Залагаме повече на военната експертиза при вземането на решенията, казва председателят на Комисията по отбрана в 44-тото НС
– Г-н генерал, кои законодателни промени в мандата на 44-тото Народно събрание съдействаха за модернизационните процеси в отбраната?
– Тези промени са много. Ако се обърнем към сухата статистика, в Комисията по отбрана имахме над 90 заседания, дадохме почти 50 становища по проекти на закони и 25 ратификации. Много закони бяха променени в интерес на хората в отбраната. Гласувахме бюджет, който да отговаря на идеята за възстановяване на отбранителните способности на Република България и възстановяването на мощта на Въоръжените ни сили. Гласувахме за осигуряване на достойни възнаграждения и за 4 години те бяха увеличени с почти 50%. Увеличихме пределната възраст за постъпване в армията на 40 години. Така че по-малко хора вече искат да напускат армията, а се увеличиха многократно тези, които искат да постъпят в нея. Направихме огромни усилия, за да има по-справедливо заплащане. Вече не получаваш възнаграждение само за звание, а и за длъжност. Така че, където има по-голямо натоварване и е по-трудна службата, да има и по-високо възнаграждение. Инвестира се и в образователната система с допълнителни средства за всички висши военноучебни заведения. Приеха се и регламентите им. Беше възстановено и Военновъздушното училище. Всичко това е в интерес на изграждане на по-добре подготвени и много по-мотивирани хора с висок боен дух.
– Какви други акценти имаше законодателството, свързано с армията?
– Бяха приети трите проекта за инвестиционни разходи, които отварят врата за модернизацията на Българската армия. Без тях нямаше да има такъв процес. През НС мина и Договорът за закупуване на нов тип боен самолет и този за закупуване на минните ловци. Гласуването на НС осигури бюджета и сключването на договора за двата многофункционални модулни патрулни кораба, закупуването на бойните машини за Силите за специални операции и т.н. Прие се и Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. – за пръв път толкова дългосрочна стратегическа програма. Участвахме в приемането на актуализираната Стратегия за национална сигурност – все основополагащи, сериозни документи. Сега приемаме Закон, който наистина дава повече права на Щаба на отбраната, оптимизира се оперативното ниво със създаване на нови командвания. И въобще залагаме много повече тежест на двойната експертиза при вземането на решенията. Искам да благодаря на всички членове на Комисията, тя работи прекрасно. Благодаря на премиера, на правителството, и на всички в Министерството на отбраната, които положиха огромни усилия, за да може наистина да се върви напред и нагоре. Благодаря и на всички, които проявиха сериозна смелост и отговорност да вземат тежките решения и които работиха, за да се стигне до много сериозен успех в сферата на отбраната.
– Как според Вас ще продължи модернизацията и превъоръжаването и как ще се скъси разликата в скоростта им в трите вида ВС?
– Наистина реализирането на проекта за модернизацията на Сухопътните войски с придобиването на бойни машини се забави. Трябва да отчетем, че в този процес има взаимоотношения с изпълнителите и не всичко зависи от нас. Това е и следващото предизвикателство, защото ние настояваме модернизацията да върви не едновременно, но синхронизирано във всички ВС – по единни замисъл и план. Това предстои, но има и други акценти, свързани със средствата за разузнаване и наблюдение, с безпилотните средства, със средствата за киберзащита. И неслучайно се създава едно командване, което да изпълнява и тези функции. На ниво правителство предстои да се приеме План за развитие на ВС до 2026 г., Инвестиционен план-програма, който да даде финансовото осигуряване на всички модернизационни проекти в отбраната. Предстои много работа и нямаме самочувствието, че сме изпълнили всичко. Но че сме постигнали много, смятам, че е вярната оценка.
– Какъв път трасира пред отбранителните ни способности стратегически документ като Програма 2032?
– Този документ се работи задълбочено в продължение на 1,5 г. от 25 работни групи с над 500 различни специалисти. Като, разбира се, вземаше се под внимание най-вече военната експертиза. Програмата дава преди всичко общата насока, общата идея отбраната да бъде приоритет. Да върви устойчиво и да не зависи от конюнктура, като включва времето на поне три мандата на правителства, които да я изпълняват. Тя дава силата да се модернизира армията, да се изграждат способностите. Но дава и спокойствието на хората, че ще служат в армия, в която няма да има съкращения, дори – обратното, и ще могат ясно да планират кадровото си развитие.
– А какъв е шансът военната професия да получи не догонващи увеличения заради годините, в които армията не беше приоритет, а да има конкурентно заплащане?
– Когато говорим за това, че личният състав в Българската армия е приоритет, преди това трябва да кажем, че отбраната е приоритет. И е естествено, че трябва да се грижиш за хората и да имаш възможността да подбираш едни от най-добрите кадри. Т.е. да имаме голям натиск на входа от хора – подготвени, образовани и мотивирани, желаещи да постъпят в БА, за да могат да изпълняват все по-сложните задачи, които възникват пред нея. За да имаме хора, които да могат да оперират с едно ново поколение техника, да планират и водят бойни действия в изключително сложна високотехнологична и динамична среда. В която трябва да се вземат отговорни решения за много кратко време. Точно такива хора трябва да привличаме с добри условия за работа във ВС. Българското общество, политиците трябва да имат добро отношение към хората с униформи, да показват уважение към труда им. Това мотивира и дава самочувствие. Признанието е неотменима част в създаването на добри специалисти, на добри кадри, но най-вече на добър войник, който да защитава Родината си. Армията години наред е в челото на социологическите рейтинги, хората си я обичат, уважават я като институция. Но въпреки всичко има хора, които спекулират по тази тема.
– Как ще изглежда армията от бъдещето с модерните си професии? Ще промени ли това военното образование?
– Естествено, че ще се промени и военното образование. Тези промени са свързани с високите технологии. Бързата промяна в софтуерните и хардуерните продукти създава друго информационно поле, в което трябва да можеш да оперираш, иска други знания. Войната се промени и начинът на използване на тези модерни и върхови технологии предполага много по-сложни взаимодействия с останалите системи за сигурност. За да може да се реализира политическата воля. Защото не бива да се забравя, че отбраната е инструмент за постигане на политически цели. И затова трябва да има единно разбиране как да се постигнат тези цели не само в сферата на отбраната, а във всички институции, свързани с националната сигурност. За да не се работи „на парче”. А ангажимент на всички институции е да изграждаме стабилни системи за сигурност и отбрана и да пазим Родината си. Трябва да се научим на тези комуникации помежду си. И точно затова се проведе и Стратегическият преглед в сигурността, който обхвана и всички отговорни институции. Всичко това предполага не само променено образование, но и начин на подготовка на кадрите в отбраната и сигурността.
– Как законодателството може да даде шанс на модернизацията и превъоръжаването да се възползват от капацитета на българския ВПК?
– Съвсем скоро ще има такъв положителен пример.
– А какво гарантира оставането на отбраната като приоритет?
Всъщност промените в законодателството идват от ясно дефинираните политически приоритети. Затова са необходими единно разбиране и смислен разговор, без измислени конфликти между институциите и с държавнически подход между политическите формации в парламента и извън него. Ако няма разбиране за важността на сектора, ще се работи на парче, а от това ще губи отбраната, хората, заети в нея и цялото ни общество.
