Информационен център на Министерство на oтбраната

Създали сме „бул-пап” преди много елитни фирми

Доц. д-р инж. Георги Маринов

Имах възможността и удоволствието няколко пъти да се срещна и да разговарям с уникалния български оръжеен конструктор и първостроител на българската оръжейна индустрия генерал Георги Ямаков. Със съпруга на сестра ми Здравко Куманов те бяха зам.-генерални директори на ДСО „Металхим“ в гр. Сопот и заедно организираха иновациите и производството в оръжейните заводи. Когато сестра ми уреди среща с генерала, аз се развълнувах, защото знаех не само за неговите изключителни знания и опит в областта на оръжията, но и за сприхавия му характер. Срещнахме се в неговия кабинет в Института по оптика в гр. София, в който се разработваха нови военни изделия. Изненадващо за мен, генералът се оказа много внимателен човек и ми отдели почти целия следобед за разговори на темата „стрелкови оръжия“.
Основен акцент на разговорите бяха българските опитни конструкции стрелково оръжие. Аз знаех предварително, че той е ръководител на конструкторския колектив за разработването на пистолетите „Шипка“ и „Бран-1300“, но не знаех подробности за създаването на неговия автомат.

Награждаване на Георги Ямаков като генерален конструктор
на въоръжените сили

Генералът ми разказа, че прилагането на схемата „бул-пап” е едно от най-атрактивните направления при конструиране на индивидуалното стрелковото оръжие. То позволява да се съкрати дължината на оръжието в значителна степен и да се намали неговата маса. Разполагайки част от ударно-спусковият механизъм в приклада, конструкторът има възможност да оползотвори пространството по цялата дължина на оръжието. По този начин се създават условия за използване на по-дълга цев, водеща до повишаване на началната скорост на изстреляния куршум и подобряване на поразяващите качества на оръжието.
В края на 50-те години българските военни специалисти достигат до извода, че нашата армия разполага с разнородно индивидуално стрелково оръжие, главно неавтоматично, останало от войната. По това време вече другите армии започват процес на превъоръжаване с автоматични оръжия, предназначени за т. нар. междинен патрон. Тъй като се предприемат сериозни мерки за развитие на национална отбранителна промишленост, военното ръководство взема решение за разработване на български образци оръжие. Създава се специално конструкторско бюро в едно от поделенията в софийското село Божурище, където се съсредоточават млади талантливи оръжейници. Един от тях е тогавашният капитан Георги Ямаков, който получава задачата да създаде автомат, предназначен за 7,62-мм патрони (7,62х39). Този патрон се използва от автоматите „Калашников“, които все още не са постъпили на въоръжение в нашата армия. Независимо от това патронът е приет като стандартен в страните от бившия Варшавски договор.

Конструкторът Ямаков, възпитаник на тогавашната съветска оръжейна школа, възприема един от най-простите принципи за работа на автоматиката – използването на отката на свободния затвор при неподвижна цев. От гледна точка на икономичност тази конструкция създава най-благоприятни условия за създаване на леко, удобно, надеждно и просто за експлоатация лично оръжие на боеца. Освен това основните картечни пистолети, масово използвани през време на Втората световна война, са работили на този принцип. От конструкцията отпаднали газоотводната тръба, буталото на затвора и др. Автоматът имал само корпус, цев, затвор, затворна кутия, бойна пружина, пълнител и ударно-спусков механизъм. Производството на такова оръжие би било по-просто в сравнение с останалите оръжия, работещи на принципа на отвеждане на част от барутните газове, които имат значително повече части.Интересът ми към това оръжие ме отведе в музея в поделението в Божурище, където имах възможност да разгледам автомата и да направя снимки. Още от пръв поглед установих, че корпусът му е изработен от щампована ламарина. Това не осигурява достатъчна надеждност и здравина на конструкцията, но все пак това е опитен образец и ако се стигне до серийно производство, това може да бъде коригирано.

В предния му край се намира перфорираният кожух на цевта. Неговото наличие се обуславя от необходимостта да бъдат защитени дланите на стрелящия при интензивна стрелба, свързана с нагряване на цевта, а така също да не залепват голите длани при допир до студения метал при много ниски температури. В средната долна част на оръжието е монтирана пистолетна ръкохватка. В задната му част е закрепен метален приклад, в който са разположени затворът и пружината.
Цевта е четириканална – вдясно нарязани канали. Тя е монтирана към корпуса с помощта на масивен издатък, изработен под патронника. Затворът е най-сложната част от автомата. Той е изработен чрез многобройни сложни фрезови операции. На него е закрепена неподвижно ударна игла. Това решение вероятно е заимствано от картечния пистолет ППШ (Шпагин).
Затворната кутия е изработена от листова ламарина чрез щамповане. По мое мнение това е особено рационално поради възможността за лесно деформиране на външните повърхности при боравене с оръжието при сложна обстановка.
Нетрадиционно са разположени мерните прибори. Те са изместени леко нагоре, над корпуса и над кожуха на цевта, но удобството при стрелбата се е запазило. Такова разположение на мерните прибори е характерно за оръжията от системата „бул-пап“, тъй като прикладът е издигнат нагоре в близост до оста на цевта. Предимство е обаче по-малкото отскачане на оръжието и високата му точност на автоматичен режим. Това се обяснява с по-малкото рамо, което се образува межда точката на „прикладване“ (точката на контактуване на приклада с рамото на стрелеца) до оста на цевта.

По време на разговорите ни генералът отбеляза, че автоматът е дал сравнително добри резултати при проведените изпитвания. Механизмите му са работели плавно и имал добра точност, въпреки наличието на масивен затвор и възникващия сравнително голям откатен импулс. При изпитванията обаче възниквали засечки, поради ниското качество на единичното производство и незадоволителното ниво на технологиите за изработване на отделните части и др. Това обаче в никакъв случай не е отчетено като отрицателен показател, тъй като всички нови изпитвани образци показват недостатъци, които по-късно в хода на тяхното серийно производство се отстраняват напълно.
През 1996 г. за пръв път публикувах материал за това оръжие във вестник „Всичко за оръжието“ (който вече не излиза) с направената от мен снимка. По-късно се появиха и други публикации с неправилни описания и твърдения, че това е картечен пистолет. Следва да се отбележи, че понятието „картечен пистолет“ се използва за оръжия, предназначени за пистолетни патрони. Когато оръжието използва т. нар. „междинни патрони“, какъвто е случаят с опитния образец на генерал Ямаков, следва да се употребява понятието „автомат“.

Може би пред читателя естествено ще възникне въпросът –защо това оръжие не е внедрено в производството?
Отговорът е, че много скоро нашата страна успява да се снабди с техническата и технологичната документация на автомат „Калашников“ и бързо организира неговото производство. По този начин идеята за създаване на български автомат скоро е изоставена.

За нас обаче остава гордостта от факта, че наши конструктори още през 50-години са правили опити за създаване на оръжие „бул-пап“, когато традиционни оръжейни производители все още не са обръщали внимание на тази перспективна схема.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top