получат хомо- и транссексуалните от законите? Също така не схващах защо защитата на правата на джендер обществото се свързваше с феминизма и протекцията на жените от домашно насилие, от което наистина има крещяща нужда. Не виждах нищо общо. Оказва се, че работата е в историческата аналогия. Симон дьо Бовоар също издава книга през 1949 г., която се нарича „Вторият пол” и става флагман на съвременния феминизъм. 70 години след тази книга жени са начело на двата най-могъщи световни финансови мастодонта – МФВ и СТО. Първата дама е българката Кристалина Георгиева, а втората е нигерийката Нгози Оконджо-Ивеала.
Камала Харис, вицепрезидент на САЩ, с родители, родом от Индия и Ямайка, вероятно ще е бъдещият президент на САЩ (Джо Байдън обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат). Мадлин Олбрайт, Кондолиза Райс, Хилари Клинтън бяха държавни секретари на САЩ. Ето затова джендер движението се присламчва към феминисткото движение, както личеше от прословутата „Истанбулска конвенция”. Надявам се да съм ясен. Попаднах скоро на речник от сайта „В земята на джендерите”. Да, звучи като „Алиса в страната на чудесата”. И ми беше интересно да открия пълната си неграмотност. Не знаех какво означава цисджендер, демисексуалност, кинкменсплейнинг, трансхора, небинарни хора, интерсекс хора, трансфобия и прочие. И така. Освен метафората, че жените са от Венера а мъжете от Марс сега всеки би могъл да бъде от Венера или от Марс.
Това е второто хоризонтално разцепление на човека след Адам и Ева. Малко се знае за ефектите на „блокерите на пубертета”, за които споменах по-горе. Джендердисфорията е едно от най-бързо нарастващите медицински оплаквания сред децата. През 2007 г. в САЩ съществува само една педиатрична клиника за пола. В момента има 50. Децата преди пубертета получават антагонисти на гонадотропина, спирайки сигналите, които стимулират тестисите или яйчниците, за да увеличават производството на полови хормони.
Идеята е да се забави пубертетът, като се даде време на „пациентите” да решат дали да продължат към кръстосаните полови хормони, или чрез хирургическа намеса да преминат към противоположния пол. За да не бъда разбран неправилно, искам да поясня. Имам приятели и приятелки, които не са хетеросексуални и не се срамувам от това. Те също не се срамуват. Живеят си спокойно с избора, който са направили. Но не претендират да превръщат наклонностите си, собствената си индивидуалност и необикновеност в законодателно уредена политика. Просто искат да бъдат оставени на мира.
Спорът за „блокерите на пубертета” се разгаря сега в Австралия. Спомням си един анекдот, разказан ми през 2000 г. във Великобритания, когато бях на езиков курс в колежа „Рипън” в Йорк като стипендиант на НАТО. Възрастен мъж на летището в Сидни се среща с младеж, който го пита къде отива. Старчокът отговаря: „Напускам Австралия. Вчера обявиха хомосексуализма за законен. Бързам да се преместя, преди да е станал задължителен”.
