Все по-трудно е идентифицирането на произхода и обхвата на заплахите и рисковете
Хибридните заплахи се затвърждават като основен фактор за все по-негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност, като в този контекст ще се размива границата между състоянието на мир и криза. Това се казва в проекта на План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026). Документът е публикуван в интернет, в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Публичното обсъждане на текста продължава до 30 април.
Стратегическата среда на сигурност в средносрочна перспектива ще се характеризира с нарастваща динамика, ускоряване и усложняване на дестабилизиращите процеси и все по-трудно идентифициране на произхода и обхвата на заплахите и рисковете, се посочва в плана. И се допълва, че НАТО и ЕС ще продължат да бъдат основни стълбове на архитектурата на сигурност в глобален и регионален мащаб, като НАТО ще остане най-мощният съюз за колективна отбрана в света. В този контекст Въоръжените сили (ВС) ще развиват отбранителни способности, гарантиращи националната и съюзната сигурност, позволяващи провеждането на операции по определените мисии.
Развитието и реорганизирането на Въоръжените сили ще се извърши в три етапа, предвижда документът. През първия етап (2021–2022 г.) основните дейности ще бъдат насочени към въвеждане на новата функционална структура на ВС, адаптиране на архитектурата на командната структура на стратегическо и оперативно ниво, реорганизация на Въоръжените сили на оперативно и тактическо ниво, попълване на некомплекта от личен състав във военните формирования с много висока степен на готовност, декларираните и подлежащите на сертифициране структури като принос към колективната отбрана на НАТО съгласно приетите Цели за способности, стартиране/реализиране на инвестиционни проекти, утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост.
Във втория етап (2023–2024 г.) основните дейности ще бъдат насочени към реорганизация на ВС сили на тактическо ниво, попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования с висока степен на готовност, ускоряване на утилизацията на излишните бойни припаси и освобождаването от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост. Третият етап (2025–2026 г.) ще е съсредоточен върху достигане на необходимите оперативни способности на структурите на оперативно ниво, реорганизация на ВС, попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования от ВС, продължаване на модернизацията и изграждане на нови и развитие на съществуващи способности, завършване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост. В плана изрично се посочва, че НАТО и Европейският съюз запазват ролята си на основни гаранти в архитектурата на европейската сигурност. Националната сигурност на Република България се осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
С 34 бойни самолета браним небето си
С 34 бойни самолета ще разполагат Военновъздушните сили (ВВС) в края на 2026 г., е записано в План 2026. Документът представя в табличен вид основните въоръжение и техника, с които ще бъдат комплектувани ВС към 31 декември 2026 г.
Във ВВС транспортните самолети ще са 8, а учебните – 18. Бойните вертолети е предвидено да бъдат 6, колкото и учебните, а транспортните – 17. На въоръжение във ВВС ще има също 18 зенитно-ракетни комплекса, 20 радиолокационни системи и 2 безпилотни летателни системи.
В най-големия вид ВС – Сухопътните войски (СВ), ще има 90 танка, 410 бойни бронирани машини, 202 артилерийски системи над 100 мм и 18 безпилотни летателни системи. Шест бойни бронирани машини ще има в Съвместното командване на силите (СКС).
Съвместното командване на специалните операции (СКСО) ще разполага със 79 бойни бронирани машини и една безпилотна летателна система. Във Военноморските сили (ВМС) ще са на въоръжение 9 бойни кораба, 10 кораба за бойна поддръжка, 7 спомагателни кораба, 17 плаващи средства и съоръжения, 3 вертолета и 2 безпилотни летателни системи.
Дузина танкове, 16 бойни бронирани машини и също толкова артилерийски системи над 100 мм ще има в Националния военен университет „В. Левски”. А Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” ще разполага с 4 спомагателни кораба.
