Мина времето на ярките индивидуалности, ред е на силните екипи.
Наскоро президентът Румен Радев удостои едно от най-знаковите лица на медицината ни проф. д-р Никола Владов, д.м.н., ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА с орден „Стара планина” I степен, без лента, с мечове
Наградата – от първо лице
Очевидно всяка награда е повод за равносметка, след като съм оценен от най-високо място в държавата, казва проф. Владов. Явно нещата, които правя над 33 г. като хирург, са видими. Стремял съм се в работата си винаги да съм на гребена на вълната и за мен е чест да получа най-високото държавно отличие. А иначе още не мисля „да тегля черта” в кариерата. Макар човек да си дава сметка, че почти 34 г. в нея не са малко. Може би трябва да се понамали темпото. Макар и без това, да не мога вече да се доредя за операционната от моите колеги – млади лъвове… Това, че толкова много момчета минаха покрай мен и ги виждам как израстват, е от големите ми удоволствия, казва техният Учител. Това е вече трета вълна млади хирурзи, с които той работи, но и тя не е по-ниска от предишните две. Те тепърва има какво да учат и да показват.
Никога не съм съжалявал, че не осъществих мечтата си да съм кинооператор, казва днес хирургът. Просто баща ми ми показа правия път, по който да тръгна. И не съжалявам, че избрах пътя на медицината, защото като хирург съм преживял изключително хубави моменти в кариерата си. Имало е и много горчилки, но то е част от живота на един лекар. Трябва да се научиш да ги преживяваш, да излизаш по-бързо от състоянието на безтегловност, когато не успееш да помогнеш и загубиш болен, но и да не се възгордяваш много и да се вземаш насериозно. Един от основните мотиви е, че други очакват помощта ти. Една смърт не бива да те повали, напротив още повече да те мотивира.
Учебникът
Може би учебникът „Жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” под редакцията на самия проф. Владов е истинската равносметка за 18-те му години във ВМА – негова и на екипа му, както и на големия авторски екип от колегите му – специалисти от ВМА, която е пионер във внедряването на мултидисциплинарния подход при лечението на тези заболявания у нас.
През последните 40 г. не е излизал нов учебник за студентите по медицина у нас за съвременната практика при диагностиката и лечението на тази значима група заболявания. Последният е под редакцията на проф. д-р Баев. В това време хирургията тотално се е променила. По този повод проф. Владов често казва: Мина времето на ярките индивидуалности, сега е времето на силните екипи и голямата сила на ВМА е в силния екип, който е и добре балансиран – в национален и в международен мащаб. И този екип в момента е във върхова форма, смята проф. Владов. Хората са мотивирани, защото се чувстват комфортно в екипа, имат прекрасни условия за работа, „широк и здрав гръб”, който им дава криле да правят голяма медицина. ВМА стимулира и дава хоризонт за развитие на младите медици.
Самият учебник е комплексен и обхваща всичко, казва проф. Владов: гастроентерология, хирургия, чернодробните трансплантации, анестезиология и реанимация при тези заболявания. Той представя мултидисциплинарния подход при лечението на жлъчно-чернодробните и панкреатичните болести, практикуван във ВМА, а това е съвременният учебник помагало на българските лекари, специализанти и студенти.
За медицината
Но в медицината днес, независимо какви нови технологии навлизат в нея, се учи както досега, а дори и двойно повече, смята проф. Владов, защото информацията, която трябва да прочетеш, синтезираш и споделиш, е повече. Хрумва му един паралел, докато се разхожда в галерия „Уфици” във Флоренция, събрала творби на ренесансови художници. В „онова време” живописта е изящна, а медицината – все още на ниско ниво. Били забранени аутопсиите, а художниците изпипвали фигурите до последния детайл. Но с времето изкуството става все по-абстрактно, а медицината се развива и става все по-детайлна. Днес медицината е в Ренесанс, а днешното изкуство не всички го разбират… Това всъщност поддържа баланса в живота. Този паралел споделям и със студентите – бъдещите военни лекари, казва проф. Владов.
Той очаква медицината да става все повече агресивна, да се правят много повече като обем оперативни интервенции с резекции на съдове, с многоетапни операции. В кардиохирургията например също навлизат новите технологии и сърдечните клапи се сменят миниинвазивно при съвсем малък разрез – голяма революция в медицината. В клиниката на проф. Владов пък правят лапароскопските хипатектонии и безкръвно се оперира черен дроб, казва хирургът. Това вече не са неща от бъдещето и тепърва трябва да се обучат медици за тази хирургия. Но тя се прави в медицински центрове с условия за такава хирургия. И голямата тежка хирургия, патологията трябва да се концентрират в определен център, да не е разпръсната в много болници. За да се набере опит и да се менажира правилно. Защото обучението на кадрите е дълго и сложно.
Трябва да въведем роботизираната хирургия, смята проф. Владов, да започнем да работим повече трансплантации. Затова ме боли – правим малко трансплантации. И колкото и да се опитваме да се борим с този проблем, не можем още да го преборим. Това много ми тежи, споделя хирургът. Държавата е направила необходимото, но трябва и сърце за тази работа. А на много места „по веригата” го няма, трябва да се запалят координаторите. Няма го желанието за донорство, както е в други държави.
За пандемията
Вирусът ни тества за много неща. Българските лекари се показаха на ниво и от класа и издържаха на всички вълни на вируса. Тествана беше и здравната ни система. Според мен, казва проф. Владов, тя работи и не лошо. Винаги има недоволни, но излекуваните са доволни. А световната медицина се развива по правила. Не трябва да си поставяме толкова високи цели – да вървим „в аванс” на събитията. Да ги следваме и скъсим разстоянието с първите е реална цел. Преди всичко това, което се случва у нас, да го държим под контрол. Показа се обаче тревожна тенденция, която не разбирам: учители в нашата държава да са „контра” на ваксините, а те са, които показват пътя на младите! Някои дори PSR тестове отказаха, за да не им се обострел синузитът… Това е тревожна тенденция – къде е възрожденското в учителството ни, в какво възпитават децата? По отношение на ваксините и някои лекари, за съжаление, не се оказаха на ниво.
Клиниката
Медицината напредва и в областта на чернодробно-панкреатичната хирургия, въведоха се миниинвазивните методики за лечение, лапароскопската хирургия става минимално инвазивна, но много агресивна срещу онкологичните заболявания, обяснява проф. Владов. На група болни, доскоро „от другата страна на бариерата”, сега им се правят различни операции, имат шанс за живот. Онкологичните препарати са с все по-големи възможности за лечение. В България наистина има няколко болници, в които се прави сериозна медицина на нивото в Европа и на други страни в света. Към нашата клиника имаме Център за лапароскопска чернодробна хирургия и обучаваме например хърватски колеги. Това е голямо признание, защото първи в Източна Европа показахме опита си в чернодробната лапароскопска хирургия по международни конгреси. И това нещо се оцени.
За дарбата
И в медицината не става без талант, след като тя се приема и за изкуство. Знак за него са интуицията, уменията, сръчностите, умението да поставиш диагноза. Медицината е една и съща навсякъде, въпросът е имаш ли желание да се учиш, казва проф. Владов. В западните страни има голяма конкуренция и познаване на труда на лекарите от различните гилдии. А днес идва доста агресивно поколение, със знание на езици и е важно то да ходи по света, да се учи и да се връща у нас.
