Симеон Николов
Да намерим по-широко място според възможностите си на нивата на управление на сигурност и отбрана в ЕС.
Динамиката на трансформационните процеси днес в света, които променят и бъдещето му, ни принуждава да си дадем сметка в каква голяма степен е нужно умение да се вземат перспективни решения за излизане от сложни международни проблеми и защита на националния интерес. България разполага с необходимия експертен потенциал, друг е въпросът как той се използва, дали политиците и управляващите се вслушват в него. И дали политическо късогледство и дребнотемие не отблъскват и разпиляват интелектуален и професионален опит. На тези мисли навежда очакваната до дни втора книга с анализ, оценки и предложения под заглавие „Накъде отива Европа – предизвикателствата пред Стария континент през погледа на български дипломати” (изд. „Изток–Запад”). През есента на м.г. се появи първата: „Накъде отива светът – глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати”. Автори и на двете са
13 изявени български дипломати
високопоставени представители и в органите на ООН и ЕС, всичките членове на Българското дипломатическо дружество.
В дългата си история Европа отново е изправена пред предизвикателства и в предговора проф. д–р Динко Динков с право отбелязва, че „Европа може да бъде фактор, който да предотврати човечеството да се унижи в такава степен, че да се самоунищожи”. Днешното поколение европейци не познават идеите на бащите основатели на ЕС. А мнозина се опитват да обяснят процесите в света със стари понятия като Изток и Запад, съществено променени днес.
Авторите на книгата „Накъде отива Европа” се фокусират върху четири основни теми: „ЕС – напред към повече интеграция или назад към националните държави”, „ЕС – глобален играч: амбиции и реалност”, ”Европейската сигурност в един все по–несигурен свят”, ”ЕС на Изток от Запада”. Предизвикателствата водят най-често към две понятия – несигурност и шансове: шансовете за автономна отбрана, контрол на въоръженията, какво следва в Черно море, мястото на Турция и т.н.
Най–големите предизвикателства пред ЕС са породени от
глобалните промени в баланса на силите
нарастващата взаимовръзка между климатични промени, енергийни източници и съперничество за ресурси, по–силното обвързване между военно-политическите и икономическите проблеми, справяне с неравенствата и новата технологична революция, която може в кратки срокове да промени надмощието на една или друга велика сила. Един свят на нарастващи комплексност, несигурност и бързи промени налага преосмисляне на външната политика на ЕС, ако Съюзът иска да се превърне в самостоятелен глобален играч. Подготвяният ”Стратегически компас” ще допринесе за развитие на способности, а ”Анализът на заплахите” ще даде перспективи на териториалната отбрана. Неслучайно висшият представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел говори за спешна нужда ЕС ”да намери своето място в свят, в който политиката все повече носи отпечатъка на грубата сила”.
Слабостите от геополитически характер, които пречат на ЕС, са: неспособността за самостоятелна и независима политика поради което Съюзът действа под своите възможности; липсата на тежест и влияние във важни региони и конфликти; технологичната зависимост от други държави.
Слабостите от вътрешен характер се откроиха най–вече в липсата на единство и солидраност между страните членки. Тест за запазване на едниството ще бъде изпълнението на Плана за възстановяване от кризата след COVID-19. Европа е изправена и пред належаща нужда от реформи. Конференцията за бъдещето на Европа трябва да отвори пътя към промени, но и да излъчи нови идеи. Третата слабост е в сепаратизма и евроскептицизма. Четвъртата е в липсата на лидери, които да инициират процеси и да поведат обществата към необходимите промени. На фона на всички други проблеми единството на ЕС тепърва ще бъде поставено на изпитание от т. нар. ”Зелена сделка”. В експертната разработка от март 2021 г., поръчана от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), се предупреждава за „дълбоки геополотически последици”, ако Зелената сделка бъде изпълнена. Стратегията на ЕС за водород е решаваща стъпка към изграждането на ефективна европейска водородна икономика и декарбонизиране на Европа, но тя ще стане и
По-зависима от доставките на редки метали и минерали
които почти нямат заместители, а са необходими за новите технологии и производство на чиста енергия, но се намират на малко места или единствено в Китай.