Във войскови райони на военните формирования са разположени елементи на инфраструктурата за отбрана (сграден фонд, складове, работилници, гаражи, както и военни летища, пристанища, полигони, учебни центрове, стрелбища и т.н.), обслужващи ежедневната дейност и бойната подготовка на военните формирования, пише в плана. Общо елементите от основната инфраструктура включват разгъната застроена площ (РЗП) около 3 917 973 кв.м към 2021 г.
В хода на преструктурирането към края на 2026 г. войсковите райони ще бъдат намалени, което ще доведе до редуциране на площта на елементите на основната инфраструктура с около 90 142 кв.м, както и до икономии на финансови средства за поддръжка и ремонти. Към 2026 г. РЗП на елементите от основната инфраструктура ще бъде 3 827 831 кв.м.
Подчинените формирования на СКС са дислоцирани в 40 войскови района, които ще бъдат редуцирани след формиране на Командването за логистична поддръжка (КЛП). Това командване ще се формира основно от бригада „Логистика” и структурите за контрол на придвижването от СКС. Инфраструктурата на КЛП ще включва 28 войскови района, като в годините до 2026 г. поетапно ще се освобождава инфраструктура с РЗП 71 448 кв.м
СВ са позиционирани в 69 войскови района. Наличната инфраструктура на ВВС е разположена в 52 войскови района и части от такива, от които 32 са основни, а в останалите са разположени съоръжения, осигуряващи войсковата дейност (близки и далечни приводни станции, свързочни възли, трафопостове, помпени станции).
Инфраструктурните съоръжения на ВМС са дислоцирани в 41 войскови района: 21 от тях са от казармен тип, 6 – от складов тип, 2 – пристанища, 1 – летище и 11 – от друг тип.
Инфраструктурните съоръжения на СКСО са дислоцирани в 4 войскови района. Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (ККИПКО) управлява инфраструктура, разположена в 51 войскови района.
Инфраструктурата за отбрана на другите структури от ВС (служба „Военна полиция”, Служба „Военно разузнаване”, Военномедицинска академия, Национална гвардейска част, Военно-географска служба, Централно военно окръжие, Централен артилерийски технически изпитателен полигон и елементите на военнообразователната система) няма да претърпи съществени изменения по отношение на дислокация и РЗП на основната инфраструктура.
Армията ще действа при епидемии и рискове за националните ценности
Въоръжените сили поддържат способности за преодоляване на последствията при опасно разпространение на инфекциозни заболявания и други рискове за сигурността на българските граждани и националните ценности, както и при справянето с епидемии от различни заболявания, става ясно от План-2026. Тези задачи се възлагат на войската по мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”, която ВС ще продължат да изпълняват наред с мисиите „Отбрана” и „Подкрепа на международните мир и сигурност”.
При изготвянето на плана са били разработени шест планиращи сценария, покриващи общи ситуации за използването на военния инструмент в разрешаване на кризи и конфликти. Концепциите за провеждане на операции по тях са определили задачите на ВС. Тези задачи и условия за изпълнение са дефинирали 188 минимално необходими способности на ВС. „В национален аспект ще се развиват способности на ВС в четири от петте измерения на бойното пространство, фокусирани върху гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната, защитата на териториалната цялост и ангажиментите на страната по Вашингтонския договор. По отношение на космическото пространство ВС ще използват споделените способности на съюзниците от Алианса и на други участници в конкретната операция или мисия”, се казва в документа.
Посочва се също, че до 2032 г. е възможно реализирането на 38 способности и проекти, ключово важни за изпълнението на задачите по трите мисии на ВС. В периода 2021–2026 г. ще стартира развитието на 25 от способностите. Приоритетни сред тях са: придобиване на трикоординатни радара за близко и далечно наблюдение, придобиване на дистанционно управляеми системи във видовете ВС, развитие на способностите за участието ни в Инициативата за готовност на НАТО, изграждане на система за ПВО на механизирана бригада и ПВО на ключови военни инфраструктурни обекти, развитие на способностите, включени в предложенията на НАТО за пакет Цели за способности, развитие на способностите за поразяване с високоточни оръжия в цялата зона на операцията. Планът предвижда през 2021 г. разходите за отбрана, включително средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища да са 1,62% от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2022 г. този дял ще е 1,70% от БВП, а през 2023 г. – 1,85 %. Предвижда се през 2024 г. да постигнем нивото от 2% съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана. През същата година разпределение на разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната се планира да е в съотношение 60:20:20. Същото разпределение, както и същият процент на отбранителните разходи от БВП се предвижда да бъдат поддържани и в периода 2025–2026 г.
