Проф. д-р Владимир Чуков, арабист
Турция напомни, че не е надежден партньор нито в НАТО, нито на ЕС.
Дебатът около „Декларация към великата турска нация” на 104 пенсионирани турски генерали разбуни духовете в светлината на предизвикани спомени за участие на военните в турския политически живот. Властта директно ги обвини в опит за преврат.
Декларацията на пенсионираните военноморски офицери беше реакция на изявлението на председателя на турския парламент Мустафа Шентоп за „намек” на президента Реджеп Ердоган Анкара да се оттегли от конвенцията от Монтрьо през 1936 г. Както и на преминаването на два американски кораба през Босфора. Което напомни, че не в цялата турска армия царят духът и лоялността към НАТО. Контекстът обаче е решимостта на властта да осъществи т.нар. Истанбулски канал, паралелен на този в Босфора, чието прекосяване е обект на известната конвенция от Монтрьо (военноморски съдове от нечерноморски държави да пребивават в Черно море не повече от 21 дни). Декларацията анализира значението на конвенцията за Турция, включително за неутралитета й през Втората световна война.
Но както се анализират последните ходове на турския президент:
Ердоган през април 2021 не е като Ердоган през 2020 г.
В арабските медии, които го осмиват (в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) сравняват речите и действията му преди година и сега: тогава – напорист, ентусиазиран, отдаден, агресивен, какъвто днес не е. Защото днес Турция финансово колабира. В последно време тя загуби 2 млрд. долара от своя резерв от учудващо „тънкия” държавен резерв от общо 12 млрд. Фактически това е празна хазна. Ердоган смени гуверньора на Централната банка и министъра на икономиката.
В това време в тази страна с практически фалирала икономика се осъществи и посещението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и на ЕК Урсула фон дер Лайен в Анкара, двама от ръководителите на ЕС, чийто бюджет след напускането на Великобритания е около 13–14 трилиона евро. Но амбициите на стопанина на Турция Ердоган остават. Включително да се прокопае т.нар. Истанбулски канал за 15 млрд. долара за 6 г. с идеята да се заобиколи споразумението от Монтрьо.
В самата Турция се вдигна медиен шум и се видя, че Ердоган и съюзниците му във властта, притиснати от слаба икономика, искат да я компенсират с външни заеми и помощи. Рейтингът и на президента, и на партията му катастрофално върви надолу. И ако в момента се яви на президентски избори (редовните са след 2 г.), той ще ги загуби. Успешните кметове на Истанбул и на Анкара имат повече шансове. Вече му липсват около 5 млн. избиратели и Ердоган се опитва чрез външнополитически пилотажи с Русия, ЕС и САЩ да компенсира тази картина. Опитва се да се намеси и в конфликта с Украйна. А на двамата европейски лидери ясно заяви, че иска пари срещу определени действия на Турция, като извади отново и старата мигрантска карта. Затова и той отново е „със ЕС”. И е поискал подновяване на сделката с бежанците, въпреки че сирийските бежанци вече не са толкова много. В Турция днес са мигранти и от Афганистан, и от Африка, а срещу задържането им той иска европейски средства, за да попълни празната хазна. Дава знак, че ще предложи и логистика и дори присъствие на бъдещия руско-украински фронт. Като в този контекст от година насам
Анкара буквално си промени отношението към Русия
Москва просто не може да й напълни хазната, срещу нея самата има санкции от Запад… Докато през март се разбра, че срещу нея няма да има санкции независимо от натиска на Франция, Гърция и Кипър. Тогава президентът на САЩ Байдън не беше склонен за това предвид възможността Анкара „да обърне курса” и да се доближи отново до Русия. Това жонглиране показа, че Турция не е надежден партньор нито в НАТО, нито на ЕС – един икономически гигант, но политическо и военно джудже. Пред тях изпечени лидери като Ердоган много лесно шикалкавят и манипулират.
