Как войската празнува Великден?

„Българският Великден“ – така са останали в историята ни 19 и 20 април 1941 г., когато нашите войски навлизат в Беломорието, Западните покрайнини и Македония. Тъкмо тогава се чества големият християнски празник Възкресение Христово и всички български вестници от онова време пишат: „Честито Възкресение“. Запазени са много снимки и филмови ленти, показващи, с каква радост са посрещнати нашите войски, цар Борис III, министрите, генералите. Но Великден не е само този паметен ден в българската история, той е преди всичко християнски празник, в който, оказва се, войската също е участвала и участва активно.

Тъй като Гергьовден е много почитан празник, ако 6 май се случи в дните преди Великден или през Светлата седмица, когато акцентът се поставя върху Възкресението Христово, Българската църква допуска честването му да бъде изместено за по-късна дата, която се отбелязва в църковния календар за съответната година.
След Освобождението на България през 1878 г. отношенията между двете институции църква и войска се поставят на конституционни и законови основи. Източноправославната религия става доминираща в Княжеството. Българската православна църква (БПЦ) е предопределена да изпълнява функциите на организационен център за възстановяване и укрепване на новата българска държава. Военното ведомство от своя страна провежда последователна политика за задоволяване на религиозните нужди на редовия и командния състав в армията. В резултат на това се издават много заповеди, окръжни писма и циркуляри, които регламентират дейността на военното духовенство, а именно: провеждане на празниците на войсковите части, религиозни ритуали, извършването на молебени, войнишки клетви, тържествени литургии и др. С нормативните документи се регламентира и заплащането на църковните служители.

Със Заповед № 205 от 26 април 1912 г. военният министър заповядва да се полагат най-големи грижи и се обърне най-сериозно внимание за засилване на нравственото възпитание на войника. То да се повери изцяло не само на гарнизонните свещеници, а и на духовниците, назначени да извършват духовни треби в места, където не е предвиден постоянен гарнизонен свещеник.
Необходимо е да се определи по един човек в седмицата за четене на беседи върху религиозно-нравствени принципи. Такива беседи са наричани „пастирски“, тъй като са посветени на доблестното българско воинство. Те се четат при постъпване в армията, за изпълнение на воинските задължения, по случай заклеването на младите български войници, както и в деня на Възкресение Христово, а също и при освещаване на казарми и много други. Програмата за беседите се изработва от свещеника и се съгласува с командира, като нейна крайна цел е вкореняването във войнишките сърца на високи християнски добродетели и дълбоки патриотични чувства.

Около 30-те години на миналия век бъдещият майор Георги Иванов от София е школник, в тогавашната Школа за запасни офицери край София, чиято столова днес е запазена като сграда на музея „Земята и хората“. Иванов си спомня, как в онези години за Великден ги водели организирано в храма „Св. Параскева“, на столичната улица „Г. Ст. Раковски“. „Там школниците бяха подреждани в две редици на балконите в църквата и присъствахме на службата. Там вземахме и причастие, които можеха, искаха и които бяха спазвали Великденския пост“, разказва приживе ветеранът от Втората световна война. Това показва, как Великден е бил честван във войската като един от най-големите християнски празници.

Християнският празник в армията днес

С военноприложни игри, спортни надпревари на открито, боядисване на великденски яйца, часове по самоподготовка и други активности преминаха и дните на великденските празници за курсантите от Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново, Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и през миналата година, въпреки пандемията и както всяка година, разбира се при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.
Курсанти от Факултет „Общовойскови“ на НВУ „В.Левски“ проведоха тогава в района на университета във Велико Търново военноприложно състезание на тема „Движение по азимут“. В него се включиха десет отбора, съставени от курсанти от всички курсове и специализации на факултета. Заедно със съдиите и „противниковите“ групи, общо участие в надпреварата взеха близо 100 курсанти.
След старта, даден от началника на НВУ бригаден генерал Иван Маламов (тогава все още полковник), и преодоляване на различни препятствия, първите три отбора в крайното класиране получиха специална награда, осигурена от ръководството на военния университет и по случай големия християнски празник.
Всички участници в надпреварата бяха екипирани със средства за лична защита и средства за балистична защита. Сценарият на военноприложните игри беше със специален „великденски“ момент, а участието в тях допринася за изграждането на лидерски качества и бойноприложни умения, необходими в процеса на подготовката на бъдещите офицери.
Военноприложни игри се проведоха и от курсанти от Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен на НВУ „Васил Левски“, в района на училището в Шумен. В надпреварата участваха отбори, съставени от по 25 души от всички курсове и специализации на факултета.
Така войската и днес участва и отбелязва големия християнски празник Великден, като съчетава празничността с практичността и постига двоен ефект на подготовка и възпитание в духовен план на военнослужещите от различни нива.