Арлекини и Луди крале в залите на Двореца
До 23 май Националната галерия – Двореца, представя 57 живописни и графични творби на бележития румънски художник Корнелиу Баба. По-голямата част от тях са от чуждестранна частна колекция, чийто собственик е инициатор и на каталога „Корнелиу Баба в България”.
Името на Корнелиу Баба се радва на почти век човешки и артистичен живот (1906–1997). Недолюбван, той твори самобитно въпреки „особеностите” на соцреализма в Румъния.
Той впечатлява и у нас през 80-те с мащабната си изложба от 100 живописни и 100 графични творби, която се помни и днес със сюжетите и темите с лудите му крале, неговите Арлекини и автопортрети. През 1973 г. в Международното триенале на реалистичната ангажирана живопис той печели първа награда за портретно изкуство. Далече от социалистическия реализъм, след първата си голяма изложба той лежи в затвора.
Специално за читателите на вестника за големия творец говори
проф. Станислав Памукчиев:
Традиция духовна и образователна
Изключителна фигура, много голям майстор, който по своя вътрешна убеденост и проява на мъжество и характер отстоява възглед за изкуство, който не е реципрочен на модернистките вълнения и движения в Европа и Румъния. В отрязък от време го уволняват като преподавател. А когато нещата се обръщат и румънското изкуство тръгва към модернизация на езика в търсене на съвременните форми, той упорито продължава да стои в своя стил, който можем да определим към една дълга вълна на психологическия реализъм, който започва с испанската школа, френския академизъм и холандската реалистична традиция. Но най-дълго се усеща близостта с Ел Греко и Веласкес. Странно е неговото желание да седи много самотно в един свой разрез в изкуството, в който няма време, той е извън времето.
Всъщност Корнелиу Баба не е в миналото, а е във всички времена. И днес го гледаме, и ни въздейства. Той седи в музея в академичен и традиционен смисъл на дълбока живопис. Неговите големи учители са в този испански реализъм. В цялата тази линия, в която в ХIХ век влиза, например и Едуард Мане. Тя е вътрешна нагласа, израз на вътрешна честност и преклонение към голямото изкуство. Художникът е вътрешно отдаден на Голямата живопис, при вечните неща и извън модните увлечения. През 80-те години у нас имаше високи художествени форуми, възможни благодарение на патоса на духовно изкушената Людмила Живкова да покажем културата ни на света. Появата на Корнелиу Баба седеше между двете системи: световното изкуство и нашата реалистична традиция, в която са Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански (най-близка като тип живопис с неговата). Те са се познавали. И у нас привидяха Корнелиу Баба като изключителен пример, който превежда през времето една академична традиция. Той не попадна нито в сталинистко-чаушеския социалистически реализъм, нито във вълната на европейския модернизъм, а седи при себе си докрай. И ние го припознахме като наш. Говори се, че у нас той е бил по-радушно приеман и е получил пълно признание. Художникът си остава пример за майсторство в живописта, мост към Веласкес и традиция духовна и образователна.
