Напредваме в космическата ера

Автор: Николай Големанов

Това звучи гръмко, но е истина, макар да важи само за частичка от Космоса. Все пак човешкото присъствие остава предимно на ниво „ниска земна орбита”. Това е до около 1000 км височина, скромничко за планета с диаметър 12 742 километра. Досега над 560 жители на Земята са достигали до орбита, а 24-има от тях (по програмата „Аполо”) – и по-далеч. Мнозина са летели по няколко пъти, над 40 са натрупали по повече от година в Космоса.

Рутинна днес е работата в открито пространство, само в първото тримесечие на тази година край МКС има общо 10 излизания по няколко часа. Стотици са космическите „разходки” след сензационната 16-минутна премиера на Алексей Леонов (18 март 1965 г.). Отделно всяка година се изстрелват неколкостотин автоматични спътника. Изумителни са изследванията с безпилотни кораби и роботи из Слънчевата система, откритията с орбитални телескопи.

Космосът отдавна вече не е запазен за свръхсили. Икономически и технически възможности да извеждат обекти в орбита имат 15-ина държави и няколко частни компании. Без съмнение водещи днес в космическата техника и изследвания са САЩ. Но в тази област сериозно напредват много страни, небивало по мащаби и резултатност е и международното сътрудничество. Като скромно начало изглежда днес 1993 г., когато САЩ и Русия първи се договориха за МКС.

Още през ХХ век резултатите от космически изследвания и технологии дълбоко навлязоха в науката, икономиката и бита по цял свят. Те са на всяка крачка – от фантастично точните прогнози за времето до комуникациите, от ориентирането в гората или по градските улици до морското спасяване. Покрай всекидневието има и вълнуващи проекти. Както и преди 50 и 60 години, прииждат фантастични събития, които ще подклаждат космическата мечта за нови и нови поколения. Изпъква засега „Артемис” (от гръцката богиня Артемида, сестра на Аполон). В амбициозната програма на НАСА участват и ЕКА и няколко национални агенции, и „Спейс Екс”. С нея най-рано през 2024 г. астронавти ще кацнат на Луната, което е стъпка към създаване на постоянна база там. Програмата ще разчита и на 40-тонния „Гейтуей” – годен за обитаване окололунен спътник. Към тази станция ще се скачват кораби от Земята, както и „маршрутки” за движение на хора до Луната и обратно.

През ноември или декември т.г. се очаква старт на „Артемис-1”, безпилотен, ако не смятаме снабдените с датчици и електроника манекени Зохар и Хелга. С него новата ракета SLS ще изведе в орбита кораб „Орион”, който ще обикаля и Луната. Там той трябва да спусне автоматичен джип и прибори.
Според НАСА SLS ще бъде най-мощната ракета, създавана някога, тя ще стига „до Луната и отвъд”. Любопитно е, че точно със същите думи „Спейс Екс” описва своя нов проект „Старшип”, 120-метрова ракета, проектирана за пращане на кораби до Марс.
Свързват и бъдещия лунен дом по „Артемис” с амбиции за полет до Марс, кацане на хора там и едва ли не заселване. Такива идеи разпалено издига колоритният Мъск, те са споменавани и официално, например от бившия президент Обама.
Първото пътуване до Червената планета няма да е по-скоро от 15-20 години, а подготовката му едва започва. Но с тази цел свикваме, никой не я смята за празна фантазия и това също е знак на космическата ера.