Пандемията от коронавируса се превръща в геополитическо оръжие и размества пластовете, особено на Балканите
Членката на НАТО и самоуверен кандидат за пълноправно членство в ЕС – Р. С. Македония, започна да копира сръбския модел на поведение
В неделния ден, 7 март, медиите край Вардар изведоха като първа и основна новина факта, че в страната пристига първата пратка от руските ваксини против COVID-19. Разбира се, следваха и любопитните подробности, че пакетите ще бъдат доставени със специален самолет на световноизвестната спедиторска фирма DHL и че на летището в столицата Скопие пратката ще бъде посрещната от министъра на здравеопазването на Република Северна Македония Венко Филипче и посланика на Русия в страната Сергей Баздникин. Значи, макар и скромна, очевидно церемонията имаше за цел да подчертае както усилията на правителството на Зоран Заев да осигури ваксини по свои пътища и със свои средства, така и да даде знак, че когато Европейският съюз не трепва пред молбите на Скопие за подкрепа, там, край Вардар, се чувстват свободни да действат както намерят за добре и да решат проблема, както могат. Пък и в крайна сметка да демонстрират на практика изпълнението на заканата на онзи политик от Скопие, който недвусмислено бе заявил, че „ще търсим други пътища”, които са извън НАТО и ЕС.
Че пристигането на руската ваксина „Спутник V” в Скопие
имаше повече символен характер
е ясно. Помислих си: ах, тази балканска привързаност към символиката и нейното инструментализиране в политиката. Спомнете си само пред колко паметници застанаха Зоран Заев и Бойко Борисов преди, по време и след подписването на Договора за добросъседство и приятелство, колко букети цветя и венци поднесоха, колко снимки направиха. За да дойде един момент, в който с горчивина се налага да признаем, че символите са си символи, поклонението и уважението пред тях са важни, но те не създават материална основа на сериозно сътрудничество, добросъседство и приятелство. Все казвам напоследък, че поне да бяхме построили километър-два от жп линията от Скопие към София или толкова от шосето между двете столици, та да отидат двамата премиери, които много обичат да режат лентички и да откриват нови обекти (нашият повече, Заев – по-малко). И да видим, че нещо наистина се прави извън позирането пред каменни или мраморни статуи.
Ненапразно онзи ден в едно интервю за българска информационна агенция професорът по философия от Скопие Катерина Колозова сравни пътя от Скопие за София с „пътека”. В Германия подобни пътища служели за връзка между нивите на фермерите, а ние чупим колите си по шосейната връзка между Скопие и София. И после се чудим, че трафикът по нея намалявал. А иначе политици от всички цветове и у нас, и край Вардар се бият в гърдите, че щом вземат властта,
първата им работа ще бъде да развиват Коридор № 8,
който вече се превърна по-скоро в мираж, отколкото в някаква близка реалност. Толкова.
Извинете за отклонението, но и то има пряка връзка със заглавието на текста или поне с половината от него – с геополитиката. Защото през изминалите трийсет години, в които Република Македония, сега Северна, е суверенна и независима държава, основният й геополитически проект, свързан с развитието на транспортните връзки, бе този във вектора Север–Юг. Независимо кой бе на власт – дали социалдемократите на Бранко Цървенковски, или ВМРО-вците на Любчо Георгиевски, после пак СДСМ на Владо Бучковски, последван от ВМРО–ДПМНЕ на Никола Груевски, сега за пореден път социалдемократите на Зоран Заев, основните финансови усилия и всички останали ресурси са хвърляни за изграждането на територията на държавата на магистралния път, който да свързва граничния пункт със Сърбия на север „Табановце”, с този на границата с Гърция при Гевгели. Като добавим и ускорения темп, с който самата Сърбия продължи магистралата си от Ниш на юг до границата с Република Северна Македония, като не забравяме и готовата „самолетна писта” от Гевгели на юг към Солун, която гърците отдавна експлоатират, защо да не направим заключението, че онзи проект от югославско време за пряка и бърза връзка между Белград и Атина през Скопие като част от паневропейския път към топлите брегове на Бяло море е реализиран.
И на този фон виждаме и слушаме непрекъснатите заклинания и закани от политиците от района, че за тях изграждането на мултифункционалния Коридор № 8, който да свърже Черно с Адриатическо море през България, Република Северна Македония и Албания, бил приоритет, моля ви се. Убеден съм, тъй като познавам и политиците, и историята на Коридора, че самите те вече отдавна не си вярват в това, което говорят и обещават. Демагози, сър.
И за да се върна към темата с ваксините, само ще добавя, че
тази геополитическа транспортна ориентация вече създава и неудобства
Местните общински власти във Враня, първият град на територията на Сърбия след границата със Северна Македония, се оплакали, че високата заболеваемост от COVID- 19 сред неговите жители се дължало на… хората от юг, македонците. Особено в почивните дни те масово нахлували във Враня, за да пазаруват в новооткрития там магазин от веригата „Лидъл”. Нали си имат магистрала, пътуването не е пречка. Така де, пазарувайки по-евтинко, разнасяли и заразата. Нищо, успокоявали ги от Белград, нали президентът Александър Вучич лично връчи в онзи февруарски студ и вятър на граничния пункт кашон с ваксини, който той отдели от своите, за да помогне на приятеля си Заев. Който пък от своя страна, ако помните, се скъса коленопреклонно да благодари на Вучич за големия жест, израз на дълбокото приятелство и братство от двете страни на границата. И така нататък, да не продължавам, че мен ме хваща срам от глезотиите на Заев.
И ето, по примера на Вучич и Заев тръгна да си върти опашката насам и натам. Както признаваха медиите, тази пратка от руската ваксина е предназначена за имунизирането на само три хиляди граждани. Така и не се разбира обаче дали това число се отнася само за първата част, или за цялото количество, което Министерството на здравеопазването на Република Северна Македония е закупило от Москва в спешен порядък. Но това дори няма значение. Защото по-голямото количество от „Спутник” – 200 000 дози, тепърва се очакват. И за да покрие напълно представата, че Заев вече е „влязъл в обувките на Вучич” и че върви по неговите стъпки, бе съобщено, че и от Китай се очакват 200 000 ваксини, за които се знае, че биха могли да пристигнат много скоро (но не се знае кога). Знае се обаче, че до момента, в който руската ваксина се пусне в употреба, ваксинирането се извършва само с дозите от „Пфайзер”, предоставени от Сърбия – общо 8000, от които първите около 4800, бяха връчени от Вучич на Заев.
Разбира се, не бива да съдим властите в Скопие, че искат да гарантират здравето на своите данъкоплатци и гласоподаватели, на всичките си граждани в тези трудни пандемични времена. На всички държави е трудно с осигуряването с ваксини и с имунизацията на хората си. А най-трудно може би е на тези като България, които хем искат да бъдат лоялни на принципите на солидарността и на общите усилия в Европейския съюз, хем се чувстват крайно неудобно, че не могат да помогнат на най-близките си роднини, приятели и братя оттатък границата край Вардар.
Но понеже ситуацията е кръстопътна,
поне да не се изхвърлят вербално
както направи преди време премиерът Борисов. Защото, ако ние му свикнахме, онези оттатък помнят какво е казал и държат да изпълни обещанието си. И защото дойде време една пандемия да се превърне в геополитически фактор, който очевидно размества и ще продължи да размества пластовете около нас. Да препотвърждава стари приятелства и зависимости, да се отказва от нови, да открива вратички за тънко, но системно навлизане на геополитически играчи в района.
И все с иначе човешкото оправдание, че всичко се прави в името на здравето и сигурността на хората.