Придобиваме подводници и ракетни катери
Придобиването на подводници (и създаването на дивизион подводници – б. р.), ракетни катери и противоминни кораби, изграждане на система за брегово наблюдение от ново поколение и постигане на пълни оперативни способности по „Модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции“ (DIVEPACK) и Военноморския координационен елемент са част от проектите, които ще бъдат изпълнявани от Военноморските сили според План-2026. Приоритетно за флота ще бъде и успешното финализиране на инвестиционните проекти за придобиване на два модулни многофункционални патрулни кораба (клас „Фрегата“), модернизация на фрегати проект Е-71, преоборудването на военни транспорти в минни заградители.
Ключово за развитието на Сухопътните войски, според плана, е реализацията на основните проекти за модернизация – „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и „Модернизацията на Т-72 за нуждите на танковите формирования в Сухопътните войски“. Военновъздушните сили ще извършат оптимизация на организационната структура, която е свързана със своевременното усвояване на новия боен самолет Ф-16 и е насочена към повишаване ефективността на организацията и на системата за командване и управление.
Съвместното командване на силите ще се фокусира основно върху планирането и провеждането на операции, както и осъществяване на координация и взаимодействие със съюзния оперативен командир при провеждане на съюзни операции.
Нивото на амбиция за развитие на Съвместното командване на специалните операции е достигането на способности за планиране и провеждане на специални операции от компонент за специални операции до ниво операция с ограничен мащаб.
Съвместното командване на специалните операции ще насочи дейността си към реализацията на основните проекти за модернизация, свързани с изграждане на център за подготовка на силите за специални операции, технически център за поддръжка и ремонт на автомобилната техника, придобиване на стрелково въоръжение, модернизация и развитие на системата С4I, придобиване на екипировка, парашутна материална част, походно и лагерно имущество, както и придобиване на бойни бронирани машини.
Сред най-важните посоки за работа на Командването за логистична поддръжка ще е реализацията на проекти за модернизация – „Способности за изпълнение на задачи по приемане, разполагане и последващо придвижване на собствени и съюзни сили при участие в съвместни операции” и „Развитие на способности за транспортно осигуряване на Българската армия”.
Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана ще насочи дейността си към придобиване на необходимите способности са пълното изграждане на Комплексната автоматизирана система, завършването на процеса на цялостна модернизация на стационарната комуникационна система на Българската армия, технологичното и кадрово развитие на Центъра за управление и киберотбрана, пълното развитие на мрежата за защитен обмен на национална класифицирана информация до ниво „Поверително“ КИС „ЩИТ“ и мрежата за защитен обмен на класифицирана информация на НАТО до ниво „Секретно“ NATO Secret Wide Area Network.
Планът посочва, че във функционално отношение Въоръжените сили ще се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана, съответстващи на приетата категоризация в НАТО.
Силите за сдържане са военни формирования с висока мобилност, с висока степен на готовност, способни да участват в пълния спектър от операции по мисиите на ВС. Част от силите за сдържане формират Сили за незабавно действие, които са военни формирования с много висока степен на готовност. Предназначението на силите за незабавно действие е да осигурят първоначален бърз военен отговор в кризисна ситуация. Сили за отбрана пък са военни формирования, необходими за допълване на ВС във военно време с ограничена мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции по мисия „Отбрана“ за защита на териториалната цялост на страната, както и за поддръжка на съюзни сили.
