С 3,9% нарастват общите разходи за отбрана на 29-те страни от НАТО през 2020 в сравнение с 2019 г. (30-ата членка на Алианса е Исландия, но тя няма армия и военен бюджет). Това показват данните, огласени от пресслужбата на Пакта през тази седмица. За миналата година държавите от НАТО са похарчили общо $1,108 трилиона за военни цели. Близо 71% от тази сума се пада на САЩ, чийто военен бюджет през 2020 г. е бил $785 млрд. На второ място е Великобритания с $62 млрд., следвана от Германия с $59 млрд., Франция – $53 млрд. и Италия – $26 млрд. За България в справката на НАТО е посочен военен бюджет от 1,843 млрд. лв. или $1,077 милиарда.
САЩ са първенци и в класацията за процент от БВП, отделен за отбранителни цели – 3,73. На второ място е Гърция с 2,68%, следвана от Естония с 2,33%, Великобритания с 2,32% и Полша с 2,31%. Целта на НАТО за отделяне на поне 2% от БВП за отбрана през 2020 г. се изпълнява и от Латвия, Литва, Румъния, Франция, Норвегия и Словакия. На опашката са Словения, Белгия и Люксембург. България е отделила за военни цели 1,6% от своя БВП през 2020 г., значителен спад в сравнение с предходната година, който се дължи на факта, че именно през 2019 г. бе платена голямата сделка за придобиването на самолетите Ф-16 блок 70 от САЩ. Най-видимо през 2020 г. са нараснали военните бюджети на Унгария – с 39%, Испания – с 14% и Полша с 12%.
Друга цел, зададена от НАТО, е поне 20% от военния бюджет да отива за закупуване на ново въоръжение и армейско оборудване. За 2020 г. България е много близо до тази граница с 19,2%. Отличници са миниатюрния Люксембург, отделил 52,5% от своите военни разходи за въоръжение, Унгария с 34,7%, Турция с 34,2% и Словакия с 31,8%. Една от най-любопитните таблици е за числеността на армиите на отделните държави от Алианса. Далеч напред са САЩ с 1,346 млн. души под пагон, следвани от Турция с 437 000 и Франция – 208 000. Най-малобройни са армиите на Люксембург, Черна гора и Северна Македония. За България е указана численост на армията от 25 600 души, което е ръст за трета поредна година след като в предходните пет е имало спад.
В годишния доклад на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг бяха огласени и резултатите от интересно социологическо проучване, направено във всички страни членки. То показва, че ако днес имаха възможност да гласуват за това дали България да остане член на НАТО или да напусне Алианса, 57% от българите биха казали „да“, 22% биха избрали страната да прекрати членството си, а други 21% казват, че нямат мнение по въпроса.
На питането дали смятат, че като страна от НАТО е по-малко вероятно България да бъде атакувана от друга държава, 60% от българите отговарят с „Да“, а близо една пета (19%), казват, че това не е така.
Българите по принцип смятат, че страната им трябва да защити натовски партньор, ако той бъде атакуван от вражеска сила – общо 54% са съгласни с това твърдение, а 21% не са.
Лондон увеличава ядрения си арсенал
Лондон ще увеличи ядрения си арсенал. Това става ясно от изявление на британския министър-председател Борис Джонсън, който заяви, че Обединеното кралство ще повиши с повече от 40% тавана на ядрените заряди, които може да съхранява. „Даунинг стрийт“ се аргументира с „нарастващите технологични и доктринални заплахи“, за да промени отбранителната си политика по начин, невиждан от времената на Студената война.
Докладът за отбранителните планове на Лондон предупреждава за „реалната възможност“ терористична група да успее да осъществи нападение с химическо, биологично, радиологично или ядрено оръжие в периода от днес до 2030 г. Той посочва и че Русия и Китай представляват „активна заплаха“ и „системно предизвикателство“.
Великобритания иска да разшири влиянието си сред страните от Индийско-Тихоокеанския регион, за да се опита да намали глобалното господство на Китай, се казва в доклада. Документът, който е най-големият преглед на външнополитическите и отбранителните приоритети на Великобритания след Втората световна война, очертава вижданията на премиера Борис Джонсън за това, как смята страната му да бъде лидер в един нов световен ред, основан на правила и сътрудничество и търговия.
Според представената в доклада оценка на правителството Индийско-Тихоокеанският регион „все повече се превръща в геополитическия център на света“. Затова британските власти предвиждат да разположат самолетоносач там, a отложеното посещение на Джонсън в Индия ще се състои през април.
Британското правителство отдавна обещаваше, че документът, озаглавен „Цялостен преглед“, ще покаже, че Великобритания, която миналата година напусна ЕС, не е загубила международното си влияние заради Брекзит и ще очертае нова ера пред страната. (БА)
САЩ остават лидер в оръжейните продажби
Над една трета от оръжията, продадени в света през последните пет години, идват от САЩ, което подчертава ролята на Вашингтон като основен доставчик на въоръжение в глобален мащаб, съобщи ДПА, като се позовава на данни на шведския Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI). На САЩ се падат 37 процента от глобалните оръжейни продажби в периода 2016–2020 г. Американско въоръжение е било продадено в 96 страни, като половината от него е било за Близкия изток.
В сравнение с предишния период, 2011–2015 г., световните обеми в оръжейната търговия през изминалите пет години са били в стагнация.На второ място по оръжейни продажби е Русия с една пета от световните оръжейни доставки. В сравнение с предишния петгодишен период обаче руските продажби намаляват с 22 процента, главно поради значителния спад във вноса на Индия. Третият най-голям износител е била Франция с 8 процента, като френската оръжейна индустрия е сключила няколко големи сделки със страни като Индия, Египет и Катар. Списъкът на петте най-големи износителки се допълва от Германия и Китай.
Саудитска Арабия е била най-големият вносител през периода с 11 процента от световния оръжеен внос. Други водещи вносители са Индия, Египет, Австралия и Китай.
Най-високо увеличение на вноса на оръжие в сравнение с предишния петгодишен период е регистрирано в Близкия изток, където ръстът на импорта е с 25%, предаде „Ройтерс“. (БА)