Т.е. самият турски елит – политически, военен или икономически, не може да бъде причислен към западния свят. Той играе в зависимост от своите интереси. Това днес е стъпка на Ердоган, притиснат от икономическата криза в страната. При други реалности той би показал и другото си лице. По въпроса с Украйна Анкара за пореден път показа, че където се появи Москва, там се появява и тя, като два магнита. И отново стигаме до (не)забравените стари отношения – сблъсъка между две империи: от Кримската война през 1856 г. до днес. Турция и сега се счита за легитимен защитник на кримските татари и никога няма да признае анексирането на Крим, който смята за територия на Османската империя. С тази позиция Анкара се опитва да флиртува със Запада, една спекулация на базата на традиционното му противопоставяне с Русия. Това обяснява и неналагането на санкции към Турция. Но
спрямо Европа Ердоган си позволява вече да говори като ментор
на слаби партньори.
Неофициално е известно, че Турция е продала много дронове на Украйна. Над 3 млрд. долара е стокообменът между Киев и Анкара. И връзките им са много по-топли, отколкото с Русия. Турция действа на един интересен принцип на пилотиращите държави. Като в страна с открити опоненти на Анкара, в съседна държава се намират турски привърженици и се пускат корени там. А Киев се използва от Турция за изнудване на Русия. Твърди се, че в Украйна има тайни центрове за рекрутиране на доброволци, които ще се бият на украинско-руския фронт. Турция поддържа много добри отношения с т.нар. пилотиращи държави, каквато например е Албания, чрез военни и икономически сделки и споразумения за сигурност. Защото Тирана е в тила на Гърция…
Такива специални отношения Анкара има и с Етиопия за сметка на Египет. С този тип дипломация тя се опитва да придобие огромни дивиденти. Ердоган се предложи за посредник например в руско-украинския конфликт. Преди дни при посещение на новия премиер на Либия заедно с 14 министри са подписани 6 споразумения. Турция се съгласи да изтегли постепенно 18-те хиляди, наети от нея сирийски наемници, от територията на Либия. Турция много силно конкурира Сирия като средище за джихаджисти, които продават бойните си умения срещу пари.Такива наемници имаше и в конфликта в Нагорни Карабах. Обезпокояващо е превръщането на Турция като средище и на мигранти, и на всякакви тълпи, в това число и наемна сила в сферата на сигурността. През 90-те имаше около 400 хиляди иранци, афганистанци и други, които нелегално работеха като строители в големите турски градове, основно в Истанбул, чиято финална дестинация обаче беше Западна Европа. Днес борсите на наемен труд са борси на бойци, които са готови да се бият, където ги поканят, включително и на украинско-руския фронт.
На този фон и при отслабналата турска икономика
амбициите на Ердоган не отслабват. След две години той ще се явява на президентски избори, но рейтингът му върви надолу. И в тази ситуация не е ясно докъде той може да стигне в своето желание за власт. Поради тази причина сигурността се превръща в част от източниците за попълване на хазната и вдигане на рейтинга на самия Ердоган. Това обяснява пускането на огромни пипала и ако досега Черно море беше на завет и в сянка, със замисления Истанбулски канал, то ще се отвори силно за присъствие и на нечерноморски държави тук за неограничено време. Постоянните конфликти по периферията на Русия също привличат външнополитическия интерес на Ердоган. Някои анализатори сравняват назряващия конфликт Киев–Москва с военния конфликт Русия–Грузия през 2008 г. Тогава войната свърши с разгрома на Грузия. А Грузия и Украйна още тогава искаха да станат членове на НАТО. И днес не се знае докъде ще стигне затягането на този геополитически възел. Обезпокояващото е, че Турция, която беше насочила погледа си на юг към бившите османски провинции, сега обръща интереса си на север, към Крим, също бивша османска провинция. Това дава основание анализатори вече да наричат Черно море Атлантическо езеро…
