Няма нещо, в което да сме слаби, твърди Ваня Илиева, ръководител на университетската библиотека в НВУ „В. Левски“.
Има случаи, когато човек толкова силно обича и е привързан към професията си, че тя се е превърнала в част от самия него, от живота му, от същността му. Такъв е случаят с Ваня Илиева и нейната колежка Татяна Дончева в университетската библиотека на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново. Много рядко, да не кажа едва ли някога, екип на вестник „Българска армия“ е бил посрещан с толкова блага дума и е бил изпращан с още по-вкусна домашна погача. Такива жестове се помнят завинаги. А двете очарователни дами, които осигуряват литературата за изпити за курсантите, студентите и докторантите, както и за преподавателите в университета, толкова обичат професията си, че когато говорят за нея, очите им се пълнят със сълзи от вълнение.
Ваня Илиева е ръководител на университетската библиотека в НВУ от 2000 г. Има 32 години трудов стаж и е част от живата история на военния ни университет. „При нас има огромен библиотечен фонд. Мога да кажа, че ако не сме най-голямата, то поне сме една от най-големите библиотеки в системата на Министерството на отбраната. Ние притежаваме вече близо 400 хил. библиотечни единици. Имаме и много богат библиотечен фонд във всички направления и отрасли на знанието. Няма нещо, в което да сме слаби. Имаме и изключително богат справочен апарат, много читатели и активност в библиотеката. Всяка година давам на Националния статистически институт една справка и те проявяват голямо желание да ни посетят, защото това е работеща библиотека“, категорична е г-жа Илиева. Защо е така обаче? Защото този малък екип – две дами, гори в работата си. Още до вратата на библиотеката са поставени десетте „божи заповеди“, правила за работа с ползвателите на библиотеката. В тях на първо място е поставен читателят.
„За нас няма значение, кой прекрачва прага на библиотеката. За нас всички са равни – курсанти, студенти, бакалаври, магистри, ръководство, външен читател. Имали сме читатели-студенти от други висши училища, които намират при нас литературата, която им е нужна и съжаляват, че не са се записали при нас да учат. При нас се влиза с усмивка. Използваме един похват за привличане на читатели, основно на курсантите. При постъпване в първи курс даваме гратисен период около месец, за да се ориентират, къде се намират. След това се организира посещение в библиотеката, а тук ги посрещаме традиционно, както се е посрещал българският воин –замесваме три погачи, мед, сол, здравец и всички минават от тук и с няколко думи ги запознавам с фонда на библиотеката“, разказва Ваня Илиева.
Подържа връзки с момчета, завършили военното училище през 1989 г., когато идва на работа в библиотеката. Някои от тях вече дори не са в България и се занимават с много престижни дейности, но не са забравили от къде са тръгнали. Синът й е бил на бригада в САЩ, в щат, където той е единственият българин. Работодателят му е бил бивш генерал от американската армия. Когато разбрал за майката, че работи във военния университет, в библиотеката, той е дълбоко впечатлен, че тя има такъв ентусиазъм да работи за престиж. Отивайки за първи път в Карлово, на една бензиностанция я приближава офицер, който я помни още от курсант. Във Видин, на брега на Дунав си поръчва кафе и кола, но й носят и един коняк. Той е почерпка пак от бивш курсант, който й отдава чест.
„Има и курсанти, които съм успяла да спася от напускане на университета. Това ми е удовлетворение. Едното момиче вече е докторант във факултета в Шумен“, разказва Ваня Илиева. По време на пандемията, библиотеката е работила постоянно, не е имало място, къде да се седне. Много хора именно тогава откриха библиотеката и намериха време да четат. Курсантите тогава имаха нужда от дом и библиотеката стана техният дом. А ръководителят на университетската библиотека в НВУ става тяхната войнишка майка.
Библиотеката на НВУ „В. Левски“ е на три етажа. Изпращат учебници в цялата армия. Голямата болка е дигитализацията на фонда, както впрочем е и в повечето ни библиотеки. Началото ще се постави с дигитализация на учебния фонд и хранилището за депозитна литература и ще се улесни процесът. Библиотеката на НВУ е първата в България, която има пълен електронен каталог на библиотечния фонд, създаден още през далечната вече 1991 г. Това е пълен опис на всички книги, които притежава тогава военното училище и го правят само няколко дами, които са работили и съботите, за да успеят в срок.
Медиатор между курсантите и ръководството
Ваня Илиева е израснала в семейството на офицер и целият й живот е минал в системата на армията. Постарали са се с колежката й и са успели, което е по-важното, да създадат уютна обстановка за читателите, почти като у дома, за да се почувстват те вкъщи и това да е мястото, където могат да споделят тревоги, проблеми, радости. В определени моменти двете дами в библиотеката се явяват като медиатори между курсантите и ръководството на университета.
„Има моменти, когато идваме преди работно време и ако трябва оставаме и след работа. През 2018 г. започна ремонта в библиотеката. Не позволявам човек, който е влязъл в библиотеката, да потърси нещо и да си излезе от тук с празни ръце. Като казвам, че имаме за всеки по нещо, дори и нестандартни неща, всичко отговаря на истината. Нямаме област, в която да нямаме литература. Намираме начин да се снабдяваме с нови издания. Когато потърсят книга, която е излязла на пазара, ако я нямаме, в срок до един месец намирам средства и книгата е налична при нас. Така работим ние“, категорична е ръководителката на университетската библиотека в НВУ Ваня Илиева.
