Възхищавам се от редакцията. Вестникът ви е голямо, сериозно, професионално списвано издание, категоричен е популярният водещ от БНТ
– Г-н Любенов, в интервю с министъра на отбраната Красимир Каракачанов във вашето предаване „Денят започва с Георги Любенов” от 21 февруари споменахте, че четете вестник „Българска армия” и дори сте абониран за него…
– Казах го в рамките на шегата, защото, първо, разговорът с него търпи шега, а пък е хубаво и да се чуе и името на вестника. Аз наистина съм абониран за „Българска армия”, и то не от този сезон, а вече от две години. Тогава водех Сутрешния блок на БНТ1 и имаше преглед на печата. Очевидно вашите колеги в желанието си да популяризират изданието са ме абонирали. За съжаление, прегледът на печата беше преустановен, защото всички издания вече са в интернет, но моят абонамент остана. Това е причината до ден днешен всяка седмица в БНТ да получавам новия брой на вашия вестник, който наистина следя. Така че това, което казах в разговора с министър Каракачанов, е вярно. Изглеждаше като шега, но, както често се случва, е самата истина.
– А какво е вашето мнение за вестника спрямо останалите издания на пазара?
– Разбира се, че в. „Българска армия” е строго профилирано издание и тематичния т му обхват е свързан с дейностите на Министерството и работата на Българската армия. Т.е. това си е наистина един армейски вестник. Ако искате да четете нещо друго в него, може би няма да го откриете, но ако искате да намерите информация, без да сте военнослужещ, аз мисля, че това е точното издание. Списван е много професионално. Онова, което аз търся, разгръщайки страниците му всяка седмица, са историческите спомени, мемоаристиката. Страшно интересна ми беше преди няколко броя историята на пилота Петър Бочев, който е преследван през Втората световна война от група военни асове. В последния брой четох и за манлихерата – пушката, с която е убит президентът Кенеди. Тази историко-мемоаристика няма къде другаде да бъде намерена. Много автентично и авторитетнозвучат спомените на офицери от запаса и резерва, които разказват, бих казал с умиление, своите военни истории, споделят своите стратегии. Разбира се, това , от една страна, защото съдържанието на вестника е и актуално, разказва за мисиите на българската армия в чужбина, както и за актуалните ѝ проблеми като финансиране, модернизация, въоръжение. Но аз затова казвам, че аудиторията у нас, която се интересува от всичко това, ще го намери на страниците на вестника. А аз просто се опитвам да открия нещо по-различно. Нито съм военен, нито съм офицер от резерва, но смятам, че нито един ред от в. „Българска армия” не ми е излишен. Така че, когато трябва да водя подобен разговор, да покажа подобна компетенция в ефир, смятам, че той винаги ми е помагал. Много ми беше интересно как са били ремонтирани самолетите Су-25 в Беларус и за предстоящия ремонт на военната академия „Георги С. Раковски” – нещо, което знам от вашите материали. Сега, за да не изглежда, че съм опиянен от в. „Българска армия”, бих могъл да кажа и нещо критично. Струва ми се, че вестникът е прекалено „министерски”, т. е., ако направи една крачка встрани от МО и не се занимава толкова с днешния ден на министъра и неговите заместници, а бъде още по-военен, тогава би могъл да бъде може би още по-интересен. Така ми се струва. Знам, че сте наследник на дълга армейска традиция в печата и истината е, че ви се възхищавам, защото да излиза днес един вестник на хартия, е повече от екзотика. Знам, че това е някакво почти геройство, почти Дон-Кихотовско усилие, нещо, което много трудно в днешно време се прави, така че поздравления към редакцията, която продължава да го списва и издава, и то не в малък обем – 32 страници, а не някакви си 5–6 странички, т.е. едно голямо, сериозно седмично издание. Само поздравления и адмирации за това, че държите този много точен, консервативен баланс на темите за едно все пак профилирано издание, каквото е армейското. От друга страна, откривам хумор във вестника ви например, т.е. опита той да бъде разчупен и да достига до някаква по-широка аудитория, при условие че националните ежедневници вече разчитат на твърде тясна такава. Разбира се, в. „Българска армия” си тича в своята писта и не се съизмерва с национални всекидневници или с жълтата преса, слава Богу!
– Добре, а вие самият служил ли сте войник?
– Да, по моя телевизионен опит, така да се каже, мога съвсем точно да си възстановя армейския. Покрай казармата се наложи да прекъсна работата си във вече далечната есен на 2001 г. Тогава все още имаше наборна служба, а аз вече бях завършил висшето си образование и като висшист служих 6 месеца по последния закон. Защо свързвам това с телевизията? Защото се наложи да спра едно предаване – „24 квадрата”. Казармата беше причината, но пък през пролетта на 2002 г. започнах „Полет над нощта” с Хачо Бояджиев. Иначе служих в Божурище, в свързочния полк на ВВС. Радио-телеграфист ми е специалността. Редник съм, не съм повишаван. Не съм бил в ШЗО.
– А там четяхте ли вестника?
– Честно казано, нямам спомен да сме го чели в караулното или в класното. По-скоро – не.
– А какво е мнението ви за информационната кампания „Бъди войник” и инициативата на министър Красимир Каракачанов за въвеждането на доброволна военна служба?
– Това, което е, че става дума за 3000 вакантни места, които трябва да послужат за попълване на некомплекта. Приветствия за тази инициатива в частта ѝ „доброволна”. Доброволната казарма смятам, че наистина възпитава, особено в днешно време, формира ценности, носи някакво обучение и образование, дисциплина, която толкова много липсва генерално в обществото. Но само до думата „доброволна”. Ако е наборна военна служба, нито има условия в България, нито може да се осъществи. Дори дебатите за това смятам за абсолютно нереални спрямо условията през 2021 г.
