Изстрелването на съветския „Спутник“ в космоса през 1957 г. предизвиква прелом в развитието на технологиите в САЩ и НАТО. Още на следващата 1958-а по разпореждане на президента Айзенхауер е създадена държавната агенция за модерни изследователски проекти в отбраната – DARPA. От този момент нататък САЩ трябва да са инициатор, а не жертва на стратегически технологични изненади. През агенцията минават всички инвестиции, които се насочват към най-революционните технологии за националната сигурност. Това е основната й мисия. Финансират се дори футуристични и на пръв поглед невъзможни за времето си неща. За целта се привличат най-иновативните специалисти и компании. Дейността на агенцията включва не само придобиване на високи военни способности като високоточни оръжия и стелт технологии. На бял свят се появяват и някои от днешните икони на гражданското общество като интернет, автоматичното разпознаване на гласове и превод от и на различни езици, както и приемници на Глобалната система за позициониране, достатъчно малки, за да обслужват огромния брой потребители.
Едно от най-новите и иновативни достижения на DARPA е създаването на безпилотния кораб от шесто поколение, наречен Sea Hunter – Морски ловец. Корабът е резултат от сътрудничеството между Службата за военноморски изследвания на САЩ и DARPA. Разработването му започва през 2010 г., а през 2016 г. той получава името си в пристанището на Портланд, щата Орегон. Оттогава започват изпитанията му на море.
На практика това е безпилотен тримаран, от серията Sea – Море. Преди него са няколко управляеми стелт кораба, между които „Морска сянка“ и „Морски боец.
„Морски ловец“ е с дължина 40 м, задвижва се от два дизелови двигателя и развива максимална скорост до 50 км/ч. Обхватът му достига до 19 000 км и може да издържи на море до три месеца. Като водоизместимост е среден клас.
Генералното предназначение на „Морски ловец“ е да открива подводници и да действа в състава на Специалните сили на Военноморския флот на САЩ – тюлени и морски пехотинци. В последните години в редица държави бяха разработени малки подводници с дължина до 70–80 м, неядрени, но на практика безшумни и неуловими за сонарите. „Морският ловец“ има водоизместимост 140 т и в действителност е най-големият безпилотен кораб в света. „Ловецът“ ще търси и ядрени подводници, защото те не са безшумни, но имат способността да се спускат на голяма дълбочина и да се притаяват.
Едно от големите предимства на „Морски ловец“ според военните експерти са ниските му експлоатационни разходи. Ако за ежедневното поддържане на един многоцелеви боен кораб тип „разрушител“ от клас „Арли Бърк“ са необходими около 700 000 долара, то за поддръжката на „Ловеца“ разходите на денонощие са 15 000–20 000 долара.
Според конструкторите на кораба идеята той да бъде създаден възниква след появата и бързото развитие на неядрени малки подводници и внедряването в тях на т. нар. анаеробни двигатели и литиево-йонни батерии. Наричат тези двигатели въздушно независими, защото те не се нуждаят от кислород, а работят с водород. В резултат на тези нови енергийни технологии се удължава много престоят на подводницата под вода, без да се налага излизане на повърхността за набавяне на кислород. С дизелово-електрическа подводница трябва да излиза по няколко пъти на ден, за да се зарежда с кислород или да плава на перископска дълбочина, като използва устройство за събиране на въздух.
Навигацията на „Морски ловец“ разполага с апаратура за приемане на спътникови сигнали от GPS и от радарни станции, както и оптично-електронна система. Освен това дронът е оборудван с апаратура за радиоeлектронна борба, система за компютърен анализ на набелязаните цели и мощна система за предаване на данни в командния център. Характeристиките на хидроакустичния комплекс на тримарана позволяват търсенето не само на подводници, но и на морски мини. Не е изключено в бъдеще на „Морски ловец“ да се монтира и въоръжение. Той може да се движи автономно и съгласно международните морски закони притежава система за избягване на сблъсъци в открито море.
Новият свръхзвуков учебен самолет на САЩ The Boeing / Saab Т-7 Ред Хоук – „Червен ястреб“ излита за първи пробен полет през 2016 г. Изтребителят е резултат от сътрудничеството между американската компания „Боинг“ и шведската „Сааб“. През 2018 г. е решено „Ястребът“ да замени стария „Нортроп T-38 Tалон”. През 2008 г. инцидент с Т-38 предизвиква скъсяване на сроковете за разработката на Т-7 и е решено той да бъде въведен на въоръжение до 2023–2024 г.
Т-7 е с един двигател, три прибиращи се колесника и е произведен по най-висшите дигитални технологии с цел усъвършенстването му и намаляване на времето за производство почти с 50 процента. Програмата на стойност $ 9, 2 млрд. ще даде на ВВС на САЩ 351 самолета и 46 тренажора. Още през 2019 г. „Сааб” обяви, че възнамерява да открие свой завод в щата Индиана. Производството на самолета започва през тази година. „Боинг“ от своя страна заявява, че възнамерява да предложи и въоръжен вариант на „Червения ястреб“.
