Пандемията отлага с година премиерата на спектакъла „Всички освен мен” на австрийския драматург Щефан Фьогел на сцената на Сатиричния театър, подготвен през миналия март. Фьогел е във върхова форма, пишат австрийските театрални критици. „Отдалече” се разпознава стилът на Лилия Абаджиева като режисьор с преувеличението и хиперболата, което особено пасва на ситуационната комедия „Всички освен мен”. Но актьорската игра изненадва – тя е еднакво витална и всеотдайна у всички артисти – на сцената не само се разказва, а и „се показва”. Преводът на Владко Мурдаров само „налива масло” в крайния резултат на този иначе познат сюжет за вечния стремеж да задържиш любовта.
История на човешкия копнеж между високото и ниското, един бал с маски в обществото, в който всеки иска да е истински обичан и да обича. Но настъпва мигът на истината и несъвършената ни човешка природа и малките и големите неистини, които крием и от себе си, ни свалят на земята. Като в истинска приказка накрая всеки си получава заслуженото, а „добрите” са възнаградени със споделени чувства.
Но между началото и края на историята на сцената се хвърля много пот в буквалния смисъл. Резултатът си струва – един жив, искрящ от енергия спектакъл, със заразяващи изпълнения на всички актьори: Боян Арсов, Александра Сърчаджиева, Любомир Нейков, Васил Витанов, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова и Стефания Кочева. Изпълнението им се запомня и в общия образ на оплитането им в „кадаиф”, както те самите го наричат – като образ на преплетените им съдби. За отделния герой всичко е на живот и смърт в постигането на любовта, но се играе с намигване към тв сериалите („Фернанда е бременна”…), с лекотата на общия резултат на спектакъла на фона на рокпарчетата и класическите евъргрийни от 60-те и 70-те години на миналия век. А сценографията на Васил Абаджиев и костюмите правят спектакъла приказно красив.
Представлението е събитие в софийския афиш не само с оригиналния си театрален език. Лилия Абаджиева се връща на тази сцена, на която веднага след театралната академия режисира актьорите от Златната епоха на Сатирата, звездите на театъра, когато билет се намираше с връзки. Във „Всички освен мен” блестят не просто едно или две имена, както се случваше, когато Големите един по един си отидоха. Сцената на театъра днес отново отглежда своите посветени на мисията си днешни и бъдещи звезди.
