Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Първият американец в Космоса стига и Луната

[post-views]
Първият американец в Космоса стига и Луната

Автор: Николай ГОЛЕМАНОВ

На 14 април „Блу Ориджин” пак изпробва своята ракета „Ню Шепърд”. Компанията е на милиардера Джеф Безос, пръв съперник на Илън Мъск в частния космически бизнес. Безпилотното изпитание в Западен Тексас, 15-ото поред, мина блестящо. 18-метровата ракета достигна 106,3 км над морското равнище. (На 100 км е т. нар. линия на Карман, условна граници на Космоса.) За кратък суборбитален полет се отдели 6-местната пътническа капсула. Самата ракета пое надолу и 10 мин и 27 сек след изстрелването „заспа” изправена на малката площадка за кацане. Безупречно се приземи и капсулата. Не е изключено следващият път „Ню Шепърд” да вози туристи.

Името на ракетата е в памет на първия американец, достигнал Космоса – Алън Шепърд (1923–1998). Скоро се навършват 60 години от неговия 15-минутен полет с кораб „Мъркюри”. „Можех да съм там…”

Алън Шепърд през 1971 г. преди полета до Луната
с „Аполо-14”. Снимка НАСА/Уикимедия

Шепърд, пилот от военния флот и летец изпитател, е от „седморката на „Мъркюри”, от първите американци, подбрани за астронавти. Към пролетта на 1961-ва изглежда ясно, че полетите ще започнат с него. И когато в нощта на 12 април го събуждат по телефона с новината за Гагарин, той е огорчен и сърдит: „Можех да съм там преди три седмици…”

Действително, полетът му е предвиден за 24–25 март, обаче е заменен с пореден автоматичен тест на комбинацията от ракета „Редстоун” и „Мъркюри”. Вместо разочарования астронавт с капсулата (за втори път в проекта) лети шимпанзе. Шепърд стартира на 5 май. Ракетата е изстреляна от Кейп Канаверал (дн. център „Кенеди”) на източния бряг на Флорида и надхвърля скорост 8000 км/ч. Капсулата се издига на 187 кп над Земята, напредва в безтегловност, влиза обратно в атмосферата и се приводнява около Бахамските острови, на 487 км югоизточно от космодрума. Всичко трае общо 15 мин и 28 сек.

Премиера в този полет са няколко маневри с ръчен контрол на кораба. Такава възможност има и на „Восток-1”, но е решено Гагарин да не я използва освен при аварийна ситуация. Ръчно управление на „Восток” ще пробва Герман Титов на 6 август 1961 г. Американците са във възторг от своя първи астронавт, но в ракетно-космически елит радостта е умерена. Там не забравят, че Гагарин има пълна околоземна обиколка – почти час и половина от 108-минутния полет, и е достигнал в орбита височина до 327 км.
Върджил Грисъм (1926–1967), военен пилот и авиоинженер стартира на 21 юли 1961 г. Полетът му е почти точно копие на реализирания от Шепърд.

Онова лято ракетната надпревара между свръхсилите далеч не е само оръжейна (вж. „Как Космосът стана обитаем”, „Българска армия” от 9 април т.г.). Полетите вече са въпрос на национален престиж, а и на пропаганда в Студената война.
Космическите „залози” се покачват и във Вашингтон охладняват към суборбиталните полети, особено след като Титов над едно денонощие е кръжил около планетата. За достигане на орбита американците имат достатъчно мощна ракета – това е междуконтиненталната „Атлас”. Но се оказва трудно тя да бъде пригодена за пилотирана капсула от 1400 кг. През 1960–1961 г. се провалят 5 изпитания, а властта нетърпеливо иска бързи и надеждни резултати. (Политически натиск над ракетно-космическата индустрия упражняват тогава и в двете столици; това неведнъж повлича опасни, дори трагични последици.)

