Идния четвъртък, стига да не се случи нещо непредвидено, европейските лидери отново ще решават за отношенията на Европейския съюз и Турция. Още от миналата есен почти всяка среща на върха отделя време за Турция. Това се дължи най-вече на изострянето на турско-гръцкия граничен спор в Източното Средиземноморие, където Анкара праща на няколко пъти свои изследователски и бойни кораби.
Вчера лидерите на Европейската комисия, Европейския съвет и Турция проведоха видеоконференция – нещо като подготовка за дискусиите между европейците на 25-и и 26-и март. Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел подчертаха желанието на Европа деескалацията, която настъпи след като турските кораби бяха оттеглени от спорните води, да бъде трайна. От своя страна, Реджеп Ердоган настоя за „конкретни резултати“ от европейската среща на върха. На видеоконференцията бяха обсъдени много проблеми – и Източното Средиземноморие, и разделението на Кипър, и хуманитарната криза в Сирия, и процесът на помирение в Либия. Но един от тези проблеми Ердоган вижда като „основа“ за „позитивен“ диалог по всички останали. Това е актуализирането на споразумението, с което преди 5 години Турция спря мигрантския наплив към Европа.
Споразумението за мигрантите от март 2016 имаше драматични последици за стотици хиляди бежанци, които не можаха да стигнат Европа. 850 000 го направиха в предходната година, едва 30 000 на следващата, 2017. Повече от 4 милиона души, главно сирийци, останаха в Турция. За тях през последните пет години Европейският съюз изплати на Анкара повече от 4 милиарда евро. Останалите 2 милиарда евро, обещани през 2016, вече са договорени за конкретни проекти за издръжката на бежанците. Това несъмнено е една от причините турските лидери да настояват за ново споразумение и ново финансиране.
За нова мигрантска сделка се говореше усилено още преди година, в първите дни на март 2020-а, когато хиляди мигранти се опитаха да преминат гръцко-турската граница. Настъпилата скоро след това пандемия отложи решаването на проблема, но, както посочи турският дипломат Фарук Каймакчъ пред Франс прес преди дни, мигрантският проблем се задълбочава с продължаващите войни и задълбочаващата се вследствие и от пандемията социална и икономическа нестабилност в Сирия и други държави.
А Европа, както преди пет години, така и днес, не е готова да се справи с нови мигрантски вълни. И днес събиращите се в Атина министри от пет средиземноморски европейски държави държат на мнението, че предложенията на Европейската комисия за нов миграционен пакт се нуждаят от „основни подобрения“ и че останалите страни членки все още отказват да поемат „справедлив“ дял в грижите за мигрантите.
Както през 2016, така и днес, недостигът на солидарност вътре в Съюза ще трябва да се компенсира с компромиси с Анкара. Но продължаването на финансовата подкрепа, договорена със старото споразумение преди 5 години, далеч не е единственото, което очакват от там.
„Единственият елемент от споразумението, който функционира, е финансовата подкрепа, която ЕС осигурява на Турция за издръжката на имигрантите. Но тази сделка има и други важни елементи. Единият е да бъдат съживени преговорите за присъединяване на Турция. Другият бе либерализацията на визовия режим. Трети – актуализацията на митническия съюз. Имаше и клауза за преселване на бежанците – Европа трябваше да подслони повече от сирийците, които сега са в Турция. Нито едно от тези условия не работи. Желанието на Анкара е да поднови споразумението с фокус върху изпълнението на тези ангажименти“, обяснява Синан Юлген, бивш турски дипломат, сега научен сътрудник на Carnegie Europe в Брюксел и председател на истанбулския Център за икономически и външнополитически изследвания.
Според Евронюз на конференцията на 25-26 март върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел ще представи на европейските лидери за одобрение доклад с „позитивни“ и „негативни“ препоръки – списък с принудителни мерки, в случай че Анкара поднови конфронтацията в Източно Средиземно море и, откъм позитивната страна, предложения за „рефинансиране“ на мигрантската сделка. Ердоган несъмнено се надява и на „конкретни резултати“ по въпроса за визите и митническия съюз, но за това, според Синан Юлген, липсва отклик от Европа:
„Трябва да има обща политическа воля за напредък в това направление, но воля липсва. Актуализацията на митническия съюз, например, е много по-лесна за изпълнение – в днешните обстоятелства – от съживяването на присъединителните преговори и визовата либерализация. Но излиза, че дори това е невъзможно“.
„Днешните обстоятелства“ се оформят до голяма степен от решението на турската прокуратура от сряда да поиска от Конституционния съд на Турция да закрие Демократичната партия на народите – втората по сила опозиционна партия в страната, с твърдението, че подрива целостта на Турция и единството между наарод и държава, като сътрудничи със сепаратистите от ПКК. Реакцията на Брюксел бе да изрази загриженост, че ще бъдат накърнени правата на „милиони избиратели“ на въпросната партия. Тази новина дойде в сряда. Само ден по-рано Human Rights Watch и Amnesty International призоваха Борел и външните министри на страните-членки да поставят „безмилостното (според двете организации) преследване на свободата на изразяване и на човешките права“ в Турция в центъра на всички планове за бъдещо развитие на отношенията.
Една от потенциалните насоки за сближение – осъвременяването на четвъртвековния митнически съюз, трябва да бъде обвързана с подобряването на човешките права, настояват правозащитниците. Но в момента изглежда, че основната пречка за напредък по този въпрос не са арестите на прокюрдски политици и граждански активисти в Турция, а е спорът за суверенитета над потенциалните залежи на природни богатства в морето между Крит и Кипър.
„Някои компоненти на мигрантската сделка – преди всичко модернизацията на митническия съюз – бяха блокирани заради ескалацията в Източно Средиземно море. Но реална причина за обвързването на двата въпроса няма“, настоява Синан Юлген. „Да предположим, че се стигне до нова ескалация. При такъв сценарий Европейският съюз има различни варианти за реакция. Не е нужно да засяга изпълнението на декларацията от 2016 година“.
Нова ескалация, поне засега, изглежда малко вероятна. През седмицата Ройтерс разкри, че ЕС е замразил плановете си да санкционира висши служители на Турската петролна корпорация (TPAO). А след края на поредния закрит за медиите кръг от преговори за морската граница с Гърция, турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи, че гръцкият му колега Никос Дендиас ще му гостува на 14 април в Анкара.
Турция желае въпросите за митническия съюз и за суверенитета в Средиземно море да се разглеждат отделно. Не отделно, а в контекста на следващата сделка за миграцията, трябва да се разглежда сирийският въпрос. В публикация на Европейския съвет за външна политика от вчера съветникът на Ердоган Ибрахим Калън даде ясно да се разбере, че Анкара очаква от европейците да подкрепят политиката й (т.е. и военните й операции) в Идлиб и „други части“ на Сирия, понеже – това е аргументът му, без турската закрила още милиони бежанци ще тръгнат от там за Европа.
„Ако се вгледаме в ситуацията в Сирия ще видим немалко основания Турция и Евросъюзът да постигнат разбирателство. И двете страни са заинтересовани в създаването на политически условия, които да позволят завръщане на бежанците в Сирия… Европа има да играе значима роля във финансиране на възстановяването на Сирия, ако се стигне до това. Така че е разбираемо, че Анкара иска диалог с ЕС, може би не за краткосрочна помощ, но за това как може да се ускори постигането на общата цел – безопасно завръщане на сирийците в родината им. Но тези дискусии едва ли ще имат резултат в краткосрочен план“.
Източник: bnr.bg/