Всички тези процеси пряко ще засегнат и България не само в следващите 10 години, а още повече в периода 2030–2050 г. Ние продължаваме да изнасяме суровини, вместо своевременно да преминем към производство на продукти с по-високо ниво на добавена стойност. За да посрещнем геополитическите и икономическите рисковее, ни трябва обновена високопрофесионална дипломация. Нужна е коренна промяна във всички области и активно равностойно участие при вземането на решения в Брюксел със свои идеи, предложения и проекти, защитаващи първо националния ни интерес, ако искаме да останем на картата на една мирна и просперираща Европа.
Прегледът на аналитични центрове за рисковете и предизвикателствата през 2021 г., както и на българските дипломати в книгите ”Накъде отива светът” и ”Накъде отива Европа”, така и на доклада на Националния разузнавателне съвет на САЩ Global Trends 2040 показват голяма степен на съвпадение на прогнозите, макар в някои случаи да са степенувани различно. В някои случаи събитията изпреварват прогнозите, показателни за което са процесите в западноевропейските страни и отсъствието на равновесие на международната система. Събитията и изострената риторика между САЩ и Русия подкрепят тенденцията за увеличаване на рисковете от конфликти.
Нараства хибридизацията на конфликтите в света и универсиализацията на бойното пространство. Рисковете и заплахите са все по–сложни, което изисква надеждно прогнозиране и разбиране на същността и посоките на еволюиране, особено как би могъл да се интернационализира един конфликт, каквито предпоставки видяхме наскоро в Либия и Южен Кавказ–Нагорни Карабах. Европейските държави вече имат добри резултати в разработването на индикатори за ранно предупреждение за кризи и конфликти, контратероризъм, антипиратство и хибридни заплахи, които могат да бъдат надградени и адаптирани.
Както ЕС, така и държава като България трябва да имат
предварително разработени сценарии за конфликти и кризи
А за това се изисква откровен анализ на уязвимите места в нашите общества. Важен момент е съгласуването на съвместна оценка на гражданско-военните способности предвид на това, че днес сигурността не се обезпечава само във военно отношение или само от МО. Военната компонента няма да е доминиращата в бъдещите конфликти, което не значи, че трябва да се подценява, защото тази фаза от него е решаваща. Необходими са осъзнати превантивни действия, без паразитните твърдения, че някой друг ще ни пази, или „това не може да се случи”, или „за това точно сега нямаме пари” и т.н. и т.н.
Европейска държава никога няма да има самостоятелно достатъчни ресурси, за да посрещне и отрази външна заплаха. Но всяка страна член трябва да развива своите дипломатически, икономически и военни ресурси. Технологичното и информационното превъзходство ще бъде особено важно предвид на бъдещите конфликти, но битката ще е главно за умовете и сърцата на хората. България трябва да намери по-широко място и достъп според възможностите си на определените нива на управление на сигурността и отбраната в Европа и в проектите по линия на всички инструменти и програми. Защото обединяването и споделянето на ресурси паралелно с приоритизиране на целите ще е все по-необходимо след очакваната икономическа криза и последствията от пандемията COVID-19.
КАРЕ
– Слабостите от геополитически характер, които пречат на ЕС, са неспособността за самостоятелна и независима политика, поради което действа под своите възможности; липсата на тежест и влияние във важни региони и конфликти; технологичната зависимост от други държави
– Нараства хибридизацията на конфликтите в света и универсиализацията на бойното пространство
Снимка
Председателят на Европарламента Давид Сасоли, президентката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и португалският премиер Коста показват подписите си под съвместната декларация за свикването на Конференцията за бъдещето на Европа. Този форумтрябва да отвори пътя към промени, но и да излъчи нови идеи.
