Първият американец в Космоса стига и Луната

Автор: Николай ГОЛЕМАНОВ

На 14 април „Блу Ориджин” пак изпробва своята ракета „Ню Шепърд”. Компанията е на милиардера Джеф Безос, пръв съперник на Илън Мъск в частния космически бизнес. Безпилотното изпитание в Западен Тексас, 15-ото поред, мина блестящо. 18-метровата ракета достигна 106,3 км над морското равнище. (На 100 км е т. нар. линия на Карман, условна граници на Космоса.) За кратък суборбитален полет се отдели 6-местната пътническа капсула. Самата ракета пое надолу и 10 мин и 27 сек след изстрелването „заспа” изправена на малката площадка за кацане. Безупречно се приземи и капсулата. Не е изключено следващият път „Ню Шепърд” да вози туристи.

Името на ракетата е в памет на първия американец, достигнал Космоса – Алън Шепърд (1923–1998). Скоро се навършват 60 години от неговия 15-минутен полет с кораб „Мъркюри”. „Можех да съм там…”

Шепърд, пилот от военния флот и летец изпитател, е от „седморката на „Мъркюри”, от първите американци, подбрани за астронавти. Към пролетта на 1961-ва изглежда ясно, че полетите ще започнат с него. И когато в нощта на 12 април го събуждат по телефона с новината за Гагарин, той е огорчен и сърдит: „Можех да съм там преди три седмици…”

Действително, полетът му е предвиден за 24–25 март, обаче е заменен с пореден автоматичен тест на комбинацията от ракета „Редстоун” и „Мъркюри”. Вместо разочарования астронавт с капсулата (за втори път в проекта) лети шимпанзе. Шепърд стартира на 5 май. Ракетата е изстреляна от Кейп Канаверал (дн. център „Кенеди”) на източния бряг на Флорида и надхвърля скорост 8000 км/ч. Капсулата се издига на 187 кп над Земята, напредва в безтегловност, влиза обратно в атмосферата и се приводнява около Бахамските острови, на 487 км югоизточно от космодрума. Всичко трае общо 15 мин и 28 сек.

Премиера в този полет са няколко маневри с ръчен контрол на кораба. Такава възможност има и на „Восток-1”, но е решено Гагарин да не я използва освен при аварийна ситуация. Ръчно управление на „Восток” ще пробва Герман Титов на 6 август 1961 г. Американците са във възторг от своя първи астронавт, но в ракетно-космически елит радостта е умерена. Там не забравят, че Гагарин има пълна околоземна обиколка – почти час и половина от 108-минутния полет, и е достигнал в орбита височина до 327 км.
Върджил Грисъм (1926–1967), военен пилот и авиоинженер стартира на 21 юли 1961 г. Полетът му е почти точно копие на реализирания от Шепърд.

Онова лято ракетната надпревара между свръхсилите далеч не е само оръжейна (вж. „Как Космосът стана обитаем”, „Българска армия” от 9 април т.г.). Полетите вече са въпрос на национален престиж, а и на пропаганда в Студената война.
Космическите „залози” се покачват и във Вашингтон охладняват към суборбиталните полети, особено след като Титов над едно денонощие е кръжил около планетата. За достигане на орбита американците имат достатъчно мощна ракета – това е междуконтиненталната „Атлас”. Но се оказва трудно тя да бъде пригодена за пилотирана капсула от 1400 кг. През 1960–1961 г. се провалят 5 изпитания, а властта нетърпеливо иска бързи и надеждни резултати. (Политически натиск над ракетно-космическата индустрия упражняват тогава и в двете столици; това неведнъж повлича опасни, дори трагични последици.)

Едва на 13 септември 1961 г. за първи път кораб „Мъркюри” (без пилот) е изведен в орбита. Открит е пътят за Джон Глен (1921–2016), опитен военен летец, дубльор на Шепърд и Грисъм. Той стартира на 20 февруари 1962 г., а полетът му с три обиколки около Земята трае близо 5 ч. Посрещат го като национален герой и популярността му помага да стане професионален политик. През 1998 г. Глен, вече пенсионер, бе включен в екипажа на совалката „Дискавъри” (близо 9 дни в орбита). Тогава беше на 77 години и досега е най-възрастният човек, летял в Космоса.

А 1962-ра носи ново ускоряване на надпреварата. Успеха на Джон Глен повтаря Скот Карпънтър, а есента Уолтър Шира лети над 9 ч. През август пък Андриан Николаев остава в орбита близо 4 денонощия. Но събитието е, че летят едновременно неговият „Восток-3” и „Восток- 4” с Павел Попович. През 1963–1965 г. в действие влизат кораби от ново поколение, двуместните „Восход” и „Джемини”. С тях, в напрегнато състезание, двете страни отработват все по-сложни операции, които днес са рутинни – като скачването на кораби и излизането на хора в пространството.
Чак през втората половина на 60-те САЩ догонват съперника. Решаващо тяхно постижение в този период е мощната ракета „Сатурн V”, гарантирала успеха на програмата „Аполо”. А на 21–27 декември 1968-а става ясен изходът от надпреварата. „Аполо-8” с Борман, Ловъл и Андерс изминава в орбита 10 обиколки – само че около Луната.

Преди 60 години възниква и професията астронавт/космонавт – с нейните трудности и слава, вълнения и значителни рискове.
И в петте първи полета – от Гагарин до Глен, са смутени от засечки, кога дребни, кога тревожни. Само от 1961–1965 г. са запомнени дузина инфрактни случки в СССР и САЩ, като и години ще минат, преди космическите стартове да потръгнат що-годе гладко и спокойно.

Професията астронавт е траен избор за Шепърд. Откриват му обаче болест на Мениер, негоден е да лети. Слаба утеха за енергичния американец е, че остава във вихъра на събитията като шеф на важната Служба „Астронавти”. Щастието му се усмихва чак през 1969 г., когато е излекуван хирургически. Не след дълго той командва полета на „Аполо-14” (31 януари–9 февруари 1971 г.) и до днес е най-възрастния човек, вървял по Луната. Там 47-годишният Шепърд е запомнен и с „лудория”. Той тайно е занесъл топка за голф и отиграва два удара с импровизиран стик.

На Върджил Грисъм е поверено командването на първия пилотиран полет с „Джемини”. На 23 март 1965 г. той има три обиколки в орбита заедно с Джон Янг . Грисъм е определен за командир и в първите изпитания на кораб „Аполо”. Ала на 27 януари 1967 г. той, Роджър Чофи (31 г.) и Едуард Уайт (36 г.) загиват в пламъците, обхванали „Аполо-1” („Аполо-204”) при наземен тест в Кейп Канаверал. Сред причините за пожара е атмосферата в капсулата – чист кислород с повишено налягане.

Сходна злополука в Москва е погубила на 23 март 1961 г. космонавта Валентин Бондаренко (24 г.). Това става на 10-ия ден от тренировки в барокамера в наситена кислородна среда. Трагичният инцидент е пазен в дълбока тайна близо 20 години.

Основни източници: Encyclopedia Astronautica – www.astronautix.com; www. spacedaily.com; Shepard A. Slayton D. Barbree J. „Moon Shot: The Inside Story of America’s Apollo Moon Landings” 1994; Hardesty V., Eisman G., „Epic rivalry”, 2007