Джон Глен преди полета си през февруари 1962 г. Снимка Space.com

Едва на 13 септември 1961 г. за първи път кораб „Мъркюри” (без пилот) е изведен в орбита. Открит е пътят за Джон Глен (1921–2016), опитен военен летец, дубльор на Шепърд и Грисъм. Той стартира на 20 февруари 1962 г., а полетът му с три обиколки около Земята трае близо 5 ч. Посрещат го като национален герой и популярността му помага да стане професионален политик. През 1998 г. Глен, вече пенсионер, бе включен в екипажа на совалката „Дискавъри” (близо 9 дни в орбита). Тогава беше на 77 години и досега е най-възрастният човек, летял в Космоса.

А 1962-ра носи ново ускоряване на надпреварата. Успеха на Джон Глен повтаря Скот Карпънтър, а есента Уолтър Шира лети над 9 ч. През август пък Андриан Николаев остава в орбита близо 4 денонощия. Но събитието е, че летят едновременно неговият „Восток-3” и „Восток- 4” с Павел Попович. През 1963–1965 г. в действие влизат кораби от ново поколение, двуместните „Восход” и „Джемини”. С тях, в напрегнато състезание, двете страни отработват все по-сложни операции, които днес са рутинни – като скачването на кораби и излизането на хора в пространството.
Чак през втората половина на 60-те САЩ догонват съперника. Решаващо тяхно постижение в този период е мощната ракета „Сатурн V”, гарантирала успеха на програмата „Аполо”. А на 21–27 декември 1968-а става ясен изходът от надпреварата. „Аполо-8” с Борман, Ловъл и Андерс изминава в орбита 10 обиколки – само че около Луната.

Тексас, 14 април т.г. 15-ото изпитание на ракета „Ню Шепърд”. Снимка Youtube

Преди 60 години възниква и професията астронавт/космонавт – с нейните трудности и слава, вълнения и значителни рискове.
И в петте първи полета – от Гагарин до Глен, са смутени от засечки, кога дребни, кога тревожни. Само от 1961–1965 г. са запомнени дузина инфрактни случки в СССР и САЩ, като и години ще минат, преди космическите стартове да потръгнат що-годе гладко и спокойно.

Професията астронавт е траен избор за Шепърд. Откриват му обаче болест на Мениер, негоден е да лети. Слаба утеха за енергичния американец е, че остава във вихъра на събитията като шеф на важната Служба „Астронавти”. Щастието му се усмихва чак през 1969 г., когато е излекуван хирургически. Не след дълго той командва полета на „Аполо-14” (31 януари–9 февруари 1971 г.) и до днес е най-възрастния човек, вървял по Луната. Там 47-годишният Шепърд е запомнен и с „лудория”. Той тайно е занесъл топка за голф и отиграва два удара с импровизиран стик.

На Върджил Грисъм е поверено командването на първия пилотиран полет с „Джемини”. На 23 март 1965 г. той има три обиколки в орбита заедно с Джон Янг . Грисъм е определен за командир и в първите изпитания на кораб „Аполо”. Ала на 27 януари 1967 г. той, Роджър Чофи (31 г.) и Едуард Уайт (36 г.) загиват в пламъците, обхванали „Аполо-1” („Аполо-204”) при наземен тест в Кейп Канаверал. Сред причините за пожара е атмосферата в капсулата – чист кислород с повишено налягане.

Капсулата „Мъркюри”, с която преди 60 години
е осъществен първият американски суборбитален полет

Сходна злополука в Москва е погубила на 23 март 1961 г. космонавта Валентин Бондаренко (24 г.). Това става на 10-ия ден от тренировки в барокамера в наситена кислородна среда. Трагичният инцидент е пазен в дълбока тайна близо 20 години.


Основни източници: Encyclopedia Astronautica – www.astronautix.com; www. spacedaily.com; Shepard A. Slayton D. Barbree J. „Moon Shot: The Inside Story of America’s Apollo Moon Landings” 1994; Hardesty V., Eisman G., „Epic rivalry”, 2007

Най-ново

Единична публикация

Избрани