Двете страни се обвиняват взаимно в конфронтационност
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел е заявил днес в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, че отношенията с Европейския съюз могат да се подобрят, само ако има стабилен напредък по въпроси като прекратяване на руските хибридни и кибератаки срещу страните членки, спазването на човешките права в Русия и прилагането на мирните договорки за Украйна. По време на телефонния разговор Шарл Мишел е отбелязал, че отношенията между ЕС и Русия се намират в „ниска точка“ и е посочил, че в момента има „разногласия по много области“. Шарл Мишел отново е призовал Владимир Путин да освободи опозиционния лидер Алексей Навални и „да се продължи с прозрачно разследване на атентата срещу него“.
За това съобщиха официално от Брюксел, а от Кремъл наблегнаха на констатацията на Путин, че неудовлетворителното състояние на отношенията между Русия и Европейския съюз се дължи на „неконструктивната и понякога конфронтационна линия“ на европейците. Путин е изразил готовността на Русия за възстановяване на нормалния деполитизиран диалог, посочват още от Кремъл.
Двамата лидери са разговаряли за коронавирусната пандемия, ваксините и регионални и глобални проблеми, се казва в официално изявление на ЕС.
Развитието на отношенията на Русия със страните от ЕС е от общ интерес, поради което Кремъл се надява, че волята за такъв диалог ще надделее в Брюксел. Това съобщи във вторник президентският говорител Дмитрий Песков. Той отбеляза, че Русия и ЕС са имали много богати отношения, които след това са били прекъснати по инициатива на Брюксел. „Ние сме дълбоко убедени, че въпреки всичко развитието на отношенията между Русия и страните членки на ЕС на двустранна основа и между Русия и Брюксел, отговаря на интересите както на руснаците, така и на европейците, като се има предвид, че руснаците са всъщност същите европейци, неразделна част от Европа“. Песков изрази надежда, че“ рано или късно подобна политическа воля все пак ще пробие празната стена на неразбирането „, която сега се наблюдава в Брюксел.
„Цялата инфраструктура на отношенията с Европейския съюз беше унищожена от едностранните действия на Брюксел, така че сега Москва няма връзка с организацията“. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на съвместна пресконференция в Китай с външния министър Ван И.
Лавров отбеляза, че Москва и Пекин не са приятели срещу никого. „Ако Европа прекъсне тези отношения, просто унищожавайки всички механизми, които са били създадени в продължение на много години, а ние имаме само отделни европейски държави, които искат да се ръководят от своите национални интереси, тогава, вероятно обективно, това води до факта, че нашите отношенията с Китай се развиват. по-бързо от това, което е останало от отношенията с европейските страни“, подчерта министърът.
Според него Русия ще бъде готова за контакти за засилване на взаимодействието с ЕС, когато Брюксел сметне за необходимо да премахне аномалията в двустранните отношения. „Ако и когато европейците намерят за целесъобразно да премахнат тази аномалия в контактите с най-големия си съсед, разбира се, ние ще сме готови да изградим тези отношения на основата на равенство, основано на търсенето на баланс на интересите. Промени на изток, според мен, имаме. Имаме и много интензивен дневен ред, който става все по-богат с всяка година“, каза министърът.
Лавров подчерта, че Русия винаги е била фокусирана върху сътрудничеството със своите съседи. „Страната ни е географски разположена върху огромна територия на евразийския континент. Имаме Китай за добър съсед, а Европейският съюз също ни е съсед. И ние винаги сме се интересували от насърчаване на нашите отношения по всички показатели“, добави ръководителят на руското външно министерство.
Външните министри на държавите от ЕС смятат, че Русия е тръгнала по пътя на конфронтация с общността. Това заяви в понеделник ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел на пресконференция след заседанието в Брюксел на Съвета на ЕС по външна политика, предаде ТАСС.
„Министрите потвърдиха пет принципа, на които трябва да се изграждат нашите отношения с Русия. Разбираме, че Русия е тръгнала по пътя на конфронтация с Европейския съюз“, каза той, като изрази за пореден път мнението, че руските власти по време на посещението му в Москва в началото на февруари са показали нежелание за сътрудничество с ЕС.
Тези пет принципа, установени през 2016 г., включват по-специално спазването на Минските споразумения относно ситуацията в Източна Украйна, установяването на тесни контакти между ЕС и страните от ОНД, както и противодействие на Москва дори в случай на сътрудничество с нея по някои въпроси.
На въпроса на журналистите защо ЕС не променя тези принципи, ако те не водят до резултати в отношенията с Русия, Борел отговори: „Тъй като все още имаме същите нужди. Трябва да имаме отношения с Русия, например в енергийната и климатичната област, както е посочено в принципите. Тези принципи са вечни. Но как ще ги прилагаме зависи от обстоятелствата“.
Борел подчерта, че въпросът за отношенията между ЕС и Русия ще бъде в центъра на срещата на върха на ЕС на 25-26 март. „Лидерите на ЕС ще продължат дискусията си на срещата на върха в четвъртък относно важните, но трудни отношения с Русия“, добави той.
По-рано на 22 март външните министри на 27-те държави от ЕС одобриха нови санкции срещу 11 лица и четири компании, включително от Русия и Китай, замесени, според общността, в сериозни нарушения на правата на човека. Двама руски граждани попаднаха в черния списък за „изтезания и репресии срещу ЛГБТИ общността“ в Чечения. Това са вицепремиерът Чеченската република Абузаид Висмурадов и бившият началник на полицията на град Аргун Аюб Катаев.
На всички лица, които попадат под санкциите, е забранено да влизат на територията на Европейския съюз, а банковите им сметки в страните от ЕС ще бъдат замразени.
На 2 март Европейският съюз въведе санкции за първи път като част от новия си механизъм, свързан с нарушения на правата на човека. Брюксел включи в черния списък четирима руски граждани – генералния прокурор Игор Краснов, ръководителя на следствения комитет Александър Бастрикин, ръководителя на Федералната служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников и командващия руската гвардия Виктор Золотов. Всички те, според общността, са отговорни за осъждането на Алексей Навални.
Източник: в.“Дума“