Райко Кирилов повече от 10 години работи в Ансамбъла на Въоръжените сили и сега, по време на пандемията, е един от най-плодовитите автори на музика. Пише песни за много от своите колеги там.
Но – всичко по реда си. Да започнем от самото начало. Роден е на бележитата дата 9 септември в Благоевград, „в най-хубавия квартал Вароша” – уточнява той. А верни ли са нещата, които се пишат за теб в жълтата преса? Защо така? „Ами, защото това им е най-интересно на читателите” – отговаря ми той. „От толкова години все ме питат, като се почне – какво ти е семейното положение, с кой си сега? А аз съм роден на страхотна дата – едно време беше любимата дата на всички, сега не я обичат. Жълтите вестници обичат жълтото за всеки, а аз винаги съм избягвал да говоря за моя личен живот и семейството ми. Това е извън моята работа”.
Райко започва да се увлича от музиката още в най-ранна детска възраст. Баба му е известна местна гледачка, нещо като втора Ванга, но дядо му е онзи, който го записва да учи музика. В първи клас започва да учи в музикална школа с инструменти акордеон и пиано. По-късно записва и китара, с която свири попмузика в различни състави в Благоевград. След като завършва гимназия, кандидатства в Българската държавна консерватория и е приет в класа на вокалната педагожка Ирина Чмихова. Завършва и втора специалност китара. Негови съвипускници са имена като Петя Боюклиева, Етиен Леви, Кристина Димитрова, Ирина Флорин. „Бяхме много задружен випуск и досега на определени дати си правим събирания и си говорим за едно време”. След дипломирането си Райко работи в ДО „Българска музика”. Гастролира многократно в чужбина (Германия, Чехия, Унгария, Скандинавските страни, ОНД). През 1987 г. записва в БНР първата си песен „Жадуван спомен” по текст на Надежда Захариева и музика на Ангел Заберски. През 1988 г. издава първата си плоча „Отчуждение”, продуцент на която е композиторът Захари Георгиев. Записва няколко естрадни дуета, единият от които с Петя Буюклиева. Песента им „Пътеки” покорява всички възможни тогавашни класации. Броят на песните му в БНР е около 40.
През 1993 г. записва първия си фолкалбум „Ти, майко Македонийо”, повлиян от първото издание на фестивала „Пирин фолк”. Следващата година за песента „Момиче от Мелник” е удостоен с наградата на публиката. Същата година издава и втория си фолкалбум „Веселяк”, който веднага става хит. През 1995 г. взема първа награда като композитор и изпълнител на фестивала „Пирин фолк” с песента „Вардар–Струма”. Следват още над 10 награди на международния фестивал „Пирин фолк“ и в конкурси извън страната.
„Пирин фолк“ отваря нова страница в живота на Райко Кирилов. Като автор и изпълнител той има изключителен принос към създаването на новата авторска музика на автентична основа. Написал е над 100 песни за различни изпълнители. Досега е издал 17 авторски албума. Наградите му трудно могат да се изброят, но най-голямата от тях са многобройните му почитатели у нас и зад граница.
А как поддържа такава завидна форма? „Аз съм спортист човек, винаги съм спортувал от най-ранна възраст. Сутрин – 40 лицеви опори, вечер с приятели – обиколки на Северния парк. Таванската си стая съм превърнал във фитнессалон.“ Стигаме и до Военния ансамбъл. Райко Кирилов е поканен като солист през 2010 г. заедно с народната певица Гуна Иванова. Работохолик. Така го определят колегите му. Най-плодовит е именно в настоящия период на пандемията. Само за четири месеца е написал над десет песни за свои колеги. „Когато пишеш песен, най-важното е да познаваш възможностите на изпълнителя, неговия начин на пресъздаване на песента и душевността му. Като автор на музика на песни съм работил с едни от най-големите имена в българската поезия – Евтим Евтимов, Надежда Захариева, Катя Ерменкова и др.
„С моята колежка Снежина Темелкова се оказахме много добър тандем. Сега тя прави текстовете на моите песни и се разбираме от половин дума. През миналата година създадохме редица песни, в които вложихме душа и сърце. Една от тези песни, създадени през този период, вече има и клип, в който дейно участие взеха и гвардейци от Националната гвардейска част. Песента се нарича „Децата на България“ и е за всички млади българи, които като „златно жито посипват чуждите земи“. Изпълняват я солистите от нашия ансамбъл Гуна Иванова, Емилия Валенти, Ива и Велислава Костадинови заедно с мен. Тази песен вече спечели обичта на българската публика. За последното издание на фестивала „Пирин фолк“ написахме песента „Радост в майчина сълза“ и я поверихме на нашата талантлива колежка Емилия Валенти, която я представи успешно и спечели две награди. Аз записах и дует с нея, отново моя песен, която се нарича „Всяко зло, за добро е“, като скоро ще заснемем и видеоклип. В момента работим по една нова песен, която се нарича „Нека запазим света“ и това е доста по-мащабен проект, в който участват 10 изпълнители от Ансамбъла. Ние хубаво си творим, ама ако нямаме подкрепа, нищо няма да види „бял свят“. Затова нека благодаря на нашето ръководство на Гвардията, което ни разбира и помага за реализирането на всички тези проекти. Добре че има в България хора, които подкрепят изкуството, защото това остава след нас и остава за младите хора в страната ни“.
