Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов
През 1892 г. оръжейният предприемач Оливър Уинчестър се обърнал с молба към бележития конструктор Джон Мозес Браунинг да разработи карабина, с която да отговори на предизвикателството на фирмата Marlin, която по това време станала сериозен конкурент на компанията на Уинчестър. Само за две седмици Браунинг успял да разработи карабина с усъвършенстван затвор, способен на издържа на високи налягания на барутните газове. Браунинг използвал като база конструкцията на Winchester М 1873, придобила широка популярност сред каубои и ловци. Конструкторът закрепил към предната част на комбинирания лост за презареждане на оръжието два вертикално придвижващи се правоъгълни детайла, които в изходно положение заключвали надеждно затвора. Намалена била дължината на ударника, с което била подобрена неговата здравина. Характерна особеност на модела била липсата на предпазител. Ударното чукче се установявало в заключено положение при поставянето му на полувзвод.
Карабината била предназначена за патроните .44-40 Winchester (.44 W.C.F.), .38-40 Winchester и .32-20 Winchester, заредени с димен барут и необлечен куршум. В подцевния тръбен магазин могли да се заредят 10 патрона. Карабината много бързо завладяла пазарите и за кратко време се превърнала в едно от най-продаваните оръжия за ловците. Нейното производство приключило в края на Втората световна война, но тя продължила да бъде обект на внимание от страна на любителите на оръжията.
За да задоволи неспадащия интерес към това класическо оръжие, бразилската компания Amadeo Rossi S.A. започнала за изработва почти точни копия на карабината Winchester 1892, но с новото обозначение Rossi 92 с цел избягване на патентните проблеми. Фирмата е собственост на BRAZTECH, който произвежда и известните пистолети и револвери TAURUS.
ежи, че необлеченият куршум на патрона .44-40 Winchester осигурявал на изстреляния куршум с маса 13 г начална скорост от 379 м/с и дулна енергия 933 джаула. Куршумът на патрона .38 Special с маса 10,24 г получавал начална скорост 297 м/с и дулна енергия 451 джаула. С оръжието могло да се води точен огън (ефективна далекобойност) едва до 50–70 м. Производителите бързо реагирали, като пуснали вариант за по-мощния патрон .357 Magnum. Неговият куршум със същата маса излитал от цевта с начална скорост 411м/с и получавал дулна енергия 866 джаула. Патронът повишил ефективната далекобойност до 100 м.Освен това този вариант на карабината могъл да ползва без проблем патроните .38 Special. Посочените два модела бързо придобили популярност и поради отличното съотношение цена/качество, което било основен критерий не само за ловците, но и за любителите на екзотични тренировки и състезания със стари образци оръжия.
Специално за ловците били разработени варианти за популярните патрони .45 Colt, .44 Magnum и .454 Casull. Например куршумът на патрона .454 Casull получавал начална скорост 570 м/с и дулна енергия около 3000 джаула и осигурявал необходимата поразяваща способност при отстрелване на едър дивеч. Като неудобство при използване на този модел са силният и рязък откат, който възниква естествено от мощния патрон.
По устройство съвременната карабина Rossi 92 не се различава съществено от това на своя предшественик – карабината Winchester 1892, но с използване на съвременни материали. Цевната кутия и някои детайли на механизмите се изработвали от обикновена оръжейна или от неръждаема стомана, като последната осигурявала по-голяма дълготрайност и надеждност. Детайлите от неръждаема стомана изисквали по-малко грижи поради по-голямата им устойчивост към външни въздействия.
Магазинът на карабината е тръбен, разположен под цевта. В него е разположен тласкач за патроните със спирална пружина. Челната част на магазина се затваря с капачка, но винт. В зависимост от дължината на патрона и калибъра му вместимостта на магазина може да бъде 8 или 10 патрона. Зареждането на магазина се осъществява през страничен отвор в дясната страна на затворната кутия. Отворът се закрива с капаче с вдлъбнат улей за по-лесно насочване на патрона към магазина. Капачето се поддържа в затворено положение с помощта на къса пружина.
Презареждането на карабината се извършва с помощта на спусковата скоба, наричана „скобата на Хенри“ или „комбинираният лост на Хенри“ по името на създателя – американският оръжеен конструктор Бенджамин Тейлър Хенри. За да се зареди карабината, комбинираният лост се натиска надолу. При това движение лостът избутва затвора, оста и ударното чукче назад. Ако в патронника има изстреляна гилза или патрон, изхвъргачът я изтегля и изхвърля навън.
Едновременно с това комбинираният лост задейства лоста за подаване на патрон в цевната кутия. Патронът се избутва нагоре в положение за готовност за вкарване в патронника. При връщане на комбинирания лост в изходно положение нагоре затворът вкарва патрона в патронника. При натискане на спусъка ударното чукче се освобождавало и нанася удар по ударната игла, която възпламенявал патрона.
Липсата на отделен предпазител е компенсирано с възможността за поставяне на ударното чукче на предпазителен взвод.
Ложата на карабината е дървена, с права шийка и метален или гумен задтилък. Мерните прибори са открит тип. Мерникът е регулируем по височина. Върху цевната кутия е монтирана база за монтаж на оптика или бързомерец, която въпреки че не е типична за този вид оръжия, все пак е полезна опция. Предвидена е възможност базата да се демонтира. Мушката и мерникът са закрепени чрез „лястовича опашка“ и при необходимост могат лесно да се отстраняват.
Габаритните размери и масата на карабината позволяват нейното продължително носене. Тя е дълга 930 мм, при дължина на цевта 508 мм. Масата е около 2,2–2,3 кг в незаредено състояние. Това я прави компактно и леко ловно и спортно нарезно оръжие.
