САЩ едва ли ще се изтеглят от Афганистан до 1 май
„НАТО винаги е наблягала на защитата на класифицирани документи и информация. Ние изцяло подкрепяме работата на нашия съюзник България в борбата със зловредните руски дейности на нейна територия“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в навечерието на двудневната среща на външните министри от Алианса.
„Получих подкрепа и висока оценка за работата на българските служби и българската прокуратура и правителството за разкриването на тази шпионска мрежа. Повярвайте наистина нямаше колега, който да не изрази пълна подкрепа и благодарност на България, също и солидарност“ – заяви от своя страна българската министърка на външните работи Екатерина Захариева, която представляваше нашата страна на срещата на НАТО.
Русия бе една от главните теми на форума на външните министри на страните от Алианса. Освен тях в дискусията участваха първите дипломати на неутралните Швеция и Финландия, както и върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.
„Въпреки натиска да се ангажира с диалог Русия прибягва към репресии вътре и агресия навън. Все още наблюдаваме преследване на дисиденти. Искаме незабавно освобождаване на Алексей Навални и арестуваните демонстранти. Русия дестабилизира съседите – Украйна, Грузия, Молдова. Тя подкрепя репресиите в Беларус. Опитва намеса на Западните Балкани. Продължава струпването на войска навсякъде – от Средиземно море до Арктика и от Близкия изток до Северна Африка“, изтъкна Столтенберг. И веднага допълни, че отговорът на НАТО е най-голямото подсилване на колективната защита от цяло поколение насам.
Пактът обаче предприема двоен подход – от една страна, възпиране и отбрана, а от друга – диалог. Особено важен е диалогът за продължаването на договора за ограничаване на ядрените бойни глави „Нов СТАРТ“. Същевременно Русия продължава да разполага нови и опасни ядрени оръжия. Китай също се надига. Сголтенберг за пореден път заяви, че е необходим нов колективен договор, включващ в обхвата си повече оръжия. И в него да участват страни като Китай. НАТО не смята Китай за свой враг, но надигането му е заплаха, продължи Столтенберг. Той припомни, че Пекин има втория по обем в света военен бюджет.
При взимането на решение за изтегляне от войските си от Афганистан САЩ ще се съобразят с мнението на съюзниците в НАТО, увери държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, който за пръв път взе участие в среща на Алианса. „Ще напуснем Афганистан заедно, когато дойде времето за това. Тук съм, за да чуя мнения. Влязохме в Афганистан заедно и заедно ще напуснем“, каза той. И отбеляза мнението на президента Джо Байдън, че ще бъде трудно изтеглянето да се осъществи до 1 май, както настояват талибаните.
ЕС събира още €5 млрд. за военни цели
Съветът на ЕС взе решение да бъде създаден Европейски механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ). Той е извън рамките на бюджета на ЕС за периода 2021–2027 г. и е на стойност 5 мрд. евро. Механизмът ще бъде финансиран от страните членки въз основа на техния брутен национален доход (БНД).
ЕМПМ представлява финансов инструмент, който ще покрива всичките външни дейности на ЕС, в които има военна или отбранителна намеса. Дейностите са в рамките на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС). Целта на Механизма е да засили способността на Съюза да предотвратява конфликти, да съхранява мира и да заздрави международните стабилност и сигурност. На ЕС ще бъде дадена възможност да подпомага по-добре страните партньори било чрез подкрепа на техните мироопазващи операции, било чрез повишаване на способностите на въоръжените им сили да гарантират мира и сигурността на своята територия.
„Дълготрайният мир може да бъде изграден само чрез инвестиране в международната стабилност. ЕС има волята, а от днес – и необходимите финансови инструменти, за да го направи“, изтъкна Аугущу Сантуш Силва – външен министър на Португалия, която в момента председателства Съюза. Чрез механизма може да се финансира военно оборудване. Забранено е обаче да бъде финансирано придобиването на противопехотни мини.
Сърбия ще произвежда „Спутник V“ от май
Руският фонд за преки инвестиции (RDIF) обяви, че е постигнал споразумение за производство на ваксината „Спутник V“ в Белрад. Според съобщението на суверенния фонд RDIF, който стои зад разработката на института „Гамалей“, сделката е с вирусологичния институт „Торлак“ в сръбската столица. Производството би трябвало да започне през май. В изказвания на сръбски политици са се появявали различни числа – например 2 млн. дози месечно, които от „Торлак“ в бъдеще ще се изнасят и за региона – но предстои това да бъде уточнено.
Сръбският президент Александър Вучич обяви по-рано този месец, че заедно с Обединените арабски емирства и Китай ще бъде изграден завод за препарата против Ковид-19 на китайската компания „Синофарм“.
Производството на „Спутник V“ е сред големите проблеми на ваксината, отвъд обвиненията към Русия, че използва износа ѝ като политически инструмент. Москва признава, че няма капацитета за масово производство, с което да може да покрива нуждите на други държави.
Сърбия успя да си осигури както руска и китайска ваксина, така и продуктът на „Пфайзер“ и в момента е в челната шесторка на държавите с най-голям процент ваксинирани граждани. Всеки пети сърбин е получил поне една доза от ваксината, а общо в страната са поставени 33 дози на 100 души население.
