В първите преки вътрешнопартийни избори за председател на Социалдемократическия съюз на Македония премиерът бе отново преизбран като лидер на управляващата партия.
Като всичко ново и до известна степен различно, което се случва в Република Северна Македония (РСМ), и прекият избор на председател на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) бе обявен за „исторически”. Каза го самият победител – досегашният лидер на управляващата партия и премиер Зоран Заев, когато в неделя, 21 март, вечерта станаха ясни резултатите от вътрешнопартийния вот. Никакво съмнение в успеха на досегашния лидер, никакви съмнения, подозрения или възражения за чистота на неговата победа. За Заев са гласували 59 240 от членовете на партията, „против” са били „само” 865 човека, а невалидните бюлетини са били 277. Партийната избирателна комисия информира, че активността е била около 90% от общия брой на всички 68 999 членове на СДСМ. Това е отличен резултат, коментираха организаторите на вътрешнопартийния дебат предвид на сложността на ситуацията с мерките против коронавируса и лошото време в страната.
Честито на Заев, който за трети път е избиран за председател на Социалдемократическия съюз на Македония, пряк наследник на Съюза на комунистите на Македония. Но ако питате как са се класирали опонентите на лидера на партията, няма да мога да ви кажа. Защото Заев беше единственият кандидат за поста, след като в резултат на вътрешнопартийна дискусия
преди неделния избор останалите „кандидати” се оттеглиха
Ставаше дума за някои от популярните в момента личности от СДСМ, повечето от които, да не кажа всички, участват в коалиционното правителство начело със… Заев. Министърът на отбраната и подпредседател на партията Радмила Шекеринска беше спрягана за участие заради нейната дългогодишна работа в апарата, пък и в един момент тя бе председател на СДСМ, когато се оттегли след едно катастрофално поражение на партията на парламентарни избори.
Министърът на здравеопазването Венко Филипче също беше в предизборния „барабан”, вероятно заради нарасналата му обществена и медийна популярност във връзка с борбата против COVID-19. Все пак непрекъснато е на предната линия на битката за здравето на гражданите на Северна Македония, но пък голяма част от неговата популярност има определено и ярко изразен негативен оттенък. Филипче отнася най-сериозните критики за хаоса в справянето с пандемията, както и липсата на яснота за снабдяването с ваксина. Филипче директно, а и Заев зад него бяха обвинени от опозицията за незаконни сделки за доставка на ампулите, което пък наложи двамата да се оправдават като ученици, че това не е вярно. Като крайна мярка за справянето със заразата отново, за втори път бе наложен десетдневен полицейски час от 22,00 ч. до 5 сутринта, чийто срок изтече тъкмо около вота в СДСМ и бе продължен с още десет дни. Всичко това, плюс другите мерки около пандемията се вписаха в „досието” на Филипче, затова съвсем правилно бе решено той да се оттегли.
Въртеше се и името на другия заместник-председател на партията, вътрешният министър Оливер Спасовски, но и той спази вътрешнопартийната дисциплина и даде да се разбере, че за него има една-единствена кандидатура за председател на СДСМ и тя е тази на Зоран Заев. Така премиерът остана единствен в списъка на кандидатите, което пък даде повод на местните зевзеци да качат в социалните мрежи „списък” и снимки на опонентите на Заев, които снимки бяха… една до друга на Зоран Заев. Както се казва, той беше единственият опонент на самия себе си.
Затова като крайно неуместни бяха преценени изявленията на победителя, че прекият вътрешнопартиен избор е изключителна проява на демокрация, непозната по онези „ширини и дължини” около Вардар. Вярно е, че в 30-годишната история на суверенна и независима Р. С. Македония това се прави за първи път от една политическа партия, която винаги е била фактор от първостепенно значение в прехода и в утвърждаването на новата й държавност. Но фактът, че изборът бе „кушия с един кон” (предишният ден бе Тодоровден), вече дава допълнителни основания
СДСМ да се определя като „султан партия”
каквито са почти всички останали политически формации в страната. Така беше и при останалите лидери, особено при Бранко Цървенковски, който дори и в сянка, след като се оттегли от активната политика, дърпа конците на своето „крило” в СДСМ.
Още повече че постът председател на партията дава достатъчно големи пълномощия на първия човек, който и да е той. Според статута на СДСМ председателят представлява СДСМ, ръководи го между заседанията на ръководните органи, участва в изграждането на неговата политика, свиква заседанията на Централния съвет, свиква заседанията на Изпълнителния комитет, назначава и уволнява председателите на общинските организации и на Градската организация в Скопие, предлага заместник-председател на партията, предлага от двама до четирима подпредседатели на СДСМ, извършва и други дейности, вписани в статута и решенията на органите на партията. Мандатът на председателя е четири години с право на повторен избор. Председателят предлага и състава на Изпълнителния съвет, който оперативно ръководи работата на СДСМ между конгресите и заседанията на Централния съвет. Но пак ще повторя: практиката през последните трийсет години, когато СДСМ зае мястото на Съюза на комунистите, на която партия съм бил свидетел и за която съм писал и говорил, е той да действа като лидерска партия, в която председателят е и нейното лице, и нейният едноличен ръководител.
Това ще бъде третият мандат на Заев като председател на СДСМ. Но победата му поставя и някои въпроси, по които предлагам да поразсъждаваме. Първо, самият той се закани, че получената подкрепа от партийните членове му дава повече сигурност да предприеме реформите вътре в СДСМ, но и като премиер. И най-после да „развърти кадровата метл”, за която говори от толкова време и която обещава в началото на всяка пролет. Конгресът на партията е насрочен към средата на май, така че дотогава той има възможност да подготви новия състав на Централния съвет и на Изпълнителния комитет, с които да излезе пред делегатите. Заев обеща подмладяване на ръководния състав на СДСМ, но и раздяла с някои от компрометираните и неефективните кадри. Но как ще стане това, при положение че най-острите обществени и медийни критики са насочени към членовете на ръководството на партията, които са в изпълнителната власт? Няма министър от СДСМ, към когото опозицията и обществото да нямат някакви претенции, в голямата си степен – справедливи. В същото време Заев и сега потвърди, че е доволен от работата на кабинета и от министрите в него. Кое е вярно: че кабинетът и партийните активисти в него работят добре, или че СДСМ трябва да се обнови и подмлади, значи, да дойдат нови хора? Направи ми впечатление, че в предизборните дискусии за въпросната „кадрова метла” най-често за „чистене” бяха споменавани тъкмо хората от тясното обкръжение на Заев в партията и в правителството. Ще видим.
Второ, с цялата условност да приемем демократичния характер на този първи вътрешнопартиен пряк избор за лидер на СДСМ. Казвам условност, защото е много лесно да спечелиш убедително, когато си единствен кандидат, в момента си председател и дърпаш партийните конци, на всичко отгоре си начело на изпълнителната власт като премиер. Както се казва,
у теб е хлябът, у теб е и ножът
Въпросът, който вече се задава тук и там, е дали тази първа мярка на СДСМ и на Заев ще даде някакво отражение върху другите политически структури в държавата, дали ще се окаже „заразителна” и за други „султан партии”, дали ще се мултиплицира нейният демократичен ефект върху цялата политическа система в държавата към запълване на най-дълбокия и страшен дефицит, в който Република Северна Македония живее вече трийсет години – дефицитът на демокрация. Ако това стане, браво, но ако не, каквато е моята прогноза, жалко.
Иначе Зоран Заев го знаем. От него можем да очакваме само повече от същото.
