Ако вложим известна доза хумор, би трябвало да кажем, че главният политически резултат от процедурата за избор на президент на Косово е констатацията, че Рамуш Харадинай ще трябва още да почака, за да изпълни мечтата си. Някогашният виден командир на бунтовническата Армия за освобождение на Косово (АНО), после политик и дори на няколко пъти краткотрайно и премиер, 2 пъти задържан от Трибунала в Хага за извършени престъпления и после освобождаван, лидер на партията Алианс за бъдещето на Косово, никога не е криел амбициите си да завърши партизанско-военно-политическата си кариера като държавен глава. И по този начин да си изравни личните сметки с Хашим Тачи, с когото имат стари спорове за уреждане още от времето на борбата против сръбските власти в горите на някогашната провинция, преминали през противопоставянето на политическия терен в Прищина. И довели до това Тачи да е обвиняем от Специализирания съд за Косово, докато Харадинай да се опитва да седне в креслото му на президент.
Финалът на този личностен и вероятно принципен спор се отлага. Тачи може би ще лежи в някоя от килиите в Хага, докато на Харадинай не му остава нищо друго, освен да стане повод някои издания в Прищина да сложат заглавие от типа: „Командирите от УЧК (на албански – АОК) плачат!”. Страданието на Рамуш, станало обект на тази ирония, бе предизвикано от факта, че парламентът в неделя вечер, 4 април, гласува и избра 39-годишната юристка със специализация в Питсбърг, САЩ, Вьоса Османи Садриу за пети президент на най-новата балканска суверенна и независима държава. Изборът бе удар срещу амбициите на Харадинай да се впише в управлението на държавата след като и на поста премиер, и на спикер на парламента бяха поставени кадри на партията „Самоопределение”, спечелила убедително предсрочните парламентарни избори на 14 февруари. Нямало да бъде демократично и трите ключови държавни поста в Косово да принадлежат на една политическа сила. Това щяло да означава край на участието във властта на някогашните командири и бойци от АОК, стояли начело на държавната машина през цялото време от 1999 г. насам.
Това съображение може и да има значение другаде, но в следизборната ситуация в Косово бе пренебрегнато категорично от премиера и лидер на „Самоопределение” Албин Курти. Няколко пъти той каза, че не обръща внимание на обвиненията, че искал цялата власт за себе си.
И че това не е демократично, защото разположението на парламентарните сили, които избират държавния глава, е в негова полза и той няма намерение да изпусне този шанс. В прав текст Курти каза, че ако неговата кандидатка Вьоса Османи не бъде избрана, ще предизвика отново предсрочни парламентарни избори. А там – „каквото сабя покаже”. Пък и конституционната процедура е такава – изборът се случва в парламента. Предвидени са 3 гласувания в събранието. При първите 2 от тях победителят трябва да получи повече от две трети от гласовете на депутатите – най-малко 80 от всичко 120. Ако при двете гласувания този праг не бъде постигнат, се провежда трето, решаващо. При него може да се победи с обикновено мнозинство от 61 гласа, но при условие, че са гласували най-малко 80 представители. Ако и тогава не се избере държавен глава, се отива на парламентарен вот.
Харадинай не е наивник, но не можа „да преглътне”, че Албин Курти нямаше и друг изход освен да предложи Вьоса Османи за президент. Майката на две близначки има сериозна заслуга за категоричната победа на „Самоопределение” на изборите на 14 февруари. Самата юристка, която е била шеф на кабинета на президента Фатмир Сайдиу, направи сериозен, но рисков ход. Тя бе втори човек в Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа, когато ДСК и „Самоопределение” преди 2 години и половина направиха коалиция и съставиха правителство начело с Албин Курти. В сделката тогава постът председател на парламента се падна на хората на Иса Мустафа и той без колебание предложи своята заместничка в партията Вьоса Османи за спикерското кресло.
Когато Иса Мустафа развали коалицията, за да остави извън борда Албин Курти, Вьоса заяви, че напуска своята партия-майка ДСК и че ще подкрепя доскорошния премиер. Дали това бе някакъв спонтанен израз на поколението, което идва на политическата сцена и част от което са Курти и Османи, или беше премерен ход с оглед на убеждението, че промяна в Косово е възможна, но и наложителна? И че тя е свързана с окончателното изхвърляне от властта на хората, слезли някога от планините и заменили маскировъчните униформи с бели чорапи и копринени костюми. Те създаваха представа за Косово като за територия, управлявана от хора с изцапани с кръв ръце, потенциални „клиенти” на международните трибунали и специализирани съдилища.
Така Вьоса остана шеф на парламента, но когато бяха насрочени предсрочните парламентарни избори на 14 февруари, застана до Албин Курти, подеха заедно кампанията и накрая спечелиха убедително и съкрушително. Демократичният съюз на Косово, „нейната“ партия, остана трета, Иса Мустафа подаде оставка и напусна, а на негово място има нов лидер, който е от същата генерация политици като Курти и Османи.
На всичко отгоре, на Вьоса й хареса да бъде президент. Когато Хашим Тачи бе извикан в Хага пред Специализирания съд заедно с други свои някогашни бойци в АОК, в Прищина спазиха конституцията и определиха като временно изпълняващ длъжността държавен глава на Косово шефката на парламента Вьоса Османи. Така от 5 ноември насам тя съвместява две длъжности, което очевидно не й пречи.
В крайна сметка дали това е мечтата на живота й или е съчетание на няколко обстоятелства, за родената в поделената Косовска Митровица чернокоса хубавица Вьоса Османи това е шанс да остане в политиката още дълго време. От избора й на 4 април за пети президент на страната вероятно ще остане споменът, че в политиката всичко е възможно и… че женската солидарност е велика сила. В това число и най-вече в политиката. Гневът на Харадинай бе предизвикан не само от факта, че не можа да събере достатъчно парламентарна подкрепа – не, по-скоро, че не можа да консолидира опозицията в парламента да блокира избора на Османи. Бойкотът на гласуването бе пробит от две дами депутатки: едната е от партията на Харадинай, другата – от Демократичната партия на Косово, които не спазиха партийната дисциплина и влязоха в залата, за да осигурят мнозинство. И двете набързо бяха изключени от партиите си, а Харадинай публично обяви, че са били „купени”. С гласовете на етническите общности, но не сръбската, на третото гласуване в неделя Вьоса Османи събра 69 гласа при присъствие и гласуване на 79 депутати. Единадесет бюлетини бяха невалидни. Конституцията бе спазена, Косово вече има своя държавен глава, политическата криза е избегната, а заплахата от нови бързи предсрочни избори поне засега не е на дневен ред.
Разбира се, новият президент на Косово произнесе своето „тронно” слово. Нищо особено или по-различно: призив към всички да се включат в изграждането на демократичната държава, обещание да бъде държавен глава на всички косовски граждани, изразена надежда, че ще има успешно и конструктивно сътрудничество с изпълнителната и със законодателната власт за укрепване на държавността. Но и една специфична гледна точка по темата за изграждане и развитие на добросъседските отношения: заканата, че и на този пост няма да престане да се бори за истината и да търси справедливост за жертвите от войната със Сърбия в периода 1998–1999 г., както и наказание за онези, извършили престъпления срещу цивилното население в Косово. „Мирът може да се постигне само когато видим, че Сърбия скърби, когато поиска прошка и когато се постигне справедливост за онези, които пострадаха от злините”, заяви Османи.
Тъкмо с подобни обвинения – престъпления срещу цивилното население в същия „онзи” период, в Хага чакат процес и присъди нейният предшественик Хашим Тачи и още няколко негови някогашни бойци от АОК.
