Полк. доц. д-р Иван Попиванов е завършил Медицинския университет в Плевен през 1995 г., военен епидемиолог. На кадрова служба в Българската армия е от 1994 г. От 2004 г. работи във ВМА. Има медицински специалности епидемиология на инфекциозните болести, превантивна военна медицина и обща медицина. Научните му интереси са и в областта на организация и тактика на военномедицинската служба. Преподава в Медицинския факултет на Софийския университет. Негова монография третира темата „Инфекциозните болести във ВС на Р. България (1997-2016 г.)”.
Това е втората публикация по темите на годишния командирски сбор на началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, на който бяха обсъдени предизвикателствата пред Военномедицинската служба. За новите моменти в „Доктрината за медицинското осигуряване” пред ръководителите на болниците в структурата на ВМА говори полк. доц. д-р Иван Попиванов, д. м., военен епидемиолог, началник на катедра „Военна медицина” на ВМА.
През 2020 г. беше направена редакция на Доктрината за медицинското осигуряване, основният ръководен документ за организация, ръководство, планиране и контрол на медицинското осигуряване на Въоръжените сили. Обнародвана като документ през декември м.г., тя включва всички новости, настъпили във военната медицина от 2014 г. насам. А за този период настъпиха много нови неща, които е необходимо да се отразят в доктриналните документи.
Беше въведен мобилният подход за изграждане на полевите военномедицински формирования – интегриран в НАТО, а сега вече и в ЕС. Този подход се основава на предварително оформени модули, които дават способности. Като например, модул за авиомедицинска евакуация с хеликоптер. Или модул за наземна евакуация с линейки за определен брой пострадали.
Полевите лечебни заведения вече се изграждат на модули. Роля 2, най-популярната полева болница, каквато имаме и във ВМА, трябва да съдържа 7 модула: комуникационно-информационен за обмяна на информация между болницата и останалите структури, сортировъчно-евакуационно отделение, където се приемат пострадалите и се оказва помощ, операционно и постоперационно, където се наблюдават пострадалите след операция. Основните диагностични възможности се осигуряват с полеви рентген и някои лабораторни възможности плюс ехограф. Има и модул за медицинско снабдяване и стационар. Нашата Роля 2 в момента малко надвишава тези способности, като разполага и с дентален модул.
Модулният подход се налага, заради все по-трудното създаване на такава болница от отделните участници и особено – изпращането на мисия в чужбина: скъпо е и трудно се намират кадри. Затова страните се кооперират и всяка от тях -членка на Алианса, осигурява определени модули – операционния, подоперационния или медицинската логистика. И за да работят по еднакви стандарти, предварително са дефинирани способностите на модулите. Нашите формирования също следват тези стандарти. А това става и основата за изграждане на полева болница и в системата на ЕС – също на модулен принцип. Но в Съюза дефицитът на военномедицински способности е още по-голям. И затова в операциите, които ЕС провежда, се разчита все още на контрактори, на външни фирми и в Роля 1. В НАТО тази практика не е така разпространена.
И до втория час трябва да се получи начална, само спешна хирургия заради транспортирането понякога на много ранени. Това е т. нар. хирургичен контрол на нараняването: клампиране на кървящ съд, спиране на чревния пасаж при нараняване в корема, почистване и покриване на рана, като през цялото време се извършват реанимационни мероприятия. Следва транспортиране в Роля 2 (усилена) или в Роля 3 за окончателна хирургия.
При Специалните сили от края на 2020 г. вече има още по-високи стандарти в сроковете на спасяване на ранените. Изтеглянето трябва да е веднага, а реанимационният контрол – до 30-ата минута още във вертолета, като се транспортира до 60-ата минута за хирургична помощ. В НАТО като термин за пръв път се въвежда Роля 2 – „Предна“. Другата новост е въвеждането на структура (между медицински пункт и болница) с 25 легла, 2 лекари и 6 сестри, с която сертифицирана структура ние разполагаме. В нея се разполагат вече стабилизираните ранени под медицинско наблюдение, които очакват транспортиране.
Освен доктриналните изменения, особено важен е напредъкът във военномедицинската подготовка, в която имаме значим резултат. Бяха оптимизирани програмите за подготовката на бойните санитари и на парамедиците със съвременните изисквания за първа помощ на бойното поле със съдействието на Националната гвардия на Тенеси (САЩ). Придобихме и съвременно оборудване за подготовка – това са високотехнологични манекени, които реагират като „истински“ ранени, управляеми чрез таблет. Разполагаме и с ултразвуков симулатор за откриване на различни патологии за хирурзи в Роля 2, които могат, например, да откриват кръв в коремната кухина и друг хирургичен контрол. Очакваме доставка и на нови манекени, на различни видове носилки, на чанти за бойните санитари и за парамедиците. Т.е. с оборудването разполагаме, а през лятото предстои да е готов и тренировъчният център
разположен в двора на ВМА, в сграда с няколко специализирани учебни зали и „бойно поле“ с всички детайли от ситуации, случващи се на него, с палатка на „Роля 1“, съвсем като в бойни условия „наживо“. Всъщност, засега я няма симулацията на бойното поле. Но се планира и макет на хеликоптер за трениране на медицинска евакуация, а от есента започва пълноценната подготовка.
По отношение на телемедицината нови линейки ще бъдат оборудвани със съответната апаратура, която ще предава необходимите показатели на пациента, като медиците ще знаят за какви манипулации да се подготвят при посрещане на пациента. Ще се уточняват и с колегата им в линейката за първите манипулации още до пристигането в болницата.
Много са предизвикателствата пред военната медицина, годината на пандемията донесе нови. Но екипите на ВМА във всичките є формирования наистина доказаха, че могат да се справят с най-тежката ситуация.
