Патовата ситуация в конфликта може да ускори мирните преговори.
В края на миналата седмица саудитският петролен терминал в пристанището Рас-Танур, който е най-големият в света, бе атакуван от дронове, въоръжени с бомби. Макар че нямаше сериозни щети върху инфраструктурата, нападението даде тласък на световните петролни котировки, които за пръв път от много месеца насам докоснаха рубежа от 70 долара за барел. Отговорност за атаката поеха хусите – шиитска бунтовническа групировка от Йемен, която от няколко години е най-активната страна в гражданската война в тази арабска страна. Подобен ценови трус за нефта имаше през септември 2019 г., когато мишена на удара на хусите стана най-големият завод за очистване на петрола в Саудитска Арабия.
Гражданската война в Йемен продължава вече няколко години, а това, което я превръща във фактор, влияещ върху цената на петрола, е намесата на Саудитска Арабия – най-големият износител на нефт в света. През 2014 г. хусите започват открит бунт срещу властта в столицата Сана с мотив „борба срещу корумпираното управление“. Те са военизирана племенна група, носеща името на своя основател Хюсейн ал-Хуси, който е убит от йеменската армия още през 2004 г. Хусите са около една трета от населението на страната, населяват северните й части и изповядват шиитски вариант на исляма.
Тяхно военното крило е групировката „Ансар Аллах“
През септември 2014 г. хусите вече контролират по-голяма част от столицата Сана, а в началото на 2015 г. превземат и президентския дворец. Президентът Абд-Рабу Мансур Хади е поставен под домашен арест, но по-късно бяга в другия главен град на страната – Аден, на брега на Индийския океан, а оттам – в Саудитска Арабия, където живее и до днес. Хусите не успяват да установят траен контрол над Аден, защото силите, верни на Хади, получават мощна военна подкрепа отвън.
Саудитска Арабия се намесва в гражданската война в Йемен през февруари 2015 г. Причината за това е геополитическа – хусите са шиити и получават подкрепа от шиитски Иран, който пък е главният враг на саудитите, които са преимуществено сунити. По същата причина в подкрепа на президента Хади и неговите саудитски съюзници се намесват и Обединените арабски емирства. Появяват се и американците, които нанасят предимно въздушни удари по бойци от йеменския клон на „Ал Кайда“ и други ислямистки групировки.
На пръв поглед йеменският конфликт би трябвало да приключи бързо, защото петролната монархия Саудитска Арабия разполага с огромни финансови средства и е най-големият вносител на оръжие в света. На този фон ресурсите на хусите изглеждат скромни. Те обаче имат нещо, с което превъзхождат саудитите –
многобройни въоръжени отряди с голям боен опит
които се сражават в собствената си страна. Коалицията, водена от Саудитска Арабия, действа главно от въздуха, а на терена се разчита на местните йеменски съюзници, които обаче се оказват доста по-небоеспособни от хусите. Постепенно „Ансар Аллах“ овладява по-голяма част от Северен Йемен, а междувременно в редиците на техните противници настъпва разцепление. В началото на 2018 г. Аден, който е де факто столица на президента Хади, е завладян от сепаратистите от т. нар. Южен преходен съвет, които се обявяват за отделяне на Южен Йемен в отделна държава. Впрочем до 1990 г. Южен и Северен Йемен наистина са били отделни държави. Лидер на Южния преходен съвет е уволненият от президента Хади губернатор на провинция Аден Айдарус ал-Зубаиди. В средата на миналата година сепаратистите се съгласиха да спрат своя бунт в южната част на страната в замяна на включването им в правителството. Те получиха пет министерски поста в създадения през декември кабинет начело с премиера Маин Абделмалик Саид. Единството в лагера на противниците на хусите обаче си остава крехко.
Трудно е да се прецени доколко верни са шумните обвинения на Саудитска Арабия, че Иран се меси активно в гражданската война в Йемен. Ясно е, че Техеран подкрепя хусите, но тази поддръжка трудно може да намери материален израз заради географията – Иран е на повече от 1000 км от Йемен, а между тях е Персийският залив и самата Саудитска Арабия. Най-вероятно хусите няма как да получат конвенционално тежко въоръжение от иранците, какъвто е случаят с проиранските сили в Ирак и Сирия. Прави впечатление обаче
широкото използване на дронове
от йеменските бунтовници. Те твърдят, че си ги правят сами, но според редица военни експерти тези безпилотни летателни апарати са сглобени от части, произведени в Иран.
Така намесата на Саудитска Арабия и Иран превръща йеменския конфликт в част от доста по-мащабната картина на сблъсък между шиити и сунити в района на Близкия изток и Персийския залив. А това е регион, в който силно военно и политическо присъствие имат и американците. Така ходът на войната в Йемен става зависим и от сложния баланс на отношенията в триъгълника Рияд–Техеран–Вашингтон. А също и от сериозните промени в американската близкоизточна политика, настъпващи с идването на власт на президента Джо Байдън.
Новата американска администрация е настроена доста по-примирително спрямо Иран в сравнение с екипа на Доналд Тръмп и вероятно ще започне преговори за предоговоряне на сделката за ядрената програма на Техеран. Същевременно в края на миналия месец бе огласен един документ, който нанася удар върху традиционните съюзнически отношения на САЩ със Саудитска Арабия. Става дума за доклад на ЦРУ за убийството на саудитския опозиционер Джамал Хашоги през 2018 г. в саудитското консулство в Истанбул. Американското разузнаване обвинява престолонаследника Мохамед бин Салман в съпричастност към това престъпление. Макар че няма преки доказателства, изводът е ясен – той лично е одобрил ликвидирането на Хашоги. Подобно обвинение означава, че
САЩ снемат доверието си от Саудитска Арабия
защото не е тайна, че страната реално е управлявана именно от Мохамед бин Салман, а не от престарелия му баща, който е формалният държавен глава.
Междувременно новият външнополитически екип във Вашингтон реши да извади „Ансар Аллах“ от списъка на терористичните организации и да спре подкрепата си за коалицията, водена от Саудитска Арабия. Последното решение на Вашингтон е да блокира продажбата на 10 хил. авиобомби на стойност $ 770 хил. за саудитската авиация. Всичко това се случва в момент, когато хусите са на прага да запишат нова голяма победа – тяхното няколкомесечно настъпление в провинция Мариб, изглежда, дава резултат и те са напът да превземат едноименния град. Провинцията е важна от стратегическа гледна точка, защото е център на нефтено-газовия добив на Йемен.
Дори и Мариб да падне в ръцете на хусите, военният конфликт в Йемен вече очевидно навлиза в патова ситуация. Правителството на президента Хади няма шанс да си върне контрола над северната част на страната, а бунтовниците няма как да превземат южната. Хуманитарната ситуация в Йемен е ужасяваща. Според някои изчисления от гладна смърт са заплашени няколко милиона души. Саудитските въздушни удари водят до голям брой жертви сред цивилното население. Епидемията от коронавируса е допълнителен удар върху нормалния жизнен ритъм в изстрадалата арабска държава.
Поради това е вероятно враждуващите страни скоро отново да седнат на масата на преговорите. Правили са го и преди, без особен резултат, но сегашната ситуация изисква бързи и трайни решения, които да сложат край на най-кръвопролитната война, разтърсваща света в момента.
