Началото на президентския мандат на Джо Байдън, предстоящото през есента оттегляне на Ангела Меркел от германската политическа сцена и вкарването на опозиционния лидер Алексей Навални в затвора са трите фактора, задаващи нова рамка за сложните отношения между Запада и Русия. Политиците във Вашингтон, Берлин и Брюксел са наясно, че трябва да търсят сътрудничество с Кремъл по някои теми от международния дневен ред, но в същото време не забравят първородния геополитически грях на Москва – анексията на Крим и разпалването на сепаратисткия бунт в Източна Украйна през 2014 г.
В Европа страстите около отношенията с Русия бяха разпалени през този месец от едно злополучно посещение на шефа на външнополитическата служба на ЕС Жозеп Борел в Москва. Той не успя да се срещне с Алексей Навални или с членове на неговия екип, бе принуден да чуе от руския външен министър Сергей Лавров, че ЕС е „неблагонадежден партньор“, и за капак точно по време на посещението му Русия изгони трима европейски дипломати – от Германия, Полша и Швеция. 73-ма депутати от Европейския парламент поискаха оставката на Борел и предизвикаха ожесточена дискусия за външнополитическата линия на ЕС. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен защити своя „външен министър“, но наяве излязоха сериозните разногласия вътре в ЕС по отношение на връзките на Съюза с Русия.
В началото на тази седмица на заседания на външните министри на 27-те държави от ЕС бе решено, че
санкции срещу Русия
заради вкарването на Алексей Навални в затвора все пак ще има. Те обаче ще бъдат символични и ще се изразяват в забрана за няколко висши чиновници от Москва (най-вероятно сред тях ще бъдат главният прокурор Игор Краснов и шефът на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин) да пътуват в ЕС и да имат банкови сметки в европейски банки.
След заседанието на външните министри от тази седмица Жозеп Борел се постара да очертае контурите на консенсуса в ЕС по три основни пункта: Брюксел ще дава отпор, когато Русия нарушава международното право и правата на човека; Москва ще срещне противодействие, когато се опитва да „увеличи натиска“ срещу ЕС, включително чрез дезинформационни кампании и кибератаки и накрая – Брюксел ще „взаимодейства“ с Русия, когато това е важно и интересно за самия Евросъюз.
Междувременно и от Вашингтон дойдоха сигнали за колеблива политика по отношения на Русия. В понеделник Министерството на финансите на САЩ обяви нови санкции срещу компании, участващи в строителството на руския газопровод „Северен поток-2“. Санкционираните обаче се оказаха само корабът „Фортуна“ и частната фирма, която го притежава – КВТ-Рус. Всъщност корабът и компанията вече бяха поставени под санкции от Вашингтон. Само че в средата на януари т.г. това стана в рамките на Закона за противодействие на противниците на Америка посредством санкции, а сега – според Закона за енергийната сигурност на Европа (да, в САЩ има и такъв закон!). Това решение на американското финансово министерство предизвика разочарование в Конгреса на САЩ. Група конгресмени призоваха държавния секретар Антъни Блинкен да провери възможността за поставяне под санкции на 11 други руски плавателни съда и още четири от други държави, които също са свързани със строителството на „Северен поток-2“.
Поне досега газопроводът „Северен поток-2“ беше червената линия за политиката на Вашингтон спрямо Москва. САЩ бяха твърдо решени да погребат този проект и така да съхранят голяма част от транзита на руски газ през Украйна. Новата администрация на Джо Байдън обаче има и нов подход към европейските съюзници на САЩ. Под мотото „Америка се завръща“ новият президент е твърдо решен да укрепи трансатлантическата връзка и да върне външната политика на Вашингтон в нейните стари коловози. А възвръщането на доверието на съюзниците минава през укрепване на отношенията с най-важната европейска държава – Германия. Макар че отначало бяха по-колебливи, в последните месеци управляващите в Берлин настояват твърдо за завършването на газопровода „Северен поток-2“. И се възмущават от американските санкции срещу него. Следователно, ако иска да е приятел с германците, Байдън трябва да смекчи остротата на атаката срещу строящия се руски тръбопровод.
Така се стига до парадокс – руснаците може да спечелят от желанието на Байдън да затвори пукнатината в трансатлантическата връзка, която се разрастваше застрашително през мандата на Тръмп. Макар и бавно, корабът „Фортуна“ и в момента полага тръбите в недовършения участък на „Северен поток-2“ и до лятото тази дейност може да бъде завършена. Разбира се, остават проблемите с намирането на компания, която да сертифицира новопостроения последен участък от газопровода, но ако Вашингтон продължи да притъпява острието на санкционния меч, това също може да се уреди, макар и не веднага. В медиите изтекоха някои непотвърдени информации, че САЩ и Германия водят преговори за намиране на решение по казуса „Северен поток-2“, като то трябва да бъде в духа „И вълкът сит, и агнето – цяло“. Идеята е на руснаците да бъде позволено да си достроят газопровода и да го пуснат в експлоатация, а в замяна да гарантират запазване на някакви минимални обеми на газовия транзит през Украйна. Не е ясно обаче как точно може да стане това, след като главната цел на „Северен поток-2“ е именно намаляването на украинския транзит до минимум, а евентуално и до нула.
Срещу „Северен поток-2“ има яростна съпротива от страна на други европейски съюзници на САЩ като Полша и прибалтийските държави. И, разбира се – от Украйна. Но все пак за Вашингтон тяхната важност е несравнимо по-малка от тази на Германия. Още повече че има неяснота относно това кой ще бъде персоналният партньор на американците в Берлин след германските парламентарни избори през тази есен. Меркел приключва кариерата си. На канцлерския пост може да я наследи Армин Лашет, който наскоро бе избран за лидер на нейния Християндемократичeски съюз (ХДС).
Не е ясен и форматът на бъдещата управляваща коалиция в Берлин. За Русия е изгодно във властта да останат социалдемократите, които са най-отзивчиви към желанията на Москва. Проучванията обаче показват, че в момента на второ място след ХДС/ХСС е Партията на зелените, която недолюбва Путин заради диктаторското му управление и се противопоставя на всякакви проекти за добив и пренос на въглеводородни горива.
САЩ може и да направят тактическо отстъпление по казуса „Северен поток-2“, но като цяло администрацията на Байдън разглежда Русия като потенциален противник и съперник за геополитическо влияние в Балтийско-Черноморския регион. Най-модният термин за обозначаване на отношенията между Запада и Русия е „избирателно сътрудничество“.
Действително, още с встъпването на новата американска администрация в длъжност стана ясно, че ограничаването на въоръженията е една от сферите, в които може да се прилага това „избирателно сътрудничество“ с Москва. Договорът за броя на стратегическите ядрени бойни глави между САЩ и Русия бе удължен с 5 години. Другата много важна международна тема, по която Вашингтон може да търси съдействие от Москва, е възобновяването на преговорите за ядрената програма на Иран. Като цяло обаче Русия се превръща във все по-авторитарна и затворена държава, а с ареста на Навални Кремъл показа, че не изпитва особен страх от Запада и по темата за човешките права. Така че дилемата пред Вашингтон, Брюксел и Берлин си остава – как да притиснат Москва, така че да не я направят още по-враждебна и отчуждена, но същевременно да защитят руската опозиция и да сдържат геополитическата агресивност на Кремъл.
Задачата се усложнява от това, че ЕС трябва да търси консенсус между 27-те страни членки, а САЩ – между президента и Конгреса, докато на Путин му е достатъчно да има консенсус със самия себе си – т.е. да бъде достатъчно решителен и праволинеен във външната политика. Задача, с която той се справя доста успешно.
