Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
От приемането на въоръжение на Colt M1911 до замяната му с Beretta 92F през 1982 г. минават повече от 71 години. Този процес не протича мигновено. Той е свързан с изработване и постепенната замяна на над 418 хил. колта, които по това време са
щатно оръжие на офицерския състав
Легендарният Colt M1911 е приет официално на въоръжение на 29.03.1911 г. Преди това обаче той е подложен на серия тежки заводски, полигонни и войскови изпитвания с продължителност около 5 години. По време на огромното количество изстреляни боеприпаси пистолетът показал добра пригодност като армейско оръжие за командния състав.
Colt M1911 е създаден от забележителния американски конструктор Джон Моузес Браунинг, който след 1902 г. работи в белгийската фирма FN Fabrique Nationale. Именно там през 1911 г. Браунинг разработва военен самозаряден пистолет с калибър 11,43 мм. Правото за неговото производство придобива фирмата Colt и пистолетът започва да се произвежда серийно под името Colt М1911.
Конструкторът Дж. Браунинг предлага на военните специалисти от американската армия мощно персонално оръжие за командния състав, което съчетава в себе си всички изисквания по това време за надеждност, високи поразяващи способности, лесно обслужване и безопасно използване.
Пистолетът е конструиран при използване на
принципа на отката на заключения затвор
към цевта при изстрел. Заключването на цевта и затвора се осъществявало по нова схема, създадена от Браунинг и станала известна с обозначението Browning-FN. Под патронника на цевта била монтирана подвижна обица, през която минавала напречна ос и ограничавала нейното движение назад. Във вътрешната повърхност на затвора били изработени два напречни канала, в които влизали два напречни издатъка със същата форма, разположени над цевта.
Така при изстрел цевта и затворът се намирали в заключено положение помежду си и позволявали да се използва в максимална степен енергията на изгарящите барутни газове за създаване на висока скорост на куршума. След изстрел заключената система цев-затвор се придвижвала назад до момента на напускане на куршума от цевта. В момента, когато куршумът се изстреля и налягането в цевта рязко спадне, обицата ограничава по-нататъшното съвместно движение на затвора и цевта и принуждава задната част на цевта да се придвижи надолу и да отключи затвора. След отключването затворът се придвижва назад под въздействие на по-ниската откатна сила. Връщането в изходно положение на затвора и цевта става с помощта на възвратна пружина, разположена под цевта.
Пистолетът е предназначен за мощния големогабаритен патрон .45 АСР. Той има куршум с маса 14,9 г при 7,45 г маса на куршума на 9-мм патрон „Парабелум”. Изстрелва се с начална скорост 260 м/с и получава дулна енергия 520 джаула. По показателя поразяваща способност (характеризирана от дулната енергия на куршума) патронът .45 АСР превъзхожда тази на патроните 9-мм „Парабелум” и 9-мм „Макаров” и е почти колкото на 7,62-мм патрон ТТ. Поради по-заоблената челна част на куршума той
има висока спираща способност
което е характерно изискване за оръжията за самозащита.
За повишаване на безопасността при използване конструкторът е въвел т.нар. мускулен предпазител, разположен в задната стена на ръкохватката. Той осигурява блокировка на ударно-спусковия механизъм до пълното обхващане и стискане на ръкохватката с длан. По този начин надеждно се предотвратява самоволното произвеждане на изстрел при механично въздействие върху ударното чукче. Освен това предпазител се намира и в задната лява част на рамката на пистолета, който при включено положение блокира ударното чукче.
Общата дължина на пистолета е 218 мм при дължина на цевта 128 мм. Масата му е 1,105 кг. Тези физически характеристики били обект на критика от страна на опонентите на оръжието. Те отбелязват, че масата на оръжието надвишава тази на останалите армейски пистолети от това време. Това се дължи на големия калибър, свързан с увеличените размери на цевта, на затворния блок, на пълнителя, на ръкохватката и на някои други основни части. Освен това се отбелязва силният откат при изстрел и недостатъчната точност.
На критика се поставя и сравнително ниската вместимост на пълнителя от 7 патрона. Тя се дължи на големите физически размери на 11,43 мм патрон. Ако тази вместимост се увеличи, то ръкохватката на пистолета ще стане с големи и неудобни размери, а масата на зареденото оръжие ще надскочи 1,3 кг, което ще създава проблеми при носенето и използването му.
Част от недостатъците на модела от 1911 г. били подложени на усъвършенстване и през 1921 г. се появява нова модификация с обозначение Colt M1911А1. При него задната стена на ръкохватката от права става леко извита назад, което
позволява по-удобно захващане с длан
Незначително била променена формата на опашката на ударното чукче. Това дало основание на военните специалисти да снемат всякакви претенции към пистолета.
До началото на Първата световна война Colt М1911 е изработван освен във фирмата Colt и във фирмата Springfield Armory, а в хода на войната, когато потребностите на армията нараснали – производство било внедрено и във фирмите Remington, Savage, Winchester и др.
Върху затворния блок на пистолета били нанасяни надписите COLT’S PT. F.A. MFG. СО. и HARTFORD, СТ. U.S.A., UNITED STATES PROPERTY и MODEL OF I911 U.S. ARMY (или NAVY). Нанасяна е и фирмената маркировка на фирмата Colt – конче, изправено на задните си крака. Военните образци имали нанесено клеймо на държавния инспектор по качеството.
През време на Втората световна война, когато потребностите на армията нараснали, Colt М1911А1 е изработван освен във фирмата Colt и във фирмите Ithaca Gun Co, Remington Rend Inc, Union Switch&Signal Co, Singer Manufacturing и др.
По данни от различни литературни източници се установява, че в годините на Втората световна война американската армия закупува около 1,937 млн. пистолета.
Интересен е фактът, че са правени опити за превръщането на Colt M1911А1 в миникартечен пистолет. За целта в задната стена на ръкохватката бил изработен канал за поставяне и закрепване на тръбен приклад. В предната долна част на рамката, под цевта, била закрепена дървена допълнителна ръкохватка за стабилизиране на оръжието при стрелба на автоматичен режим.
Използвани са пълнители с различна вместимост, но липсата на забавител на темпа
бързо изразходвала патроните
дори при кратковременно натискане на спусъка. Затова такъв вариант останал само като опитен образец.
И днес все още множество оръжейни фирми изработват различни модификации на прочутия Colt M1911 с различни калибри и конструктивни решения. Производителите обаче се стремят да запазят външния вид на оръжието и принципа на работа на автоматиката му.
