Сцената в парка на Военната академия, едно от най-магичните места в столицата, където може да се случва театър, за 11-а поредна година се отваря за моноспектакли и малки театрални форми. Фестивалът „София моно” си има вярна публика, която предпочита в топлото време да съчетава изкуството с присъствие сред природата на парка, от години традиционно отворен за разходка на столичани. Шестстотин места очакват зрителите тази година с 3 премиери, първата сред които е на третата от поредицата на актьора Камен Донев (започнала преди 14 г.) – „Възгледите на един учител”. След тези… за народното творчество и… за всеобщата просвета предстои „Лекция 3”: „Възгледите на един учител за словото” (2 юни, а актьорът има спектакли и на 10 и 13 юни).
Между 1 и 22 юни ще бъдат представени 16 спектакъла, сред които премиерата на спектакъла „Наживо” на Александра Сърчаджиева (15 юни) по текст на Яня Борисова с режисьор Димитър Коцев – Шошо. Това е биографична пиеса за най-трудните и най-хубавите мигове в живота на актрисата от Сатирата, някои неизвестни и за близките й. Третата премиера е „Мистериите на траките” на Драматичен театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък (16 юни). Зрителите ще видят спектакли и на Виктор Калев, Ненчо Илчев, Димитър Живков, Николай Урумов, Аня Пенчева, Мариан Бачев, Александър Кадиев, Тончо Токмакчиев, Кирил Ефремов, Яна Огнянова. Спектаклите започват от 21,00 ч., а детските спектакли са от 19,00 и от 18,00 ч. На първи юни детският спектакъл е безплатен. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община. А във Фейсбук се намира и програмата.
Чапа и Иван Бакалов – памет за творчеството
По идея на Иван Бакалов „Фото Фабрика” организира изложба с фотографиите на журналиста в галерията на площад „Света Неделя 7” „Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов”. Самият Иван си спомня, че първите снимки в ателието на скулпторът е направил през 1978 г. като журналист в сп. „София”. И оттогава – до днес. За да снимаш творческия процес на артист като Чапа, чиито творби са разсипани на емблематични места в София и страната, се иска взаимно доверие. Фотографиите от работата по портретите на личности като Радой Ралин и Йордан Радичков са уникални с миговете, които увековечават. И които няма да се повторят.
Шанс, но и изпитание за журналиста е да снима наелектризирани моменти от работата на талант като Чапа. Зад тях стоят почти сценични етюди със завръзка и кулминация. Те документално разкриват трудния път на твореца към неговия обект, сломяването на съпротивата му, докато позира, прехвърлянето на човешки мостове между двамата. Прословути са разказите за това, как са се сближавали по време на работата Чапа и Радичков с безкрайните цветисти разкази за страстен лов. „Очаквах го да заприлича на Волтер”, казва скулпторът за писателя, който му позира в ателието. Докато Иван Бакалов запечатва непреходното в живота на двамата чрез своята професионална интуиция, както казва Еми Барух.
Самият журналист говори за уникалността на моментите от работата на скулптора през годините: „Кой днес работи с голям камък като Микеланджело, все по-рядко се работи и с бронз, което прави Чапа. Тези неща изчезват…”. И е доволен от резултата: „Снимах Георги Чапкънов през годините – като лее бронз, заварява детайли, стърже гипсови отливки, вае глина, рисува или дори като пече агне за Гергьовден…”. Приятелство, което самото създава изкуство.
Останалото са творбите на един от най-талантливите и продуктивни съвременни български скулптори, известни от Европа до Япония, ваял портрета на Фелини и удостоен с висока награда от президента на Италия за него, на многобройни творци, а част от тях можем да видим и дори да докоснем: на София на площад „Независимост”, на бащата и сина Славейкови, на чиято пейка присядаш, както на свободния стол срещу „Братя Прошек”, „Похищението на Европа” в софийска градинка, фасадата на НДК „Слънце”, бюста на Отец Паисий в Борисовата, Гарибалди на площада в София, медальоните на Марин Дринов и Иван Гешов върху сградата на БАН, войничето за театралните награди „Аскеер”, създател на българския герб. Фотографиите създават усещането, че този пословично бързо работещ творец твори ей така леко, както диша… Една изложба за паметта като знание.
In memoriam
Отиде си един от рицарите на Военния театър
На 80 г. си отиде един от най-популярните и обичани актьори, Иван Налбантов. Артистът, останал над 50 г. верен на Театър „Българска армия”, изиграл и много роли на хора под пагон, беше един от най-добрите рецитатори на българската сцена. Неговият тембър правеше поезията близка, а по повод на любимото си стихотворение „Паисий” на Вазов често повтаря думите: Нека наш брат знае, че Бог е велик и че той разбира българския език…
Обичан преподавател по сценична реч, над 150-те му роли в театъра, киното и телевизията раждат и опита му, човешки и творчески, за да каже след години работа, че „Само с успехи не се получава. След 7–8 провала можеш и да стигнеш до успеха”. Самият той пише стихове и смята, че поезията може в два куплета да разкаже „Война и мир”, тя е онзи мед, който не се захаросва.
Немногословен, но сърдечен и земен човек, рибар и душа на компанията сред колегите си, той беше от рядко щастливите актьори, които до последно играеха в няколко спектакли и както сам казва: портретът ми стоеше сред екипа на Военния театър…
Най-дълго играната пиеса с негово участие е „Криминална песен” на Иван Радоев – над 250 пъти. В киното е създал роли в „Мъже в командировка”, сериала „На всеки километър”, „Зарево над Драва”, „Записки по българските въстания”, „Умирай само в краен случай”, „Под манастирската лоза”, „Дървото на живота”, „Денят на бащата”, а във „Февруари” на Камен Калев е последната му роля.
Преподавал е в екипа на Стефан Данаилов и Ивайло Христов. В едно от най-интересните си интервюта, дадено пред Милен Цветков, казва: Моята мисия беше да попадна в един пчелин, където се прави хубав мед и за тези, които го правят, и за тези, на които ще бъде раздаден безплатно. В него аз бях една трудолюбива пчела…” И не приемаше захаросаните живот и усмивки. И казваше, че в театъра трябва да се влиза като в храм, като в свято място, да се свали шапка…
